На 11 януари 1945-а италианските вестници обявиха Силвио Пиола за мъртъв. Нападателят, който се противопостави на фашизма, „умря“ в Милано, под бомбите на доскорошния съюзник.
Дотогава Силвио беше станал световен шампион, звезда и идол на цялата нация. Той постави безброй рекорди, измисли модерния тип нападател и отбеляза с „божията ръка“ половин век преди Марадона. Тифозите добавяха „гол“ след фамилията му. Организираха погребални церемонии в продължение на седмици в цялата страна.
Казват, че който преодолее смъртта си, става безсмъртен. Три месеца по-късно Пиола се появи в Торино и бе изненадан от писанията във вестниците. След това премина в Ювентус. А някои от рекордите, които постави дотогава, също се превърнаха в безсмъртни и живеят и до днес.
Силвио започва с футбола, благодарение на чичо си. Пепино Кавана е смятан за един от най-талантливите вратари през втората част на 20-те. Той играе за Про Верчели, за който впоследствие ще заиграе и малкият Пиола. Отборът постоянно се бори за медалите, а чичото е любимец на целия град, докато текстилният бизнес на баща му също процъфтява.
Но всичко се срива с един мач през сезон 1928/29. Пепино изиграва ужасен двубой срещу Ювентус, допуска няколко леки гола и феновете веднага се настройват срещу него. Няколко месеца по-късно е продаден в Наполи.
В същия ден 15-годишният Пиола обещал на семейството си, че ще се превърне в най-добрия нападател в историята на Италия. По онова време играе прилично в Примаверата, но на никого не му и минава през ума да го сравнява с три години по-големия Джузепе Меаца. Силвио не притежавал изключителна класа и дори изглеждал слабичък в сравнение с връстниците си. Играта му е базирана на едно-единствено нещо – головият инстинкт. За много, това не било достатъчно за добра кариера във физическата Серия „А“.
За да спази обещанието си, Пиола сам си създава тренировъчен режим, заздравява краката си, прави плочки на корема и развива горната част от тялото си. Изключителната му работна етика, експлозивността му и перфектната му координация – тези неща го превръщат в перфектния нападател. Но Силвио не тренира само физиката, но и техниката си и скоро никой не може да каже със сигурност кой е силният му крак.
Силвио дебютира в Серия „А“ на 16. На 17 бележи 13 гола в продължение на сезона. До 20-годишнината си има вече 50 гола в елита, а няколко месеца преди да навърши 21, се превръща в най-скъпия футболист в страната. За да привлече нападателя, Лацио се възползва от влиянието си върху властите и брои 300 хиляди лири за него през 1934-та (най-скъпият футболист в света по онова време е Бернабе Ферейра, който струва малко над един милион). В столицата Пиола получава заплата от шест хиляди лири на месец при средна за футбола от 400 лири.
Но парите не го променят. Той не пие, не пуши, рядко дава интервюта и не участва в реклами. Силвио обича да ловува, а в останалото си свободно време продължава да работи за физиката си, заради което впоследствие ще му лепнат прякора Феномена. 178-сантиметровият нападател скача половин метър над противниковите защитници, „лети“ по първите 10-15 метра от спринта заради несъразмерно дългите си крака и бори опозицията с мощта си. Журналистът от La Stampa го определя така – „точен като пистолет и бърз като светкавица“.
„Ако Пиола и съперникът му са на еднакво разстояние от топката, без значение на земята или във въздуха, в девет от десет опита Силвио ще стигне първи до нея – възхищава му се журналистът Габриел Ано, Бащата на Шампионската лига. – Той винаги беше на точното място, провокираше защитниците да се надиграват с него и бързо ги отминаваше. Той играе еднакво добре с левия, с десния и с глава и стреля от всякакъв ъгъл и от всякаква позиция.“
Освен с физиката и позиционирането си, Пиола е известен и със себеотдадеността си. В 10-ата минута на едно дерби на Рим главата му е разбита. Лекарите го шият в продължение на 20 минути и дори викат линейка, но нападателят се връща на терена. Две минути по-късно посреща центриране с току-що зашитата си с четири шева глава и праща топката в мрежата. Бинтът на главата му веднага почервенява. Сменят превръзката му и го зашиват отново на почивката. Малко след това си повежда топката с глава, която отново се разкървавя, почти загубил съзнание, преодолява двама защитници и отбелязва втория си гол. Празнува на носилката, докато го изнасят от терена.
„Пиола е голова машина, той е единственият завършен нападател в историята на Италия – пише журналистът Джон Фут. – Меаца предпочиташе самостоятелните пробиви, Паоло Роси зависеше от центриранията, а Пиола вкарва, както си пожелае: от наказателното поле, извън него, с левия крак, с десния крак, с глава и с акробатични изпълнения.“
На 21, Пиола вече е най-добрата деветка в Италия, но не е повикан за Световното първенство през 1934 г. Старши-треньорът Виторио Поцо смята, че няма как да се конкурира с Меаца, а според друга версия, самият Меаца е настоял Силвио да не бъде взиман за мондиала.
