Кийт Гилеспи е видял почти всичко в живота. Но не и това - шестима маскирани мъже, въоръжени с бейзболни бухалки, нахлуват в заведението, в което дава интервю.
Вероятно се досещате за какво говори бившият северноирландски национал, ако си го спомняте добре. Ако пък сте го забравили, веднага ви подхвърляме жокер. Футболът присъства бегло в разказите му. Повече от тях са за хазарт, бой, секс, алкохол и испански затвор.
"Бях северноирландец в Манчестър Юнайтед, така че беше нормално да се надяват да съм следващият Джордж Бест. Затова се опитвах да му подражавам", казва Гилеспи.
Той говори пред човека на "Дейл мейл" в задната част на заведението, а спокойната обстановка на раздумка на няколко бири е смутена от нещо необичайно.
Вратите на салона се отварят с трясък и веднага става ясно, че причината не е станалото течение от силния вятър, който брули английския североизток. В пъба има и няколко запалянковци на "джордитата", а смехът секва, когато шестима яки мъжаги с хулигански маски застават до масите.
Какво става? Да не са тук да уредят стар дълг с Гилеспи, който е долетял от Белфаст за една нощ? За щастие - не.
Да не е грабеж? Кийт банкрутира преди няколко години, така че гангстерите са избрали грешната бивша футболна звезда.
Скоро се разбира, че наказателната бригада не търси никого. А след 90 секунди, които изглеждат като 90 минути, членовете й се качват в две коли, които отпрашват със свирене на гуми.
Наоколо се чуват въздишки на облекчение, а жена от персонала разбулва мистерията. "Съжалявам - обръща се тя към Гилеспи. - Наех ги като стриптизьори за моминско парти, но явно са объркали датата."
Кийт не изглежда особено впечатлен от "нападението", но отпивайки глътка от големия си Guinness, отбелязва: "Никога не съм виждал нeщо подобно преди".
Това ни връща към въпроса, поставен пред него още няколко часа по-рано: С какво може да е полезен на днешното младо поколение футболисти?
"Ясно е, че с минало като моето, съм преживял всичко. Знам какво и как трябва да правят и какво - не", отговаря бащата на три деца, който наскоро откри футболна агенция на име "OneTwo" заедно със свой приятел.
"Агентите не се ползват с добро име. 90 процента от тях го правят за себе си, а ние искаме да помагаме на играчите.
Не става въпрос, че ще работим без пари, но ще печелим по правилния начин. Искам да използвам моите преживявания, за да напътствам младите момчета. Аз нямах това предимство, а колко хубаво би било, ако имаше някой до мен, който е направил тези грешки и ме бе отклонил от пътя, по който бях тръгнал", заявява Гилеспи.
Но е явно, че не съжалява за нищо. Безгрижно приема живота и фалита си от 2010-а. Радостен е, че с новата си работа му се отваря шанс да поправи нещата.
Навремето Кийт бе част от знаменития Клас 1992 на Манчестър Юнайтед и вкара в дебюта си за тима, преди да се премести в Нюкасъл на 19 години през 1995 г., като част от сделката за рекордния тогава британски трансфер, който изпрати Анди Коул в обратната посока.
За четири години на "Сейнт Джеймсиз" той изигра 147 мача и вкара 14 гола.
"Без съмнение - най-добрите и най-щастливите дни в моята кариера", твърди той.
За националния отбора на Северна Ирландия записва 86 двубоя, а кариерата му преминава още през Блекбърн, Лестър, Шефийлд Юнайтед и др. Изчислява, че футболът му е донесъл около 7-8 милиона паунда. Но колко от тях са все още налични по сметките му? "Николко", признава той.
Спомня си как като играч на Нюкасъл за един ден загубил 47 000 паунда. Нарича този ден "черния петък".
Два дни преди това пренесъл пристрастяването си към хазарта и на терена по време на шампионатен мач със Стоук.
"Спечелих 3500 паунда на коне, залагайки по телефона от хотела на отбора следобед преди мача - спомня си той. - След това сложих 500 кинта на първи гол на Питър Бийрдсли, а другите ми залози бяха комбинации - пак от негов първи гол с точен резултат - 2:0, 2:1, 3:0 и 3:1 за нас. Питър вкара рано и водехме с 3:0 по-малко от четвърт час преди края, когато Дарън Пийкок, който беше защитник, не забравяйте, се включи напред и я заби в горния ъгъл. Това ми струваше 52 бона! Целият отбор отиде да празнува с него, а аз тръгнах към нашата половина. Вървейки натам, открих какво е презимето на Дарън. Разбрах, че той се казва Дарън Шибания Пийкок."
