Зимата на 1992-ра. Хърватия вече е назависима, а войната между сърби и хървати е в разгара си. Бивша Югославия е буре с барут и светът притеснено следи новините от Балканите.
Марк е на 16 и никога не е стъпвал в Хърватия, но над леглото му в общежитието на Австралийския спортен институт има плакат на президента Франьо Туджман. Между парите в портмонето му от стипендията, която му отпуска академията, е измачкана снимка на Звонимир Бобан, превърнал се във футболния герой на хърватската независимост след онзи шут по полицая на мача Динамо Загреб - Цървена звезда през 1990-а.
"Съкилийникът" на Марк също е с хърватски произход, а на всичко отгоре е и негов адаш. Впоследствие ще станат неразделни, но в първите дни на общото си съжителство имат някои момчешки противоречия. Едно от тях е кой е "по-голям" хърватин. "Виж какво пише тук, пич - Марко Анте Рудан. Къде си тръгнал с твоето Марк Антъни Видука", казва талантът от Сидни, който с паспорта си "доказва" на своя съквартирант от Мелбърн, че е "по-чиста проба" хърватин.
Видука губи тази битка, но за сметка на това печели една след друга на терена.
С мощната си физика и отличната техника за тийнейджър, който е над метър и 85, момчето бързо си пробива път и се превръща в австралийска надежда номер 1 във футбола.
Преди да навърши 18 дебютира при мъжете с екипа на Мелбърн Найтс (преди Мелбърн Кроация), в който 90 процента от играчите и треньорите са с хърватски корени.
Марк е неудържим за "рицарите" и в два поредни сезона става голмайстор на шампионата и е избран за Играч на годината. Също така извежда Найтс до единствената му титла в историята през шампионат 1994/95.
По това време цяла Австралия говори за футболния диамант на страната, но младокът не си дава много зор. "Кое е любимото ти занимание извън футбола", пита го известен журналист, а Видука отговаря: "Да спя". "Мислиш ли вече за кариера в Европа?", продължава репортерът, но и преминаването на футболна вълна не е в състояние да "събуди" влюбения във възглавницата талант. "Смятам, че бих паснал на почти всички европейски първенства. Но специално за Англия - не съм много фен. Мисля, че ще ми е малко бързичко там, защото съм от мързеливите играчи. Определено не обичам много да тичам."
Въпреки че е голямата футболна сензация на страната и вече е направил дебюта си за националния отбор, не всички австралийци си падат по Видука.
В местната федерация има документирани различни оплаквания срещу него заради начина, по който отпразнува попаденията си. На емблемата на Найтс има хърватско знаме, а всеки път, когато отбележи, Марк я хваща с лявата ръка и я целува, а с дясната си прави фашистки поздрав. "Щом обича толкова Хърватия, да хваща самолета и да си ходи към родината", негодуват някои от австралийските запалянковци.
И много скоро се случва точно това.
През 1995-а на официално посещение в Австралия пристига Франьо Туджман, а хърватският президент настоява да се срещне с Видука и семейството му.
Държавният глава споделя плановете си да превърне Динамо Загреб в европейско страшилище и казва на Марк: "Стягай си багажа и направо тръгвай с мен". Футболистът отказва поканата да пътува с правителствения самолет, но няколко седмици по-късно пристига в Загреб и подписва с "модрите".
През трите сезона на Видука Динамо печели три дубъла, а "кенгуруто" отбелязва 40 гола в 84 шампионатни мача за хърватския гранд.
Политическата обстановка в страната обаче все още е много напрегната и голяма част от публиката на Динамо се настройва срещу президента Туджман заради няколко спорни негови решения. Това се отразява и на Марк, който е големият любимец на държавния глава. Стига се дотам, че лидерите на агитката от "Bad Blue Boys" го освиркват след гол в... дербито с Хайдук. Обикновено, подобни неща в суровия свят на ултрасите значат само едно. Видука може да е мързелив, но не и глупав. Разбира, че времето му в отбора е изтекло и от многобройните предложения, които са на масата пред него, избира шотландския Селтик.
Заради начина, по който си тръгва от Загреб, е доста разстроен и лабилен и едва пристигнал в Глазгоу, решава да се върне в Мелбърн, за да "преосмисли нещата".
По това време дори се говори, че възнамерява да прекрати кариерата си, но за щастие не взима подобно крайно решение.
