Краят на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век са едно напълно различно време от сегашното и една история на легендата на Шефийлд Уензди – Дейвид Хърст, го потвърждава напълно.
Бившият нападател има за разказване една култова история отпреди почти 20 години, която, със сигурност, близките и приятелите му са се уморили да я чуват, но много от феновете дори не я знаят.
Денят е 1 януари, а годината 1990 г. На терена, в мач от празничната програма излизат Шефийлд Уензди и Манчестър Сити.
Тогава нито Сити е това, което е сега, нито Уензди. „Кукумявките“ са един от големите отбори в бившата Първа дивизия и бият с 2:0, а един от головете е дело именно на Хърст.
Вече 50-годишният бивш футболист обаче изобщо не е в най-доброто състояние за футбол от тогавашната Първа дивизия, а след като записва името си сред голмайсторите, му се налага и да застане на вратата.
И въпреки че в кръвта му все още има стабилно количество алкохол от посрещането на новата година, успява да запази чиста мрежа, и то със счупен пръст на едната ръка.
„Големият Рон Аткинсън бе мениджър и ни накара да слезем за закуска в 7 сутринта. По средата на всяка маса имаше по бутилка шампанско и чаши.
Изпих може би шест или седем, ако не и осем чаши още сутринта.
През първото полувреме успях да вкарам гола за 1:0, но все още се чувствах нестабилен на краката си.
През второто полувреме, за съжаление, вратарят ни Кевин Пресман бе изкаран от терена на носилка, след като получи тежка контузия в коляното.
Реших, че аз ще застана на вратата и не само застанах, но и успях да запазя чистата мрежа, и то със чупен пръст. А в края се поздравихме и с победата.“