Меаца блесва няколко години по-рано от Пиола след безпроблемното си преминаване от юношеския към мъжкия футбол. Той е, може би, най-големият талант в историята на италианския футбол. Техничен, бърз и с безупречен футболен ум, който му позволява да играе на почти всяка позиция – от региста до централен нападател. Години по-късно ще сравнят бразилската легенда Пеле с него в пика на кариерата му.
За Бепе, футболът е поезия, която е обиждана от работохолизма на Пиола. Меаца мрази Силвио, наричайки го еднотипен и самозванец. Джузепе пропуска тренировки и се гневи, когато трябва да обсъжда тактическите указания с него. Прекарва нощите преди мачове в бардаци или пиейки с журналисти.
Треньорите прощават на Меаца заради това, което прави на терена. Още от 18-годишен бележи по 30 гола на сезона, а в началото на 30-те се превръща в голямата звезда на Италия и дава интервюта по-често, отколкото играе. Приятелите му в пресата никога не го критикуват, а влиянието му расте неспирно и се простира не само върху журналистите, но и върху треньорите, и върху феновете.
Това е битка на идеологии, контраст между гения и неуморно трудещия се (тук е нужна аналогия с модерните времена и сравненията между Меси и Роналдо). Меаца, без проблеми, се справя с двама или трима бранители, разсича защитите с извеждащи пасове и покорява трибуните с гения си. Докато Пиола компенсира липсата на техника с мощ – разчита максимално на физиката си и скоро се превръща в най-здравата деветка в Европа. Той наваксва до „ореола“ на Меаца с нещо, с което не може да се спори – ефективност.
В цялото си развитие Пиола има една цел – да се превърне в идеалния реализатор. А през втората част на 30-те добавя нов елемент към арсенала си – ножичния удар. Той вече съществува, но се нарича „чилийски“, тъй като първо е изпълнен от чилиеца Рамон Унсага през 1914-а. Но Пиола го усъвършенства в това, което днес познаваме като ножица – перфектна настройка на тялото, крака на височина от два метра във въздуха и топка в мрежата зад безпомощния вратар.
„Баща ми казваше, че работата на нападателя е да вкарва голове и в името на това винаги трябва да търсиш нови начини да го правиш – разказва дъщеря му Паола Пиола, която е спортен психолог. – Но знаеше, че головете трябва да забавляват и да впечатляват хората по трибуните. Той работеше върху ножичния удар по време на тренировки, постоянно променяше нещо и добавяше нови елементи. Понякога, беше критикуван за липса на креативност, но тогава той показа онзи гол от въздуха. Изглеждаше толкова красиво и необикновено, сякаш един футболист се бе научил да лети.“
Един от най-известните му голове идва именно при опит за изпълнение на ножица. Наречен е „божията ръка“, почти половин век преди тази на Марадона. Интересното е, че и двете са в мачове срещу Англия. „Настроих се за ножица, но осъзнах, че нямам достатъчно място – разказва за гола си през 1939-а самият Пиола няколко години по-късно – Затова се опитах да протегна врата си и да отиграя топката със задната част на главата. Но осъзнах, че няма да стане и протегнах ръката си, а когато се обърнах, видях топката в мрежата.“
През 1935-а на Бепе му се налага да играе с Пиола. Меаца пропуска важен мач срещу Австрия и Федерацията повече не може да стои настрана. Президентът Вакаро принуждава треньора да използва Пиола и Силвио отбелязва и двата гола за победата с 2:0 над австрийците. Това е още една голяма заслуга, за която италианците дължат благодарности на Вакаро, който преди това не позволява сливането на Лацио и Рома.
„Никой не си спомня Вакаро, всички благодарят на Поцо – споделя Пиола. – Но аз никога няма да забравя как след победата във Виена ме прегърна и ми каза: „Във войната срещу австрийците получих сребърен медал. Днес ти заслужаваше златен.“ Никога преди не съм се чувствал толкова горд.“
В следващите 13 мача Пиола отбелязва 11 гола, а на Световното през 1938-а той е титулярният нападател на Италия, докато Меаца е върнат назад в полузащитата. Защитаващият трофея си шампион отпреди четири години започва с неочаквано труден мач срещу Норвегия. Скандинавците удържат равенството почти до края, но в 94-тата минута Пиола донася победата за „адзурите“. На четвъртфиналите е отстранен домакина Франция. Пиола вкарва два гола, а в местната преса е наречен Екзекутора. На финала отново се разписва на два пъти при победата с 4:2 над Унгария. Силвио вече е световен шампион и е разпознат като най-добрия нападател в света.
