На 21 юли 1998 г. Алекс Фъргюсън посреща Йеспер Бломквист на летището в Манчестър и носи багажа му до колата. Хитрият шотландец иска да влезе бързо под кожата на футболиста, защото знае, че той се е привързал към Италия, където играе в Парма на Карло Анчелоти.
Внимателният подход е нужен и по друга причина. Шведът не е вчерашен и е наясно, че лявото крило не е сред проблематичните постове в състава на Манчестър Юнайтед.
По време на вечерята в хотел "Mottram Hall" обаче Фърги го убеждава, че ще играе достатъчно. Напук на факта, че разполага и с Райън Гигс.
Ден преди това Йеспер е научил от агента си, че новият треньор на Парма Алберто Малезани не се нуждае от него. И на този фон упоритостта на Фъргюсън, който го търси за трети път с покана да се присъедини към отбора му, дава плодове. Тревогата у Бломквист обаче не изчезва дори и след подписването на договора с Юнайтед.
"Онази нощ написах в дневника си: "Какво ли ще се случи? Искам ли да съм тук? Как да започна отново да се наслаждавам на футбола?", спомня си той.
Вълнението скоро утихва. Посрещнат е с уважение в отбора - като всички останали, които пристигат в Англия от Серия "А" в онези години. А и въпреки скрупулите, започва да му става забавно. В Италия му се смеят на стила на обличане, а в Юнайтед, представете си, го смятат за модна икона наравно с Бекъм. Доста помага за това и Rolex-ът на ръката му. Но никой не се досеща, че часовникът е менте. Както и да е.
Норвежците Берг, Йонсен и Солскяер вече се радват на огромен авторитет в съблекалнята на "червените дяволи"и бързо взимат под крилото си новодошлия скандинавец.
"Преди една семейна ваканция Рони ми даде ключа от къщата си, за да мога да взема картата на сателита му и да гледам шведски канали. Но не ми каза нищо за алармата и когато си тръгвах, дойде полиция. Първоначално не ме разпознаха, но после някой се сети, че съм играч на Манчестър Юнайтед и нямаше повече проблеми. В шведски вестник обаче написаха, че съм хванат по време на обир на къщата на Йонсен."
Какъв грабеж? Те са не само съотборници, но и вече приятели.
Датският вратар Петер Шмайхел обаче не е член на скандинавската "мафия" в тима и веднъж налетял на Бломквист с юмруци.
"Петер искаше да е тартор на отбора, но при наличието на Рой Кийн трябваше да се задоволи да е №2. На една тренировка му влязох здраво, борейки се за топката, а той кипна и се опита да ме удари. Беше ли се стигнало до бой, ме приключваше. Той е толкова голям и здрав. Звучи детинско, но тогава не му обелих дума две седмици. А когато накрая той ме заговори, му казах, че чакам извинение. Момчетата оцениха, че отстоях себе си и отношенията ми с Петер се подобриха. Той, Кийн и Фъргюсън зареждаха Манчестър Юнайтед с невероятна енергия за победи. Не бяхме най-талантливият отбор в света, но със сигурност бяхме най-решителният."
Заради контузия Бломквист започва да играе едва през есента на 1998 г., но бързо влиза във форма и за няколко седмици помага на Манчестър Юнайтед да прелети от седмо до първо място в класирането.
"Според статистиката, която се водеше тогава, бях най-добрият халф през октомври. Усетих величието на Манчестър Юнайтед и се наслаждавах на нашия брилянтен атакуващ футбол", спомня си той.
Юнайтед повежда колоната след разгром над Евертън. През второто полувреме Бломквист дава асистенция на Анди Коул за 3:1, а малко по-късно се разписва и той.
След мача Фърги казва: "Ако имахме Йеспер през миналия сезон, щяхме да сме първи." Ако сте забравили, през пролетта на 1998 г. триуфира Арсенал.
В груповата фаза на Шампионска лига Бломквист прави две асистенции, но след това не играе до втория полуфинал с Ювентус.
В 33-тата минута на този двубой дава спорен пас на Рой Кийн, който губи топката и спъва Зинедин Зидан, за което получава картон. Това го вади от финала.
Ирландецът е бесен.
