Знакът със зачеркнатото число 60 стана изключително популярен сред полските запалянковци. Той е на знамена, дрехи и всякакви артикули, а някои от най-хард феновете си го татуират даже и на главите. Какво презират толкова полските ултраси? Ограниченията на скоростта по пътищата в страната ли? Сигурно и тях, но в случая смисълът е съвсем различен.
Става въпрос за член 60 от Наказателния кодекс на Полша, който гласи, че съдът може да прилага "чрезвичайно намаляване на присъдите" на хора, извършили престъпления в съучастие с други лица, ако дадат информация на властите за въпросните лица, както и разкрият съществени и неизвестни обстоятелства около деянието. По-просто казано - ако при групово престъпление, зад решетките се окаже само един, той може да намали драстично присъдата си или дори да избегне затвора, ако предаде съучастниците си.
Запознайте се с Павел Михалски, по прякор Мишек!
Той е роден в Краков през 1979 г. в обикновено работническо семейство. Има брат и сестра, а за тримата се грижи предимно баба им. Тя се опитва да възпитава добре децата, но за сметка на съветите на възрастната жена, Павел предпочита да се калява на улицата и на стадиона.
Михалски започва да подкрепя местния Висла още от детството си, а постепенно любовта му към клуба прераства в лудост. Първите му ярки спомени съвпадат с исторически събития в местния футбол.
В последния кръг на сезон 1992/93 полското първенство е белязано от огромен скандал. ЛКС Лодз громи познанския Олимпия със 7:1, а Висла губи с 0:6 у дома от столичния Легия. Обстоятелства определят Легия за шампион по голова разлика, но по-късно резултатите и от двата мача са анулирани, тъй като са признати за договорени. В резултат на това три клуба се оказват на върха с равни точки - Легия, ЛКС и Лех, а последният е с най-добри голови показатели и е обявен за шампион. По-късно в съда решението за анулиране на резултатите от тези два мача е счетено за необосновано, но титлата не е присъдена на Легия.
Но да се върнем на Висла.
Клубът не успява да се отърси от това 0:6 и обвиненията в "черно тото" и още през следващия сезон изпада от елита. След поредицата сътресения в тима лидерите на агитката взимат решение да бойкотират мачовете. Но група неконтролируеми и безкомпромисни тийнейджъри остават на стадиона. Фракцията им расте, а Мишек е избран за тартор. Ползва се с голям авторитет сред връстниците си, след като пребива полицай, който иска да го задържи. Именно по това време и с прякото участие на Михалски се появява хулиганската група "Wisla Sharks".
Момчетата са улични акули, подкрепят Висла, а Павел е най-лудата глава от тях. И проблемите не закъсняват.
През 1997-а той чува първата си присъда, но придобива световна "слава" година по-късно, когато на 20 октомври 1998-а, по време на домакинството за Купата на УЕФА срещу италианската Парма, хвърля от трибуните нож и удря в главата Дино Баджо.
В първия момент инцидентът остана незабелязан, но след завръщането си на Апенините, от Парма вдигнаха шум в медиите. Оказа се, че Баджо е бил откаран в болницата, за да му зашият раната. За провинението пък полските клубове бяха изхвърлени от евротурнирите за една година.
Престъпните епизоди в криминалната биография на Михалски започнаха да се трупат твърде бързо и властите осъзнаха, че става доста опасен. Освен всичко друго бе доказано и дейното му участие в безредиците през май 1998-а на стадиона в Ходжув по време на Рух - Висла, на който 52-ама полицаи получиха различни наранявания. Някои от тях - много тежки.
"Признавам, че хвърлях камъни по полицията. Имаше толкова много камъни около мен, че ми бяха под ръка", каза нахаканият Михалски в съдебната зала, но отрече да е хвърлил ножа по Баджо, както и обвинението в опит за подкуп на полицай, по което също отговаряше пред магистратите.
