Който го е виждал да играе на живо или е гледал архивните кадри с негови изпълнения не се колебае да го опише като футболен гений.
Със смъкнатите си чорапи и с прическата в стил "Бийтълс", той е определян като "италианския Джордж Бест", а пробивите му по крилото са като антидот за строгата тактическа система на катеначото.
Това е Луиджи "Джиджи" Мерони, културната икона и оригинален бунтар на италианския футбол през 60-те, много преди фигури като Антонио Касано и Марио Балотели.
Мерони отказва да се съобразява с нормите и предизвиква скандал първо като заживява с омъжената си приятелка и след това като отказва да си смени прическата преди Световното първенство през 1966 г.
Неговата история обаче е трагична - той загива при ужасен инцидент едва на 24 г. през 1967-а. Блъснат е от кола, докато пресича улица в Торино заедно със своя съотборник Фабрицио Полети.
На фаталния 15 октомври те точно са победили Сампдория с 4:2 и са спрели за по едно питие по пътя си обратно към таванския апартамент на Мерони. Двамата с Полети пресичат широк булевард и се спират в центъра, виждайки бързо приближаваща се към тях кола на второто платно. Мерони прави крачка назад и се оказва на пътя на Фиат 124. Автомобилът го праща във въздуха, след това той е блъснат от втора кола, пътуваща в другата посока, и по-късно умира в болницата.
А зад волана на Фиата е младият фен на Торино Атилио Ромеро, който живее наблизо и който е голям почитател на самия Мерони.
По това време домът на Ромеро е пълен със сувенири на любимия отбор и плакати на неговия герой, а над 50 години по-късно споменът няма как да не го преследва.
"Спомням си всичко", разказва Ромеро. "Бях близо до къщи, на широка улица и щях да изпреваря кола вдясно от мен. По средата на пътя двама пешеходци пресичаха. Щом се приближих, единият направи крачка назад, пое удара и беше изхвърлен на отсрещната страна, където го блъсна друга кола. Аз отбих и спрях. Тогава осъзнах, че пешеходецът, който лежи на земята, е моят идол. После сирените, линейките, болницата, операцията, смъртта на Мерони през нощта.
Неговият живот приключи, а донякъде и моят".
Само няколко часа преди случилото се, Ромеро е викал за тима на Торино и се е карал с друг фен, който си позволил да критикува Джиджи Мерони.
Впоследствие целият град скърби за смъртта на футболиста, а над 20 хиляди отиват на погребението му. Първият мач след неговата смърт е дербито срещу Ювентус, в което преди началото на стадиона са хвърлени цветя от самолет, и то точно по крилото, където Мерони е правел атрактивните си пробиви. А Торино побеждава с 4:0.
"Не знам доколко се е променил моят живот, със сигурност 50 години живея със спомена и с чувства на болка и някаква необяснимост, неспособност да повярвам, после постепенно и на скръб, съжаления и въпроси, останали без отговор. Както и на привързаност към един изключителен човек, който стана мой абсолютен идол и моя жертва", признава още Атилио Ромеро. "Ако Мерони играеше днес, той отново щеше да е футболен гений, както тогава. Класата се простира извън времето".
Преди фаталния инцидент, Мерони е отказал трансфер в Ювентус и е заявил на клуба си, че би се радвал да остане.
Футболистът е роден в Комо и там започва кариерата си, преди да премине в Дженоа, където отнася пет мача наказание за пропусната допинг проверка - на която пробите на негови съотборници излизат позитивни.
На 21 г. Мерони е продаден на Торино, тогава трениран от Нерео Роко. Наставникът вече е спечелил Европейската купа с Милан и се е зарекъл да върне славните дни на Гранде Торино, онзи велик отбор, загубен при Трагедията на Суперга, когато всички футболисти загиват в самолетна катастрофа.
Само че новият Торино от началото на 60-те стига единствено до третото място през 1965 г. и две години по-късно Роко е обратно в Милан.
На Джиджи Мерони не му потръгва и с националния отбор на Италия и за него изиграва само шест мача.
Изглежда основната причина са лошите отношения със селекционера Едмондо Фабри, който държи на дисциплината и се мръщи на фриволното поведение и особено на прическата на играча. "Надявам се да мога да играя добре, дори с дълга коса", вдига рамене Мерони, който е върнат в отбора за Световното първенство през 1966 г., но изиграва само един мач, срещу СССР.
В Торино обаче легендата за него остава жива, често може да бъде видян неговият образ и да се чуят песни за него. В града Джиджи Мерони е наричан "алената пеперуда" заради цвета на клубните екипи, а прозвището дава името на най-известната книга за футболиста, превърната и във филм преди пет години.
В още един странен обрат на съдбата Атилио Ромеро става президент на Торино, и то последният президент преди банкрута на клуба от 2005 г.
Сега 69-годишният Ромеро признава: "Силното страдание отпреди 50 години постепенно премина в болка и тихо удивление от една история, която никога няма да намери своето обяснение. Не вярвам много в съдбата, а по-скоро в шанса, но има две улики, които отвеждат към първата хипотеза.
Командирът на самолета, който се разби в Суперга през 1949 г. с футболистите от Гранде Торино на борда, се е казвал Луиджи Мерони. Също така, баща ми ми каза, че няколко дни преди инцидента сънувал, че карам кола и блъскам животно, бик - който е символ на футболен клуб Торино.
Но тук вече влизаме в полето на необяснимото, затова спирам".