"Ти си виновен! Ще пропусна финала заради теб!", повтаряше го седмица след седмица - разказва Бломквист. - В началото си мислех, че Кийн е тотално луд и огромен егоист, защото крещеше много. Но Фъргюсън му го позволяваше, защото го правеше в името на отбора. В Торино наистина не му дадох най-добрия пас, но той сам загуби топката, защото не я отигра добре. Но все пак мисля, че Кийно ми е ядосан до ден-днешен."
За финала наказан е и Скоулс, а вечерта преди голямата битка двамата с Кийн пият в бара на хотела. В стаята си Йеспер не може да мигне. Разлиства дневника си, в който е написал: "В добра форма съм. Бърз съм. Трябва да успея!"
Без Кийно и Скоулси, сър Алекс взима решението да играе с Бломквист отляво, Гигс отдясно и Бекъм и Бът в центъра.
"Трябваше да се насладя на атмосферата на финала, но чувствах прекалено голямо напрежение, а и предишната вечер не бях спал добре. Когато излязох на терена, краката ми бяха като пълни с олово. На трибуните бяха и моите родители, които бяха пристигнали от Швеция."
Нататък е история. Шерингам, Солскяер, обрат, футболна лудост.
Но финалът с Байерн в Барселона се оказва и последната изява на Йеспер Бломквист с фланелката на "червените дяволи".
***
Години преди това нищо не подсказва, че той може да постигне такъв успех в играта. Като малък тренира зимни спортове и играе във футболен отбор, трениран от баща му, университетски преподавател по математика.
"Не съм се родил талантлив футболист, но бях бърз и обсебен от лидерството - твърди Йеспер. - Когато играта не вървеше добре, се опитвах да навържа всички и да вкарам. Исках да съм пръв във всичко. Веднъж дори скрих учебниците и тетрадките на един съученик, с когото се конкурирахме кой е най-добрият в класа по математика. Някои момчета се дразнеха от усърдието ми. А на 17 написах есе, че ще играя в Милан на Фабио Капело. Със сигурност учителите ме мислеха за луд."
Две години по-късно Йеспер вече е част от Гьотеборг, най-големия клуб в Швеция, и бързо стига до националния отбор. На световното първенство в САЩ през 1994-та шведите, както добре знаем, стават трети в света след победа в малкия финал над България. На американския мондиал записва два мача в групите.
Но футболният свят започва да говори за него през есента, когато Гьотеборг завършва първи в групата си в Шампионската лига в компанията на, забележете, Барселона, Манчестър Юнайтед и Галатасарай.
През септември се разписва победно за 2:1 срещу Барселона у дома, а след това прави за смях Юнайтед при успеха с 3:1, отчитайки се с гол, асистенция и спечелена дузпа.
По това време Йеспер печели по около 500 евро на месец и работи и втора работа - в банка. Скоро обаче я зарязва. Просто не е сериозно най-добрият шведски футболист да се занимава и с нещо друго.
В офисите на Гьотеборг започват да валят оферти за Бломквист. Английските Манчестър Юнайтед и Нюкасъл, италианските Сампдория и Рома... Желаещите са много.
Серия "А" определено му е присърце, но иска само и единствено в Милан.
"Сега разбирам, че правилно ме съветваха да започна в Италия с по-скромен клуб, но аз бях твърде упорит и мечтаех само за Милан. Затова се обърнах към агентите: "Уредете ме при "росонерите" и ще стана ваш клиент."
Мечтата му се сбъдва в началото на декември 1996-а, когато Силвио Берлускони дава благословията си шведът да бъде привлечен на "Сан Сиро".
Но не получава голям шанс за изява в пълния със суперзвезди Милан, който не само че не успява да защити титлата си, но и остава без трофей в края на кампанията. Първият и последен пълен сезон на Йеспер също се оказва разочарование и "росонерите" завършват 11-и. За 20 мача с екипа на миланския гранд Бломквист отбелязва само един гол и през лятото на 1997-а е продаден на Парма.
На "Енио Тардини" получава повече игрово време, но отново не успява да блесне. Разписва се само веднъж в 28 шампионатни двубоя - при успеха с 4:0 на гости на Наполи. А когато идва Алберто Малезани на мястото на Карло Анчелоти, на шведа му е казано, че вече не е нужен. Така започна разказът ни.
***
Продължаваме го от финала в Шампионската лига с Байерн през 1999 г.
