През 2007 г. Матю Бригс се превърна в най-младия футболист с минути в мач от Висшата лига на Англия.
До 2010-а беше свързван с Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен, но десетилетие по-късно вече е някъде из аматьорските лиги и сякаш нищо в кариерата му не протича по план.
Толкова много са факторите, които определят кариерата на един професионален футболист, че често се пренебрегва значението на това да получиш шанса си в правилния момент.
За Бригс шансът сякаш идва твърде рано.
Дебютът на левия бек с екипа на Фулъм настъпва, когато той е едва на 16 години и 68 дни - но 7 години по-късно Бригс напуска клуба, след като е записал едва 49 мача за първия отбор. И липсата на натрупан опит на терена отказва много отбори от него, докато играчът се срива все по-надолу из дивизиите.
Днес Матю Бригс вече е на 32 и играе на полупрофесионално ниво в скромния Хоршъм - 16-и различен клуб в неговия футболен път. Макар че не спира да се надява поне донякъде да компенсира изгубеното време и пропуснатите възможности, проблеми извън терена отдавна му пречат да се фокусира изцяло върху футбола.
"Хората не знаят какво реално се случва в нечий живот. Струва ми се, че ми излезе слава, че не съм отдаден и не приемам футбола достатъчно сериозно, а това въобще не е вярно. Очевидно преминавах през някакви неща, както се случва и на много други", обяснява Бригс.
На тийнейджърска възраст той ярко превъзхожда връстниците си - по-висок, по-бърз, по-силен и по-уверен е от почти всички тях. Винаги играе над своята възрастова група и е привлечен във втория отбор на Фулъм още на 14.
В един момент от него се интересуват Челси, Арсенал и Уест Хем и той е изправен пред избор къде да продължи, а точно в този период на несигурност идва и дебютът му за Фулъм.
Въпросният мач идва в заключителния ден от сезон 2006/07, когато Фулъм вече си е гарантирал оставането в Премиър лийг с победа над Ливърпул. Така срещата с Мидълзбро е без значение и е удобен момент за обиграване на таланти.
Матю наблюдава от скамейката как отборът му изостава с 1:3, но 13 минути преди края идва и неговият шанс да разбере какво е усещането да играеш в английския елит.
"Приятелите и роднините бяха много горди с мен. Мама беше там да ме гледа. Помня как погледнах към нея след мача и тя плачеше, защото беше толкова горда, докато ме изпраща с аплодисменти. Помня, че като се върнах в училище на следващия ден, всичко беше различно. Хората ме гледаха и бяха впечатлени от мен", разказва Бригс.
"Приятели идваха да ми искат автограф и не знаех как да се справя със ситуацията. Беше ми странно, защото бяха хора, които ме виждат всеки ден".
Вследствие на този дебют, Бригс решава да се посвети на Фулъм и се надява да попадне в разширения състав на мениджъра Лори Санчес за следващия сезон - но е върнат при младежите.
Цели три години му се налага да чака преди следващия му мач за първия отбор. През този период талантът поставя под въпрос мотивите на клуба да му предостави толкова ранен дебют.
"Това много ми се отрази и тогава започна да ми тежи етикетът "най-млад в Премиър лийг". Казвах си "Ето, аз вече дебютирах и сигурно всички се питат защо не играя". Взех да изпитвам колебания и да си мисля, че може би не съм достатъчно добър".
"Като се върна назад и видя как хора, с които играех, сега редовно се изявяват във Висшата лига, отчасти ми се иска да бях интегриран по-постепенно и да ми дават възможности да отида някъде под наем".
"Точно в онзи период от Фулъм изобщо не бяха склонни да ме пуснат под наем да набера опит и това беше много дразнещо".
В своята равносметка Матю Бригс открива и собствени грешки. Като тийнейджър, внезапно получил пари и определен статут, момчето бързо се увлича по стереотипния живот на футболистите.
"Може би се чувствах привилегирован. Очевидно, когато започнеш да печелиш много на такава ранна възраст и виждаш хората около себе си с толкова хубави коли, смяташ, че трябва да отговориш на очакванията и да направиш същото. Така беше и с купоните и с други такива неща. Взех да прекалявам и да губя фокуса си".
В онези години шансовете му за игра на клубно ниво остават малко, но левият бранител продължава да бъде важна част от младежките формации на Англия - и е в състава, който достига финала на Европейското първенство до 19 г. заедно с Кайл Уокър, Киърън Трипиър, Андрос Таунсенд и Дани Уелбек.
През 2010-а Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен се интересуват от него, но Фулъм не иска да се разделя с още един млад защитник след продажбата на Крис Смолинг.
На Бригс е поставена цена от 10 млн. паунда, която отказва кандидатите и талантът остава на "Крейвън Котидж".
Мениджърът Мартин Йол му дава повече минути, особено в Лига Европа, но в желанието си да се докаже, Бригс играе с контузия в слабините в началото на сезон 2013/14.
