На 22 юли футболният свят ще отбележи 40 години от гибелта на един от най-големите голмайстори в цялата история. Това е унгарецът Шандор Кочиш, прочут през 50-те и 60-те години като „Момчето със златната глава".
Наистина, този велик маджарин не е печелил световно или европейско първенство, нито е триумфирал като носител на Купата на европейските шампиони. Но по един друг показател, касаещ представянето на националните отбори, той е над всички днешни големи нападатели като Роналдо, Меси, Неймар, Левандовски и Суарес.
В 68 мача за Унгария, и то само за осем години, Кочиш вкарва 75 гола, което прави средно по 1.1 гола на мач. От играчите от световна класа само големият Герд Мюлер може да се похвали със същия коефициент. Но, за разлика от германеца, Шандор Кочиш прекратява кариерата си в националния тим на Унгария преждевременно, когато през 1956 г. съветските войски окупират Будапеща.
Две години по-рано, в Швейцария, Шандор Кочиш става герой в един от най-големите трилъри в историята на световните първенства.
Унгарският състав, който върви в победен марш към титлата, играе срещу световния шампион Уругвай в полуфинала. На стадион „Ла Поантез" в Лозана той подава на Золтан Цибор за първия гол във вратата на Роке Масполи от Пенярол, а после Нандор Хидегкути удвоява аванса на маджарите. Хуан Хохберг обаче изравнява в изпълнения с емоции, движение и изключителна игра двубой. В двете продължения всички останали футболисти вече са без дъх. С изключение обаче на Кочиш, който снове по целия терен, влиза във въздушни единоборства и вършее по целия фронт на маджарската атака.
Унгарският журналисти Гергели Марочи пише за него следното: „Кочиш притежаваше най-добрата игра с глава, която въобще е виждана някога. Беше способен да увисне на едно място във въздуха като баскетболист, и после да прати топката в целта..."
Затова му дават прозвището „Златната глава". Именно с нея 24-годишният тогава младеж забива двата гола за Унгария срещу Уругвай във второто от продълженията, и праща отбора си на финала на стадион „Ванкдорф" в Берн. Там унгарците губят сензационно от Германия с 2:3 в двубоя, известен като „Чудото от Берн". Но с общо 11 гола Кочиш става най-добрият реализатор на световни финали, а постижението му ще бъде подобрено само от французина Жюст Фонтен.
В онези времена, когато славата на унгарския футбол обикаля света, Кочиш и Ференц Пушкаш са главната ударна сила на националния отбор.
Само за осем години в състава, „Златната глава" вкарва цели седем хеттрика. Но фамилията на Пушкаш става доста по-популярна сред запалянковците, макар че на това световно първенство Кочиш вкарва 11 гола във вратите на Корея, Германия, Бразилия и Уругвай. За разлика от Пушкаш, който не играе в четвъртфинала и полуфинала, „Златната глава" се раздава докрай в четири мача само за 13 дни.
Мнозина специалисти са на мнение, че включването на все още невъзстановения Пушкаш в състава за финала с германците е една от причините за загубата, въпреки че самият той вкарва гол още в началото. Работа е в това, че за негова сметка отпада Ласло Будай, партньор и асистент на Кочиш в нападение. Факт е, че на „Ванкдорф" той получава твърде малко топки, макар и да отправя няколко истрела към немския вратар Тони Турек.
Защо запалянковците издигат на пиедестала Пушкаш, вместо Кочиш? Гергели Марочи разяснява: „Шандор имаше осанка на холивудски актьор, но беше интровертен. Никога не си е правил самореклама, странеше от медиите, съвсем рядко говореше пред тях. А това е един от факторите, който формира популярността на всеки играч".
По време на унгарското въстание от 1956 г. отборът на Хонвед, където играят по-голямата част от националните състезатели на Унгария, се намира на турне в чужбина. Кочиш, Пушкаш и Цибор отказват да се върнат в родината си, където ги обявяват за персони нон-грата. Това води до разпад на големия тим на Унгария, иначе потенциален световен шампион на следващите финали през 1958 г. Така след 247 гола в 249 мача с екипите на Ференцварош и Хонвед, „Златната глава" ще трябва да отиде да играе в Испания.
Докато Пушкаш предпочита Реал (Мадрид), Шандор Кочиш и Золтан Цибор отиват в Барселона, където треньор е друг унгарец - Ласло Кубала. „Кочка", както го наричат каталунските запалянковци, става една от големите легенди на „Ноу Камп". Той вкарва 164 гола в 240 мача, подава безчет голови пасове. Два пъти извежда Барселона до шампионската титла, още два пъти до Купата на Испания и Купата на панаирните градове.
Тъй като вече е надхвърлил 30 години, той изоставя ролята на смъртоносен централен нападател, и предпочита да бъде разположен малко по-назад в атака, откъдето може и да вкарва, и да подава.
Но и в Барселона, както и в националния отбор на Унгария, Шандор Кочиш е орисан да не спечели най-големия трофей - Купата на европейските шампиони.
След като елиминират петкратния неин носител Реал, каталунците играят във финала с Бенфика, но там губят с 2:3. По ирония на съдбата този злополучен двубой отново се провежда на стадион „Ванкдорф" в Берн, където през 1954 г. Унгария губи мача за световната титла... Кочиш вкарва първия гол в мача след великолепен пас на Луис Суарес, използвайки своето главно оръжие - главата. Но това не е достатъчно за победа срещу напористия отбор от Лисабон.
Така през 1965 г. Шандор Кочиш, който вече е на 36, прекратява кариерата си след 444 гола в 511 мача. Открива неголям ресторант в Барселона, а после постъпва в треньорския щаб на каталунския тим. По-късно води отборите на Еркулес и Аликанте. Но е принуден да прекъсне заради страшна диагноза: левкемия. В хода на лечението му откриват и рак на стомаха.
Медицината среща големи трудности да се пребори със заболяванията, а болките от ден на ден стават все по-напоносими. Дозите на лекарствата се вдигат непрекъснато. Болкоуспокояващите медикаменти постепенно развиват в големия футболист апатия и отвращение от живота.
Така в един юлски ден през лятото на 1979 г. Шандор Кочиш, приел голямо количество таблетки, не успява да се справи с управлението на автомобила си и попада в катастрофа.
Без да е пострадал сериозно, той остава на лечение няколко дни в болницата, тъй като скоро трябва да му правят поредната операция на тумора в стомаха. Сутринта на 22 юли, неспособен повече да понася болките, Кочиш се хвърля от балкона на болничната стая. Загива на място, само на 49 години.