След което тонът му изведнъж става сериозен: "Хазартът е проблем във футбола и винаги ще бъде. Ситуацията е тежка.
Всичко е толкова достъпно сега. Когато ние залагахме, можехме да загубим само това, което беше в джобовете ни, защото го давахме на букитата. В крайна сметка телефонните залагания бяха причината за моето истинско сгромолясване. Но сега, дори не трябва да говорите с никого. Всичко опира до един клик с пръста. Трябва да се вземат мерки. Хазартът е една от областите, в които наистина се надявам да помогна.
Никога не съм имал проблем с алкохола и никога не съм държал пиене вкъщи. Винаги е било навън с познати. И това би бил моят съвет към младите играчи - ясно е, че сте хора, но го правете умерено и когато ситуацията позволява."
В средата на сезона през 1997-а явно ситуацията е била подходяща според Кийт за пътуване до Дъблин и "няколко" бири.
Тогава с Алън Шиърър сериозно прекрачват съветите за умерена консумация, които сега дава на младите.
"Бяхме на една голяма маса, на която играехме разни игри с пиене, а аз губех. По едно време хвърлих няколко прибора, а Алън ми каза да ги вдигна. Отвърнах: "Майната ти, излизай". Вървях пред него и си мислех: "Нямам никакъв шанс, просто трябва да нанеса първия удар". Мислех, че не съм го уцелил, но Алън твърди, че всъщност съм го закачил, но не успях да направя нещо повече, защото ме удари отстрани и паднах върху една саксия.
Момчетата излязоха навън, а всичко около нас бе в кръв. Следващото нещо, което помня, е как се будя в болницата. Роб Лий казал на Стив Хауи да измисли нещо и да оправи нещата, защото Алън все пак беше капитан на Англия.
Стив се върна в хотела и каза на Роб, че всичко е наред и че е излъгал полицията, че съм бил жертва на шофьор, който ме е ударил с колата си и е избягал. Сигурно още търсят престъпника", спомня си през смях Гилеспи.
"На следващия ден Алън беше първият пред вратата ми и много се смяхме на пияната си история. Въпреки че призна, че по едно време е бил притеснен да не го обвинят в опит за убийство."
Следва селфи с почитателка на Нюкасъл в пъба, която иска да изпрати снимката на сина си, а Кийт продължава с друга пикантна история: "Навремето в Нюкасъл срещнах две момичета в града една нощ и ги качих в таксито да ги закарам. Едната от тях ме покани у тях.
Бяхме на горния етаж и изведнъж чух, че долу се влиза. Изтичах през коридора в другата спалня. Скочих в леглото и се престорих, че съм заспал мъртвопиян.
Спомням си как лампата светна и видях приятеля на момичето, изправен пред мен. Той ме погледна и каза: "По дяволите, това е Кийт Гилеспи. Гаджето ми ли чукаше?" Започнахме да си разменяме удари като в Дивия запад. Успях някак да стигна до стълбите и да избягам. Винаги съм притежвал едно безспорно качество - бързина."
Биват си ги историите на Гилеспи, нали?
А накрая и за испанския затвор, в който Кийт бе зад решетките заедно със съотборниците си от Лестър Пол Диков и Франк Синклер.
Тримата бяха обвинени в изнасилване от три жени. Обвинение, което бе снето и бе доказано, че трите "дами" са целели финансова изгода.
"Тази случка ме направи по-силен човек. Пол, Франк и аз бяхме в една килия с триетажни легла. Те бяха много притеснени и по цяла нощ не мигваха, размишлявайки какво ще се случи, ако никой не ни повярва. Ситуацията, в която се намирахме, беше страшна. Но ние бяхме напълно невинни и аз просто се доверих на съдебната система. Всичко завърши благополучно, макар че не бих искал това да бъде преживяно и от най-големия ми враг".
След положителния край на дългото интервю репортерът Крейг Хоуп и Гилеспи се качват в такси. Но явно не вадят късмет. "Гилеспи определено се е чувствал по-сигурен в испанския затвор, отколкото в колата", завършва журналистът.