Стига се до операция и до оставането му извън игра за няколко месеца. Когато се завръща, Фулъм вече е воден от Феликс Магат и се е запътил към изпадане, а офертата за нов договор е изчезнала.
Така Матю Бригс е оставен да си тръгне заедно с още няколко свои съотборници.
"Беше съкрушително. Тогава бях най-дълго задържалият се играч в първия отбор, макар че още бях доста млад. Много играчи си тръгваха, а аз все оставах".
"Бях прекарал повечето си живот във Фулъм и щях да получа 3-годишно удължаване на договора, но изведнъж ме освободиха. Беше трудно за преглъщане", признава играчът.
Намирането на нов отбор се оказва по-трудна задача, отколкото Матю Бригс е очаквал.
Треньорите изискват опит, какъвто той не е насъбрал за всичките години във Фулъм, и не искат да рискуват да го привлекат след сезон, в който е бил контузен.
В крайна сметка е привлечен от Милуол и после преотстъпен на Колчестър Юнайтед. Впоследствие Колчестър откупува правата му, но контузия и лични проблеми се отразяват в края на престоя му и водят до трансфер в четвъртодивизионния Честърфийлд.
Бригс се оказва в момент, в който футболът просто няма как да бъде приоритет.
"Жена ми беше бременна, но имаше усложнения и синът ми се роди три месеца преждевременно. Беше трудно да се справя с това, трябваше да пропускам тренировки и бях постоянно разтревожен".
"Помня, че играх в един мач и дадох телефона си на физиотерапевта, който трябваше да ме викне, ако нещо спешно се случи. Нямаше как да се съсредоточа единствено върху футбола. Умът ми беше другаде".
През 2018 г. футболистът вече се чувства изтощен, но поне приятелката му и детето са добре. За жалост, кариерата му е пострадала и увереността му съвсем се е изпарила. Бригс признава, че губи удоволствие от играта, докато не заиграва в аматьорския Молдън и Типтрий в осма дивизия.
Това е нивото, на което Матю се отличава и се чувства оценен от треньора и от съотборниците си.
Тъй като е с корени от Гвиана, в южноамериканската страна забелязват добрата му форма и решават да го направят национал.
Британецът даже слага капитанската лента на Гвиана и участва на Голд къп 2019 в мачове срещу САЩ, Панама и Тринидад и Тобаго.
"Бяха хубави преживявания, защото от дълго време не бях играл в мачове от такъв калибър. Чувствах се добре да играя отново на големи стадиони, с каквито бях свикнал преди".
С подобрена репутация и с възобновен глад за футбол, Матю Бригс се радва на оферти от няколко клуба и решава да се пробва в датската Първа дивизия - второто ниво на футбола в страната.
“It’s okay to not be okay”
— Adam Leventhal (@AdamLeventhal) June 11, 2019
Therapy - latest ep of Matthew Briggs ‘A Journey of Discovery’
Brutally honest discussion about mental health in football between @matthewbriggs17 & his former Fulham captain Danny Murphy
Full Ep: https://t.co/jiDi09TmFa
Appreciate RT & your views pic.twitter.com/m5wSzC4bTQ
Той заиграва за ХБ Кьоге и всичко започва добре с обещаващи резултати и уверена игра от негова страна. Нарушени обещания от клуба обаче развалят всичко.
"Причината да си тръгна беше, че се бяхме разбрали след зимната пауза да уредят да се събера със семейството си в Дания. Трябваше ни място за настаняване и училище за децата ми, но те не спазиха договорката. Нещата пропаднаха и се наложи да напусна", разяснява Бригс.
Някогашният талант се завръща в Англия и се пробва в Дартфорд, но пандемията от коронавирус спира сезона.
Следва още един кратък престой в Дания и слизане още по-надолу в английските лиги.
Толкова години след дебюта и рекорда, Матю Бригс много добре знае как хората гледат на неговата история.
Те го виждат като 16-годишния самоуверен талант, почувствал, че светът е в краката му - но реалността е доста по-сложна.
Друг кадър на Фулъм, Харви Елиът, подобри неговия рекорд и по-късно отиде в Ливърпул, а впоследствие и той беше изместен от Итън Нванери от Арсенал като най-млад дебютант във Висшата лига.
Бригс може да потвърди, че има доста капани за талантливите млади играчи, опитващи се да оползотворят потенциала си.
Играчът признава, че е изпитал смесени чувства, виждайки как Елиът подобрява рекорда му: "Държах този рекорд 12 години и имаше нещо тъжно в това да го изпусна. В същото време, свалих някакво напрежение от плещите си и мога отново да се радвам по-спокойно на футбола".
Сега 32-годишният Бригс счита, че все още има какво да доказва. И след всичко преживяно, продължава да упражнява професията си с амбиция да се подобрява - пък дори и играейки в регионалните лиги.
