Той се вдъхнови от Оскар Уайлд, ядоса Кройф още като хлапе и измисли Галактикос

"Аз бях един от няколкото стотици милиони зрители в онзи ден. Просто бях по-близо.

Докато тичах успоредно с Марадона към вратата, знаех, че виждам нещо историческо, а и той никога няма да ми подаде. Господи, какъв гол! Аз не мога да вкарам такъв никога, но пък Диего не може да го опише с думи като мен."

Онзи гол и онзи мач от 1986-а, когато Марадона елиминира Англия от световното, са паметни. Попадението (не онова с грешния за футбола крайник, а другото) е епохално. Вододелен момент. Хорхе Валдано Кастеянос бе там, на терена на "Ацтека", когато Диего направи слалома си сред живи колчета. Това бе апотеозът и на неговата кариера, или поне базата за него. Защото Валдано вкара четири пъти на онзи Мондиал, а титлата отиде за Аржентина. И, както се оказва днес, това се случи за последен път.

"На терена Марадона нямаше слаби места. Това бе свят, в който той нямаше равен. След футбола обаче сам реши да заживее живот, който не бих препоръчал на никого, който реши да му подражава". Това мисли Валдано за Диего, с когото остават приятели.

Той има мнение за всичко. И често да го слушаш е като да четеш страници от учебник за живота.

Неслучайно два пъти в последните години бе основен лектор на Форума на Световния бизнес в Мексико сити. Валдано може да говори на всякакви теми и има какво да каже. Подготвен е, начетен е.

Историята не може да започне така.

Но не е лесно да се каже как точно да стане при личност, която е толкова сложна. 31 години преди да стане свидетел от десетина метра на Гола на века, Валдано се ражда в Лас Парехас, провинция Санта Фе. Градчето е толкова малко и улисано в единственото занимание, осигуряващо прехрана - животновъдство, че няма библиотека.

Хорхе обаче иска да чете още когато е на 6. И чете. Първата сериозна книга, която минава пред очите му, е "Портретът на Дориан Грей".

Днес ще ви се усмихне и ще ви каже, че за първи път я е прочел твърде рано. Но и тя, и последвалата му любовна история с учението, книгите и дълбокото анализиране на заобикалящите събития и факти, оставят трайна диря. Валдано е мозък, който отдавна е излязъл извън и без това немалкия свят на футбола.

А, да - между другото, "Портретът" на Оскар Уайлд му се пада случайно, идва като подарък в местния магазин за вестници, заедно с аржентинската футболна библия "Ел Графико" - списанието, което Хорхе е изнудил татко си да му купи.

Играе за Нюелс Олд Бойс още когато е на 16 години. Висок и здрав, но едновременно с това - някак елегантен и интелигентен нападател.

Но основното е силата, въпреки че самият Валдано иска да е като Пеле. Техничен и изобретателен.

"В аржентинския футбол от 60-те и 70-те не това се толерираше - спомня си години по-късно. - Сила, мускули, агресия и голямо сърце. Това се търсеше. Трябва да знаете, че аржентинският манталитет и житейски разбирания са особени. У нас онзи, който ще направи нещо хитро, подмолно и коварно, за да спечели, ще бъде издигнат на пиедестал. А онзи, който честно ще опита да стигне до същия резултат, ще бъде наречен наивник."

Валдано е хитър, но обича да бъде и открит. Той никога не симулира, което е типично за младите аржентински играчи, извличащи полза от всяка ситуация на терена.

На 19 години животът го хвърля в бързата лента, като преминава в испанския Алавес от баската столица Виктория. Тогава - втородивизионен отбор в първенство, в което трябва да си готов да понесеш една торба ритници всеки мач. Това е първият му голям урок във футбола.

Съотборниците му казват, че умирали от смях как четял в автобуса на приглушено осветление, когато се прибирали от поредното гостуване. Четири-пет часа път, а този младок си носи книга...