Павел не показа никакво съжаление за извършените от него деяния и съдията направи логичен извод, че предишната присъда и наказание нямат възпиращ ефект върху него. Ще трябва да бъде по-суров. Така Краковският съд осъди Мишек на 6.5 години затвор, въпреки че прокуратурата бе поискала само две. Павел нямаше никакъв шанс да излезе сух от делото, тъй като по време на процеса се появи защитен анонимен свидетел, който твърдеше, че именно той е хвърлил ножа. На кадрите също се виждаше ясно кой е извършителят.
Павел си утежни ситуацията още повече, когато през 2000 г. по време на конвой от затвора във Вадовице към Краков нападна полицай и го ухапа по ръката. Отведоха го в съда в Краков с пранги.
"Мишек, бори се, брат!" и други банери в подкрепа на Павел започнаха да се появяват по стадионите не само в Краков, но и в цялата страна. В онези години ултрасите все още го смятаха за герой.
След освобождаването си Михалски продължи да трупа криминални провинения: побоища на стадиони, в заведения и по улиците. През 2009-а му лепнаха забрана за всички спортни мероприятия в страната за две години, а през март 2011-а бе арестуван с още четирима за използването на фалшиви паспорти и шофьорски книжки при наемането на коли под наем, на които бяха причинили щети за огромна сума.
Но времето летеше, а Мишек мечтаеше за още по-луксозен живот от този, които си беше осигурил дотогава.
Ако през 90-те години основната дейност на престъпните групировки беше кражба на автомобили, рекет и изнудване, то през новия век наркотиците станаха най-лесният източник на лесни пари. Естествено, силните хора в полските агитки не пропуснаха шанса и се възползваха.
През януари 2011 г. в Краков се случи ужасно убийство на фен на Краковия. 11 хулигани на Висла, въоръжени с ножове и мачетета, обградиха колата на 30-годишния почитател на градския враг по прякор Човечката. Той се опита да избяга и дори успя да се скрие в кабината на камион за боклук, но нападателите му го намериха и му нанесоха над 60 прободни рани.
Скоро полицията арестува всички 11 заподозрени, включително двама, които бяха успели да избягат в Англия въпреки безпрецедентните охранителни мерки, които се взеха в Краков след убийството.
Психозата във футболния свят бе обяснима, но се оказва, че убийството няма нищо общо с фенската вражда. Човечката отдавна не беше член на страховитата "Jude Gang" и няколко години не бе стъпвал на мач. Така всички работни версии на разследването се сляха в една - трафик и разпространение на наркотици.
Убитият имаше 4-годишен син, а съпругата му беше бременна с второто им дете...
"Мотивът за убийството вероятно са финансови разногласия, свързани с трафика на наркотици. Задържаните фигурират в базата ни данни като хора, които се занимават с дрога, както и като футболни хулигани", заяви гооврител на краковската полиция. Мнозина твърдяха, че самият Михалски е поръчител на убийството, тъй като арестуваните бяха членове на "Wisla Sharks", но това не бе доказано.
На 26 септември 2013 г. Полша отново чу за Павел, когато той и двама негови приятели се опитаха да откраднат мачете от магазин. Преструвайки се на купувачи, те свалиха оръжието от рафта и се отправиха към паркинга към своето Porsche Panamera. Тримата обаче бяха забелязани от охранителите, които извикаха полиция.
Интересно е, че мачетето струваше 441 злоти, а при обиска на Михалски у него бях намерени над 6000 в брой. По-късно той обясни опита за кражба с факта, че е искал да се пошегува с охраната на магазина. Съдията не оцени шегата и даде по пет месеца затвор на всеки от тримата. По-паметливите пък си припомниха за любовта на Мишек към хладното оръжие и факта, че през 2006-а отбеляза 100-годишнината на Висла със закупуването на 100 мачетета за най-крайните фенове на отбора.
