Дерби д‘Италия – най-големият мач в италианския футбол носи това име вече повече от 50 години.
Нарицателното е използвано за първи път от италианския спортен журналист Джани Брера за един от най-известните сблъсъци между тези два отбора – този през 1967 година, тъй като това са двата най-титулувани клуба на Ботуша: Ювентус (12) Интер (10).
Съперничеството съществува отдавна. Феновете на двата тима знаят, че автоматично трябва да се мразят ожесточено, въпреки че не са сигурни точно защо.
Въпреки че наименованието на това съперничество датира от 67-а, шест години по-рано, през сезон 1960/61, обоснованата омраза между „бяло-черните“ и „черно-сините“ се ражда с един рагром с 9:1 в полза на Юве.
През април 1961-ва вторият тогава в класирането Интер пътува до Торино за сблъсък с лидера Ювентус. Духът на „нерадзурите“ приповдигнат от победата в градското дерби с Милан и сега се надяват да скъсят дистанцията до първата позиция с ново страхотно представяне.
Въздухът е нажежен, а желащите да гледат двубоя са с 5000 повече, отколкото трибуните могат да победата. Феновете слизат покрай терена, някои изнагляват дотам, че сядат дори на резервната скамейка на Интер. 30 минути преди очакваното начало, съдията присъжда служебна победа за гостите, след като феновете на Юве нахлуват на терена.
Според правилата тогава, Интер печели служебно с 2:0. Ювентус протестира пред местната Федерация. И в последния ден от сезона се случва лудостта. Съдът разпорежда, че мачът трябва да се преиграе, и отнема служебната победа на Интер.
За играчите, феновете и шефовете на „нерадзурите“ това си е чист обир и опит да бъде поднесена титлата на тепсия за Юве. „Незначителна“ подробност е, че шеф на Федерацията тогава е Умберто Аниели – президент на Юве и баща на сегашния президент Андреа Аниели.
Някои биха го нарекли конфликт на интереси, докато за други това е реалността на италианския футбол тогава.
Президентът на Интер Ангело Морати (баща на сегашния президент Масимо) и легендарният треньор Еленио Ерера решават, че „нерадзурите“ ще се съгласят с решението и ще изиграят мача. В знак на протест обаче пускат в игра резервния отбор.
Изходът е катастрофален. Тотална доминация на шампиона Юве и болезнен разгром с 9:1. Мачът се помни от феновете и до днес като началото на токсичното съперничество в Дерби д‘Италия, но през годините след това също сме ставали свидетели на какви ли не събития в този сблъсък.
Интеристите никога няма да забравят и дербито от 1998 година. Отново през април, 37 години след разгрома, Интер отново е втори и отново гостува в Торино.
69 минута. Резултатът е 1:0 за домакините. Мачът е директен сблъсък „за шест точки“ между претендентите за титлата.
Интер е доминиран на „Деле Алпи“, но изведнъж се появява възможност. Топката е в краката на Роналдо. Бразилецът е повален в наказателното с брутален бодичек от Марк Юлияно.
Гостите обръщат поглед към съдията Пиеро Чекарини в очакване на свирката му. Тя обаче не прозвучава, а наскоро бившият рефер заяви най-нагло, че дори и с ВАР не би свирил дузпата.
Играта не е спряна, а Юве организира контра. Едгар Давидс намира Зинедин Зидан по лявото крило. Французинът пусна топката на пътя на Алесандро дел Пиеро, докато треньорът на „нерадзурите“ Луиджи Симони е нахлул на терена, за да протестира за неотсъдената дузпа.
Дел Пиеро се строполява на тревата след съприкосновение с Тарибо Уест. Този път Чекарини дори не се замисля и надува пълни с въздух бузи в малкия процеп на свирката си. Дузпа.
Протестите от страна на играчите на Интер продължават няколко минути. „Нерадзурите“ наобикалят съдията, който обаче е непоклатим в решението си. Междувременно, треньорът Симони е изгонен от пейката и доглежда двубоя от тунела.
Потърпевшият Дел Пиеро се засилва от бялата точка и шутира с всичка сила, но уцелва краката на Джанлука Палюка, който е сред най-шумно протестиращите играчи на Интер след отсъждането на дузпата.
Резултатът остава 1:0 за домакините. Интер започват масирани атаки и когато успяват да изравнят, голът им е отменен, след като съдията отсъжда нарушение на Саморано срещу стража на Юве.
„Бианконерите“ се поздравяват с титлата, а сезонът остава в историята като „Големият грабеж“. За феновете на Интер онзи мач отпреди 20 години е началото на Калчополи, който избухна през 2006 и донесе леко утешение за „нерадзурите“.
В последните години Ювентус взе сериозен превес не само пред Интер, но и пред всички останали отбори със седемте си поредни титли, като и през този сезон изглежда, че трудно ще изпуснат първото място.
За Интер обаче, тяхното място също е точно там – на върха, заедно с Юве. Защото „нерадзурите“ имат нещо, непостигано от торинци досега – требъл!
Омразата между тези два отбора никога няма да спре. Феновете винаги ще помнят, ще разказват и ще горят за този мач. Защото това е Дерби д‘Италия.