По-късно, на световното в Мексико, селекционерът с големия нос и още по-голяма лудост в главата - Карлос Билардо, ще побеснее от това.

"Какво правиш, защо четеш!?", крещи треньорът в автобуса по пътя към "Ацтека", където Аржентина отива да играе финал срещу Западна Германия. "Чета, защото така се изключвам, така се успокоявам", отвръща Валдано.

"Не искам да си спокоен, искам да си бесен!", ядосва се Билардо. Валдано вкарва един от головете в онзи мач за 3:2, донесло световната титла.

В репортаж на аржентинския в. "Кларин" за живота на отбора по време на Мондиала в Мексико, журналистът, изумен, описва как на базата на футболния клуб Америка всички национали са постоянно около терените, около барчето и край масата за тенис или телевизорите. Освен един - Валдано. Той чете някъде горе, в стаята си.

Та, обратно на Алавес и мрачничката обстановка на втора испанска дивизия. Там Хорхе се запознава с Мануел. О, не, не е играч или треньор.

Мануел Васкес Монталбан е каталунски автор, новелист, поет, критик, хуморист, политически анализатор... Валдано не се запознава лично с него, а с писаното му творчество. Чете нещата му, когато съвсем млад се мести в Испания.

И започва сам да пише. Когато е на 25 г. вече има публикавана колонка в "Ел Паис", испанско издание. Сътворил я е на връщане от мач с втория му тим в страната - Реал Сарагоса. Описва усещането от мача, от очакванията, от анализирането след него.

Там играе до 1984-та, когато го взима Реал Мадрид.

На 29 години, част от една от кралските особи в играта, аржентинският нападател вече е изградена личност. Но и нещо повече - той попада в клуба на кралете, когато е далеч над останалите си съотборници като визия, разбирания, начетеност и любознателност.

В Реал Валдано отива в романтично време, той е подправката към Петорката на ястреба, която през втората половина на 80-те терозирира Испания, но така и не успява да покори Купата на европейските шампиони.

Вкарва в два европейски финала, в които печели два пъти Купата на УЕФА. Два пъти е шампион. Публиката го харесва, а той се влюбва в бялото на Реал, което напълно пасва на възгледите му.

"Футболът е идеално извинение защо винаги трябва да се усмихваме в живота", е една от любимите му сентенции. Реал Мадрид за Валдано - това е футболът, който радва хората и им дава поводи да са усмихнати от понеделник до петък, с дозата красота, която им дарава в събота следобед.

"Защо трябва да се играе красив и зрелищен футбол ли? Ами, това е все едно да питаш Борхес защо пише. Или да питаш слънцето - ти защо изгряваш? Ако подчиним всичко на рационалното мислене, статистиките и победата на всяка цена, отиваме по дяволите." Още една от неговите философски опори за играта. Отстоява ги винаги.

Преди 3 години, през март 2016 г., този заклет мадридист отново хвана "перото" и написа колонка специално за каталунския "Мундо Депортиво". Въпреки че е символ, знаме и кръвна група "Реал".

Написа няколко абзаца само, със заглавие: "Йохан е в основата на всичко".

Стори го три дни, след като човекът, пред когото винаги се е прекланял, си отиде от този свят - Йохан Кройф. Държеше лично да го каже за своя събрат по душа, въпреки че през годините никога не получиха правото да бъдат приятели. Взаимното възхищение и респект бяха колосални. Просто нямаше как да са приятели - единият архитект на футболната Саграда Фамилия, която днес е Барса, а другият - сложил фундамента на Реал като възродена футболна суперсила.

Но великите умове мислят еднакво. Особено във футбола това е доказано.

"Ти построи пътя, ние просто вървим по него", написа в онази колона Валдано за Кройф.

Година преди смъртта на Йохан, каталунската TV3 успя да ги събере на вечеря, която се превърна в телевизионно предаване. Зрелище, което е равно на това да гледаш Боби Фишер срещу Каспаров.  И двамата се сещат за първата им среща.