Бломквист прави пропуск в 55-ата минута от близко разстояние и малко по-късно е сменен от Шерингам, който се разписва за 1:1, а след това асистира на Солскяер за епохалния обрат.
На партито след европейската титла седи на една маса със сър Алекс. Наясно е, че не е бил върхът в големия мач, но също така знае добре, че е допринесъл и той с нещичо за титлата. И се чувства щастлив.
На предсезонното турне в Австралия бележи гол и настроението му е отлично, но на следващия тренировъчен лагер в Хонг Конг започват проблемите. Коляното му се подува, а изследванията показват проблем с хрущяла. Следват няколко операции, но състоянието му не се подобрява. Едва ходи. Какъв ти футбол?
Жорди Кройф го свързва с хърватско светило, което да помогне за лечението, но и това не помага. И всеки болезнен час рехабилитация го отдалечава от "Олд Трафорд".
Когато най-после отново е в състояние да играе футбол, Алекс Фъргюсън му съдейства да премине в Евертън, където мениджър е близкият му приятел и сънародник Уолтър Смит.
Но идва Дейвид Мойс и Бломквист отново се оказва ненужен. Отива на проби в Мидълзбро, но не му харесва в клуба от Североизтока. Описва обстановката там като "непрофесионална".
В крайна сметка се озовава в Чарлтън на Алън Кърбишли, но заради постоянните си контузии записва едва около един астрономически час игра в състава на "адикс".
През 2003-та се завръща в родината, приемайки предложението на Юргорден.
"Юда!", крещят запалянковците на Гьотеборг по негов адрес заради предателството, но не това му тежи най-много. А контузиите, които продължават да го измъчват до полуда. Носи специални обувки, но изпитва дискомфорт при всяка по-дълга разходка и продължително стоене прав. Представете си как се играе футбол в такова състояние.
"Когато се събудех, първото нещо, което правех, беше да опипам коляното си, преценявайки размера му. Пипах го по 40-50 пъти на ден. И така в продължение на три години. Това ме подлудяваше. Трудно е да живееш с човек, който не иска да напазарува или да отиде на кино, но приятелката и семейството ми ме подкрепяха. И все пак не можех да мисля за коляното си през целия си живот, така че приключих кариерата си. Да, нямах късмет, не реализирах потенциала си, но беше утешително, че за разлика от други играчи, които приключват твърде рано, поне бях спестил малко пари от футбола", разказва Йеспер.
През 2008-а решава да се завърне в играта и да се пробва като треньор. Бързо обаче преценява, че това не е за него.
"Най-трудното нещо за мен беше да поставям отбора пред индивидуалностите. За мен футболистите са преди всичко живи хора. Но за да се печели на терена, трябва да забравиш за това. Трябва да си безмилостен. Не винаги успявах, такъв съм си по природа. Трудно е да се променя."
Напускайки футбола отново, Йеспер опитва какво ли не. Печели танцово телевизионно шоу, преминава кулинарен курс, развежда се и изгаря с пари заради неуспешни инвестиции във Великобритания.
"Дадох на едни хора средства и им казах: "Не ме интересува, правете каквото искате". Но не всички са честни. Беше добър урок", разказва Бломквист.
Преди шест години се захвана с нещо, което го прави истински щастлив - откри пицария в стокхолмското предградие Лидинг с гледка към Балтийско море.
"Основната тайна на италианската кухня е да се приготвят прости ястия от качествени продукти - обяснява той. - В Италия не просто ядат, а се наслаждават на храната. В Миланело ни хранеха като в ресторант със звезди Мишлен. А какви трапези опъваха в Парма! Пиех по малко вино, но ядях твърде много. Може би, ако се бях ограничавал, щях да играя по-добре."
Понякога Йеспер сам пече пиците за клиентите си, но прекарва повече време зад бара - прави кафета, налива бири и вина.
"В Швеция има много италианци. Като разберат, че продуктите ни идват от Неапол, първо си поръчат класика като "Маргарита". А когато дойдат отново, си взимат и някой от нашите специалитети."
И накрая един важен въпрос: "Яде ли пица самият той?"
"Даже прекалявам", признава победителят в Шампионската лига от 1999 г.
И е убеден, че да приготвяш хубава пица е по-трудно от това да играеш футбол.
Важното е, че е изпълнен с щастие, защото отново е свързан с Италия. Макар и да не е в любимия Милан или на богата трапеза със съотборниците от Парма.