Но основното събитие не беше дори арестът на Мишек, а фактът, установен по време на разследването, че луксозният автомобил беше собственост на компания, спонсорираща Висла. Порше-то бе предоставено безвъзмездно на приятел на Михалски, за да не се привлича ненужно внимание върху криминалния герой.
В същото време се появи казусът с известния полски боксьор Артур Шпилка, бивш член на "Wisla Sharks". Хулиганите не простиха заигравката му с много полски фенски движения, включително и с хора от лагера на враговете на Висла. Чашата преля, когато се появи на клип с фланелка на Видзев Лодз.
"Поведението му невинаги е било приемливо, но поради професионалния му статут, си затваряхме очите. Но има принципи, които никой не може да си позволи да потъпква. Да не би да е свещена крава, за да има по-специално отношение към него? Отсега нататък да си ходи при гангстерите от еврейската част на Краков и да се чувствай като прогонена проститука", написаха в сайта на "Wisla Sharks".
Но истинската война тепърва предстоеше и във Висла се разрази невероятен скандал: от една страна бяха представителите на футболния клуб, а от другата - тези на спортното дружество, под чиято шапка бяха всички останали спортове с изключение на футбола, и притежаваше атрактивни недвижими имоти в центъра на Краков.
Можем спокойно да кажем, че видимата част на конфликта започна отново с нашия герой Павел Михалски. За какво става въпрос? В центъра на Краков за кратко бяха открити две лъскави спортни съоръжения: зала за бойни спортове "TSW" ("Trenuj Sporty Walki") и фитнес "White Star Power". Отделно, много от хулиганите на Висла поддържаха форма в боксовата "Train Combat Sports". Тези съоръжения бяха поверени на Михалски, който започна да ги управлява като мениджър. Попитан за противоречивото назначение, един от шефовете на спортното дружество заяви, че "няма нищо лошо да се даде възможност на Мишек да се реабилитира за миналите си престъпления чрез работа в клуба".
Ключовата роля в тази конфронтация обаче изигра ресторантът "U Wislakow", разположен до стадиона на Висла. Това заведение дълго време беше на феновете и попадна в центъра на скандала през март 2014-а, когато по време на мача с Рух от неговия таван полетяха фойерверки към стадиона. По този начин хулиганите показваха, че подкрепят дружеството, а не шефовете на футболния клуб във вътрешноклубната война.
Веднага след тези събития бе задържан Петър Вавро, един от шефовете на спортното дружество и много близък с Михалски. Той също не успя да даде адекватно обяснение за мениджъра от агитката.
"Хулиганите имат ресторант и фитнес. Смятат ли това за нормално в спортното дружество?", попита най-тиражният вестник в Краков.
След събитията на мача с Рух, конфликтът между феновете и ръководството се обостри още повече. Клубът издаде 420 забрани за свои фенове, а в отговор агитката обяви бойкот и поиска оставките на президента Яцек Беднаж и старши треньора Франсишек Смуда.
След осем месеца вражда запаляновците постигнаха своето.
През лятото на 2016-а дружеството получи 100% от акциите на футболния клуб и по този начин цялата власт в един от най-старите полски клубове премина в ръцете на Мишек и хората му. Но много скоро лидерът на "Wisla Sharks" стана причината за тежка криза и натрупването на непосилни дългове, въпреки че финансовите проблеми бяха започнали още при Беднаж. На два пъти Якуб Блашчиковски помогна на клуба да не изчезне от полската футболна карта. Първо дари безвъзмездно 700 хиляди евро, след което се завърна да играе срещу 116 евро (минималната заплата за Полша е 500 евро, но с останалите 384 Якуб купува билети за деца от домовете).