Аржентинецът е на 22 години, случва се през февруари 1978 г. Алавес гостува на Барселона за Купата на краля, а Кройф е на терена. За първи път Хорхе среща Йохан, който е нещо като идол за младока. В един момент на терена лежи контузен играч, а Кройф хваща топката под мищница и я държи, чакайки лекарският екип да влезе на игрището.

"Защо не си отнесеш тази топка у дома, а ние да вземем една друга и да играем, а?". Нахалникът от Алавес се обръща към мегазвездата.

"Кой си ти, как се казваш?", пита Кройф, но без да се ядосва.

"Валдано."

"На колко години си?"

"22".

"Момче, когато си на 22 години и заговаряш Кройф, ти се обръщаш към него на вие."

Но Йохан всъщност е впечатлен от дързостта на хлапето. В него има нещо...

Валдано спря да играе на терена на 33 години, защото тежка форма на хепатит едва не му струваше повече от футболната кариера. Отказа се и остана в играта като треньор на юношеска формация в Реал. Като журналист и писател също.

Просто не спира да говори, да поучава и да дава мнение, това си е още от 1988-а, когато окачи бутонките. И винаги е толкова обаятелен в приказките, че няма как да не го слушаш.

Най-после става треньор на първия тим на Реал през 1994-та, след като е водил Тенерифе и Валенсия в Примера, а отборите му играят като грандове. Смело, нахакано и с идея да надиграят дори Мадрид и Барселона. Едновременно не спира да пише, издава дори сборник с разкази, а и колонките му в "Ел Паис" и аржентинския "Кларин" са ежеседмични.

Под натиска на агитката, поема отбора от "Бернабеу" и слага край на серията от титли на Барса (на Кройф и със Стоичков).

Не, не просто спира поредицата от четири поредни титли. Валдано буквално разбива шампионите - лекция с 5:0 в Мадрид, аплодирана дори от Кройф на отсрещната треньорска скамейка. "Ние не им взехме само титлата. Ние най-после взехме от Барса и топката, а това никой в Европа не го бе правил от близо пет години", казва в края на сезона.

Валдано отново връща блясъка в очите на мадридистите, а на терена се появява техният нов идол. Пак с номер 7, но не добрият приятел на Хорхе - Бутрагеньо. Името му е Раул Гонсалес Бланко, а дебютът му и мястото в титулярния състав дава точно аржентинецът.

"Всичко дължим на него. Не само аз, а цяла генерация играчи", казва днес Раул, който е треньор на Реал Мадрид Кастия в момента и не крие кой е менторът му и в тази професия. Първородният син на легендата се казва Хорхе - познайте на кого е кръстен и се опитайте да си представите какъв ефект е имал Валдано върху Раул.

Но треньорската работа не е най-голямата сила на един теоретик, философ, визионер и мечтател. През 1998 г. той слага най-елегантния си костюм и става спортен директор на Мадрид. Вече е дипломиран и в Бизнес мениджмънт, като изгражда проект за това как Реал ще е най-гледаемото, атрактивно, глобално значимо футболно шоу.

Ражда се проектът Галактикос.

Флорентино Перес прегръща идеята и в първите години на новия век Мадрид е сборище на "Златни топки", суперзвезди и уникален футбол. Идеята му е, че когато на света има играч като Зидан и клуб като Реал, хората заслужават да ги видят заедно.  Глобално, като бизнес модел и спортно-технически проект, това е революция.

Валдано си тръгна в края на 2005-а, два месеца преди същото да направи и Перес.

През юни 2009-а президентът отново се върна, а първият му ход бе да назначи Валдано отново. Две години по-късно Хорхе подаде оставка и гордо си тръгна сам от Реал, след като влезе в остър конфликт с треньора Жозе Моуриньо. Валдано си позволи открито да критикува работата на португалеца и я нарече "нещо изключително далечно от философията на Реал".