„Пиола притежава изключителна физика – казва тогава унгарският нападател Пал Титкош. – Печелеше всяко единоборство. Той е перфектният пример за вариативен и смел нападател, който се възползва от всяка възможност.“
Година по-късно, 29-годишният Меаца се отказва от националния отбор. На клубно ниво продължава да играе до 37, но рядко стига двуцифрен брой голове в един сезон. Контузиите и безкрайните купони засенчиха гения му. Докато Пиола не спира да бележи и, дори на 38, вкарва по 20-ина гола на кампания.
Анализирайки Световното години по-късно, Пиола споделя: „Трябва да призная, че унгарците бяха по-технични и по-добри. Но ние бяхме предвестниците на модерния физически футбол.“
Във Франция Пиола показа това, което цяла Италия вече знаеше – надмощието на физическата форма над чистата техника. Бърз, мощен и с напомпани гърди, които си личат под фланелката, Силвио изглежда като супергерой. Формата му шокира анализаторите, но още повече съперниците – всяко единоборство на терена се усеща като сблъсък с камион. Очевидно, футболът прави завой и поема по пътя на атлетизма и професионализма.
Стилът на игра на Пиола е революционен. Той е първият нападател в историята, който започва да играе добре с гръб към вратата и така променя футбола – отборите вече играят с нападател, който е с лице към топката при изграждането на атаката и помага за това. „Пиола не представлява опасност само пред вратата – пише журналистът Брайън Гленвил. – Той разпределя топката перфектно с глава и с двата си крака, движи се по крилото и умело се вклинява между линиите.“ Затова и много анализатори дълго време го смятат за полузащитник.
Противниците му не разбират как да опазят подобна деветка – той се дърпа назад и изскача от дълбочина, за да атакува топката в наказателното поле, като по този начин се освобождава от персоналната опека на защитниците. „Аз виждах по-добре играта и как ще се развие атаката, затова противниците ми не можеха да отгатнат следващия ми ход“ – думите са на самия Силвио.
Но не го обичаха заради това. Нито заради факта, че всички очакваха от него да вкара дори когато поемаше топката на 40-ия метър от вратата. Скромността, лаконичността му и семейните му ценности го правят моралния идол в Италия. Непорочността му е сравнявана с тази на децата по улиците. И се стига до комична ситуация – през февруари 1937-а, по време на дербито на Рим, се заформя меле между играчите на двата отбора, при което се налага дори намесата на полицията. Пиоли не участва в сблъсъците, но е наказан от Федерацията за един мач, че не се е опитал да ги разтърве. Вярването тогава е, че само с няколко думи Силвио може да прекрати малък бунт.
Друга любопитна история от живота му е тази от времето на войната. Силвио не подкрепя фашисткия режим. През септември 1943-та отива да посети родителите си на Север, а по същото време Италия се съгласява на примирие. Германия веднага атакува доскорошния си съюзник, а Пиола не може да се върне в Лацио, защото е окупиран от германската армия във Верчели. В продължение на дни е в неизвестност и дори е обявен за мъртъв. Заради невъзможността си да се върне в Лацио, Силвио отива в Торино, където „възкръсва“.
***
През 1952-ра Пиола обявява оттеглянето си от националния отбор. 95 хиляди тифози се стичат за последния му мач и изпълват трибуните четири часа преди първия съдийски сигнал. На следващата вечер прощалният му двубой е прожектиран в киносалони. А журналистът Джани Брера публикува отворено писмо към него, в което пише: „Хората ни те смятаха за модел за подражание. Ти си тръгваш, но трябва да останеш същия. Такъв, какъвто винаги си бил за нас – идол и супермен.“
Пиола остава супермен и до днес. Той е рекордьор по голове в Серия „А“ – 274. През 2013-а Франческо Тоти обеща, че ще се откаже, когато подобри постижението му, но стигна само до 250. Алесандро дел Пиеро преследваше рекорда му за голове, отбелязани от италианец, но остана на 18 попадения от него – 346 срещу 364.
Той е още рекордьор по голове в историята на Лацио със 149, най-възрастният футболист с хеттрик в Серия „А“ – на 37 години и 51 дни, както и най-младият с хеттрик в Калчото – на 17 години и 132 дни.
През февруари 1954-та Пиола отбелязва последния си гол. „Невероятно е, но на тази възраст (41 г. – б.а.) той все още бе изключителен и разкъсваше защитите. Няма да забравя този мач – разказва легендата на Милан Нилс Лидхолм. – За да спрем Пиола, бяхме ангажирали двама защитници да го пазят. И знаете ли какво? Той пак отбеляза.“
През онзи ден Пиола се превърна в най-възрастния голмайстор в историята на Серия „А“. През 2007-а Алесандро Костакурта го счупи. И до ден-днешен това остава единственото постижение на Силвио Пиола, което някой успя да подобри.