Селтик го купува за 3.5 млн. паунда през декември 1998-а и когато феновете очакват дебюта му, от клуба обявяват, че си е тръгнал самоволно. Динамо пък се жалва на УЕФА, че не е получил нито пени за бившата си звезда. Суматохата е пълна, но Марк се завръща в Глазгоу и всички противоречия се изглаждат.
Въпреки някои опасения за психическото му състояние, Видука бележи като машина за "детелините". За сезон и половина се отчита с 30 попадения в 37 мача и печели наградата за футболист номер 1 на сезона.
В Лийдс вероятно не са гледали интервюто на австралиеца като тийнейджър, в което казва, че "не е фен на "бързичката" Висша лига" и Дейвид О'Лиъри го взима в Лийдс.
Мощният нападател сформира убийствен тандем с Алън Смит и "йоркшърци" стигат до полуфиналите на Шампионската лига през 2001-ва.
Постижението е невероятно, но индивидуалният връх на Дука от Мелбърн бе предишната година - през ноември 2000-та, когато отбеляза и четирите попадения за Лийдс при успеха над Ливърпул с 4:3 в незабравима класика.
"Simply brilliant" крещи коментаторът на Sky тогава и Марк наистина е брилянтен. На два пъти прехвърля вратаря Сандер Вестерфелд, извисява се в наказателното поле за попадение с глава и "чупи кръста" на Патрик Бергер, който остава да лежи на тревата, гледайки безпомощно рецитала на австралиеца.
"Отлична техника за толкова висок футболист", гласи клишето, което в случая на Марк не вършеше работа. Той притежаваше страхотно докосване, което би прилягало на всякакъв футболен габарит. Случи се да е висок, което го правеше още по-дяволски опасен. Въртеше се, финтираше и владееше акробатиката, което караше съперниците да изглеждат безсилни. Можеше да ги качва и да ги носи на гърба си, а можеше и да ги кара да преследват сянката му.
Беше и от готините пичове, които не се вземаха толкова насериозно.
След 4 гола срещу Ливърпул повечето от днешните мачовци биха направили няколко почетни обиколки и биха си самопричинили синини от тупане по гърдите, а Марк просто се усмихваше, поздравяваше съотборници и съперници, а когато един от операторите направи неизбежното и завря камерата в лицето му, опъна още по-широка усмивка, помаха пред обектива и каза: "Здрасти, мамо".
През 2004-та пое на север към Мидълзбро, а после игра и за един от вечните съперници на тима - Нюкасъл. На Североизток, особено в Боро, също остави следа, но постепенно изгуби от блясъка си заради честите контузии.
През 2006-а Видука влезе в историята като първият капитан на националния отбор, извел "кенгурата" до фазата на директните елиминации.
По ирония на съдбата, в последния двубой в групата се срещат Австралия и Хърватия и при очакваната победа на Бразилия над Япония, това е мач за продължаване към осминафиналите. В състава на австралиийците са седмина играчи с хърватски корени, но на терена няма сантименти.
С гол на Хари Кюъл "кенгурата" изравняват за 2:2 и продължават напред. Видука и съотборниците му са герои, а пресата в страната вече не го нарича "хърватин, роден в Австралия", а "австралиец от хърватски произход". Нацията не гледа на него като на "мързеливеца с фашисткия поздрав", а като лидер, обединител и най-големият футболист на страната за всички времена. И това беше самата истина!
Винаги ще остане съмнението дали Дука можеше да постигне още повече във футбола, ако не бяха травмите и беше зареден с повече амбиция.
Но безспорно Марк бе едно от явленията на играта в края на миналия и началото на новия век и има запазено място в историята.
"Имам този комплекс и не обичам да се бутам напред. Не знам защо. Може би е насадено дълбоко у мен, защото татко винаги ми казваше, че трябва да съм скромен и да не се главозамайвам. Вероятно наби твърде силно това в главата ми. Хубаво е да си скромен, но също така е добре да се гордееш с постиженията си. Аз съм горд, но най-забавното е, че съм и разочарован заради нещата, които не успях да постигна. Би ми се искало да притежавам различен характер", признава звездата.
В момента Марк живее в Мелбърн със съпругата си и тримата си синове. Голям фен е на Найтс - детската му любов от 6-годишен и единственият австралийски тим, за който е играл.
И както може да се предположи - не пропуска мач у дома.
Точно той едва ли си купува билет, но на тези на феновете около него пише, че са за трибуната "Марк Видука"...