Да, такъв е. Неговият начин не подлежи на коментар, компромис или дори най-малко огъване.

През 2005 г., около 8 месеца преди Мондиала, германското издание "Шпигел" иска мнението му за това кои са фаворитите и как ще се справи Аржентина.

"Имаме страхотни оръдия и танкова - Тевес, Рикелме, Аймар... - казва Валдано. - Но внимавайте. Аржентина има и цяла артилерия, за която още никой не подозира. Лео Меси. Само гледайте какво може това хлапе!".

Разбира се, не само Валдано знае за Меси, който вече е изиграл първите си мачове за Барса. Но Философа предвижда, че "той има в себе си дара, който може да кара хората да седят на местата си невярващо и да се радват на играта". Категоричен е - това не е виждано от Марадона насам.

Преди 6 месеца Валдано отиде в Манчестър и интервюира за испанска телевизия Пеп Гуардиола. И в интродукцията на излъчването на разговора, каза: "Той е един светъл лъч в сенчестия свят на модерния футбол".

Неговите фрази се повтарят, преписват и цитират постоянно.

В разгара на най-големите критики към Меси през 2014-а, когато Аржентина загуби финала на световното от Германия, Валдано написа колонка за "Кларин".

"Знам достатъчно за футбола, за да видя истината. Най-значимото нещо в играта днес се казва Лео Меси. Второто най-значимо е Меси, когато е контузен!".

Неведнъж са го провокирали да даде по-лаконична и сбита характеристика на своите разбирания. Нещо, което не може да е толкова просто при Валдано. Но вероятно това, което най-добре сумира вижданията му за футбола, е анализът му на Мондиал 2018 в Русия, написан след един мач на Аржентина в груповата фаза.

"Какво е футболът днес ли? Ние сякаш очакваме някакви калкулации да бъдат оправдани и да излязат верни още преди мачът да е изигран. Статистики. Математики, които крещят шумно неща за играта, които аз не искам да знам.

Футболът е гениални отигравания, големи грешки, отскачане на топката от бабуна... неща, които не се обясняват със статистики. Футболът е обратното на технологията именно, защото той е инспириран от човешкия фактор - примитивност на моменти, емоция, крайности.

Защо ни е ВАР? Искаме справедливост, но не се борим за нея извън терена. Искаме да я видим там, някаква математическа справедливост. Да, знам - това е загубена битка. Директори и шефове днес с удоволствие очакват някой да им изложи един куп лъжи за футбола, като ги облече в статистики. Такива хора Кройф наричаше "натрапници" в играта.

Ето пример. Чета, че Машчерано е играл най-много пъти с топката за Аржентина срещу Исландия (1:1 в групата). Имал 140 докосвания. Тичал 13 километра. Но добре ли игра той? Това е съвсем друг въпрос.

Защото - къде тича, в каква посока, с каква цел и с какви намерения. Да пречи на съперника? Да отбие топката в тъч? Или да изгради атака с тънък пас? Машчерано бе с най-много докосвания, а втори и трети бяха централните ни защитници. Кой от тях подаде напред дори един важен пас? Те нарушиха първото правило на играта - не разрязаха нито една линия. Не елиминираха с подаването си дори един съперник. Тичането, когато си в пространство и дори не играеш с топката, не е полезно никому. То просто два усещане, че има хора от отбора навсякъде."

Теории на един романтик и философ, когото мнозина така и не разбират. Човек, който подчинява трофеите на проектите. Кройфист, въпреки че един ден всъщност ще има и Валданизъм, както има Кройфизъм.

Да, Валдано вероятно води загубена битка срещу тоталното надмощие и превес на отборите - супер тактически и физически подготвени, които все повече диктуват модерния футбол.

Но той никога няма да се промени. Късно му е на 63 години.

Кройф така и не го направи.

А Хорхе върви по пътя, построен от Йохан, нали помните...

Новините

Най-четените