Междувременно през 2017-а съдът осъди Кшищоф, по-малкия брат на Мишек, на седем години затвор, а за самия Михалски Денят X дойде през следващата 2018-а, когато полицията арестува 11 фенове на Висла по подозрение за трафик на наркотици и участие в организирани престъпни групи. Павел Михалски обаче успя да се измъкне два дни преди акцията. Едва през октомври Мишек беше хванат от италианската полиция и екстрадиран в Полша.
И постепенно се приближаваме до обяснението на това как се появи знакът със задрасканото 60.
Михалски, който беше обвинен в организиране на наркотрафик, грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди, реши да намали присъдата си колкото е възможно повече и започна да "пее" не само за своите съучастници от Висла, но и за хулигани от други отбори.
Това помогна на полицията да извърши серия от арести.
На 14 април 2019 г. служители на Централното бюро за полицейско разследване задържаха още десетина души във връзка с разследването на наркотрафик в особено голям мащаб, като този път сред задържаните беше бившият вицепрезидент на Висла Дамиан Дукат, Михал Скопек, който в смутното време се опита да завземе властта във "Wisla Sharks", Лукас Куман - един от лидерите на хулиганите Лехия (Гданск), както и още няколко (нарко)ултраси. Водачът на групата "Jude Gang" на Краковия, известен като Мастера, успя да се измъкне от правосъдието (той можеше да има същата съдба като Човечката, но избяга от мачетета на врага. Успя да се върне до колата си и да стигне до болница). Бригадата му се занимава с грабежи и кражби, включително на произведения на изкуството. Един от най-верните хора на Мастера обаче бе арестуван и осъден на 9.5 години затвор .
Успоредно с арестите на феновете на Висла бяха ударени и тези на Рух. Повече от 100 задържани за няколко дни от фирмата "Psycho Fans"!
През 2015 г. 15 нейни членове, въоръжени с чукове и други подръчни средства, атакуваха тартора на Гурник (Забже) Ярослав Лотек. Той се озова в болница с множество наранявания на вътрешните органи, но оцеля.
След няколко месеца ситуацията се повтори. С нарязани сухожилия и дълбоки рани той отново бе откаран в болницата и отново като по чудо остана жив. Един от участниците в тази атака, между другото, е и Мишек.
През 2017 г. хулиганите на Рух, заедно с Михалски и други от "Wisla Sharks", нападнаха лидера на ГКС (Катовице).
Но най-чернят случай е от октомври 2017-а, когато на улицата бе убит член на "Торсида" на Гурник (Забже). Отново мачетета и безмилостни ритници в главата.
Стотината хулигани на "Psycho Fans" чуха обвинения за убийство, тежки телесни повреди, грабеж и наркотрафик. Ключовият свидетел в това дело е нашият герой Павел Михалски, както и друг Павел с прякор Егон - известен силезийски мафиот.
Свидетелските показания на Мишек срещу "Wisla Sharks" и "Psycho Fans" се простират на над 400 страници! Затова не се учудвайте, че задрасканото 60 и транспарантите "Смърт на предателите" са във всеки фенски сектор по полските стадиони.
Мишек навярно скоро ще излезе от затвора, но има издадени смъртни присъди от всички хулигански бригади в страната. На мача Висла Краков - Висла Плоцк през април тази година феновете, които някога го боготворяха, пееха: "Първо ограби клуба си, а после предаде и продаде братята си". Тези на Рух бяха доста по-конкретни в посланието си: "Чакаме те да излезеш!".
Ето защо съпругата и детето на Михалски бяха включени в програмата за защитени свидетели и никой не знае къде са. Павел също ще иска да потъне в някое неизвестно кътче на планетата пред алтернативата да види блясъка на острието на мачетето, което често в миналото бе в неговите ръце.
Преди да му позволят да погледне слънцето като свободен човек обаче, полските власти се надяват да научат още много от мръсните тайни на хулиганския нарко свят. Такива, каквито Мишек знае в изобилие и които ако се издадат на хартия, биха били в няколко тома. Със сигурност по-дебели от "Шогун" на Клавел!
