"Кралят е мъртъв, да живее принц Едуард", написа "Индипендънт".
Но когато Манчестър Юнайтед привлече Теди Шерингам за заместник на Ерик Кантона през 1997 г., далеч не всички бяха толкова ентусиазирани.
Нападателят беше купен от Тотнъм за 3.5 млн. паунда, макар че беше навършил 31, беше с два месеца по-стар от Кантона, никога не беше печелил голям трофей и беше отбелязал само осем гола в Премиър лийг в предходния сезон.
През същото лято Интер счупи трансферния рекорд и даде на Барселона 19.5 млн. паунда за 21-годишния Роналдо.
На този фон селекцията на Юнайтед, която се състоеше от Шерингам и защитника Хенинг Берг, изглеждаше скромна. Някои от феновете на тима недоволстваха, че клубът подхожда стиснато, при положение, че се стреми да остане на върха във Висшата лига и да изкачи последните стъпала до европейския триумф.
Както обикновено, изпълнителният директор Мартин Едуардс беше пълен с увереност: "Не се сещам за по-добър заместник на Ерик Кантона. Стиловете им са малко различни, но едно голямо име си тръгва и друго голямо име идва. Дълго търсихме атакуващ играч с такава класа. В началото цената беше твърде висока, около 6 млн. Но Теди е само на 31 и има още доста път пред него".
Едуардс може и да се оказа прав в дългосрочен план, но нещата нямаше как да започнат по-зле за Шерингам в Юнайтед.
В откриващия уикенд от сезона той пропусна дузпа срещу досегашния си отбор Тотнъм - и макар че съотборниците му измъкнаха мача, сравненията с майстора на дузпите Кантона никак не бяха в полза на новото попълнение.
Шерингам беше спокоен, че ще има достатъчно възможности да се докаже, но тогава легендарният Кантона все още беше обзел мислите на привържениците, пък дори и на мениджъра.
Седмица след официалния дебют на новия нападател, сър Алекс Фъргюсън написа писмо до бившия си играч, в което не се изказа ласкаво за наследника му.
"Както знаеш, взехме Теди Шерингам да те замени, но в момента на него му е трудно да намира пространствата, които имаше в Тотнъм, и играе по-назад, затова сме принудени да правим някои промени. Понякога играчите не осъзнават колко трудно е да играеш на нашето ниво, защото всеки мач е като финал за купа за нашите противници. Така че се надявам, че той може да се справи при нас", написа Фърги.
Шерингам се отпуши в четвъртия си мач за новия си отбор, но последва тотална суша през септември - и ставаше все по-трудно за вярване, че Юнайтед е избрал правилния човек.
Нещата се обърнаха по-късно през есента, когато нападателят наниза седем гола в седем мача, а серията му започна с изравнително попадение срещу Ювентус в първия му европейски мач.
Шерингам показа чудесно разбирателство с Райън Гигс и разпредели топката към уелсеца, после получи центриране от него и завърши атаката с идеален удар с глава.
По-късно Шерингам върна услугата и сви топката към Гигс, а крилото отбеляза на близката греда гола, който се оказа и победен за крайното 3:2.
Взаимодействията с Гигс и приятелството с Дейвид Бекъм обаче не означаваха, че Шерингам е приет добре от всички в отбора.
"Бях съсипан, когато Теди Шерингам подписа с Юнайтед, защото не можех да го понасям", призна Анди Коул години по-късно, когато и двамата вече бяха завършили кариерите си.
"Играхме контрола в Милано през 1997-а, точно когато той беше дошъл. Каза нещо на терена, което не ми хареса. "Просто се опитвам да ти помогна", уточни той. "Не ми трябва помощта ти, кретен", отговорих му".
Враждата им започва две години по-рано в националния отбор, когато Коул влиза като смяна на мястото на своя колега, за да направи дебюта си за Англия срещу Уругвай.
"Бях готов да го поздравя, но той ме пренебрегна. Високомерно ме пренебрегна без никаква причина, за която да знам тогава или сега. Просто ме отмина".
Цели четири години двамата бяха съотборници в Манчестър Юнайтед и почти не са обелили дума един на друг.
Парадоксалното е, че въпреки това сформираха ефективно нападателно дуо и вкараха общо 54 гола, докато бяха заедно на игрището. Когато си партнираха в предни позиции, средно на 84.8 минути игра някой от тях се разписваше.
Първият сезон на Шерингам обаче завърши доста разочароващо. Той стигна едва до 9 гола в Премиър Лийг, 6 по-малко от Анди Коул, докато Юнайтед остана с празни ръце, а Арсенал спечели дубъл.
На старта на следващия сезон клубът взе мерки и купи Дуайт Йорк от Астън Вила срещу 12.6 млн. Голаджията от Тринидад и Тобаго веднага се наложи в състава и заформи приятелство и партньорство на терена с Коул, за каквото всеки мениджър би мечтал.
Логично, Теди Шерингам бе пренебрегнат в името на новия дует Коул-Йорк и бе принуден през повечето време да търка скамейката. Само 10 мача като титуляр във всички турнири и само два шампионатни гола - това звучи като още една провалена кампания за Шерингам.
Но всъщност именно в онзи сезон 1998/99 той записа името си със златни букви в историята на Юнайтед.
"Червените дяволи" преследваха требъл и сър Алекс прибегна до перфектно обмислени ротации, дали възможност на Шерингам да изиграе толкова минути в последните 8 срещи от сезона, колкото в предходните 30 двубоя.
В последния ден от Висшата лига Юнайтед трябваше да победи бившия отбор на Теди Тотнъм, за да стане шампион.
Шерингам получи титулярно място, но на почивката беше сменен от Коул, който секунди след появата си на терена отбеляза победния гол за 2:1.
На ветерана едва ли му е харесало собственото му представяне в този двубой, но все пак той спечели първи голям трофей в кариерата си - и през следващите дни щеше да спечели още два, за които щеше да има далеч по-голям принос.
Във финала за Купата на Англия срещу Нюкасъл, Шерингам беше върнат обратно на скамейката, макар че Фъргюсън беше дал почивка и на някои от титулярите си, за да ги запази за финала на Шампионската лига по-късно същата седмица.
Ранна контузия на Рой Кийн даде възможност на нападателя да се включи още преди да са изтекли 10 минути игра.
Почти веднага след влизането си, той обработи майсторски една топка и направи двойно подаване с Пол Скоулс, за да завърши между краката на Стив Харпър за 1:0.
През втората част Теди върна жеста на Скоулс и му асистира за втория гол, а накрая прибра не само купата, но и наградата за играч на мача.
Той се е надявал, че представянето му на "Уембли" ще е достатъчно за Фъргюсън да го постави в стартовите 11 срещу Байерн Мюнхен. "Бях много разочарован, когато мениджърът ми каза, че това няма да се случи", призна след години Шерингам.
"Имаше елемент на егоизъм - исках да допринеса и да бъда герой. Помня, че сър Алекс дойде на полувремето и ми каза "Ще оставя същия състав, но бъди готов, защото ако остане този резултат още 10-15 минути, ще влезеш в игра". Аз не исках отборът ни да отбележи в следващите 10-15 минути. Исках да продължим да изоставаме с 0:1, за да получа шанс да играя във финал на Шампионската лига".
Е, желанието му се сбъдна в 67-ата минута, тъй като Юнайтед наистина не даваше признаци, че ще отговори на ранния гол на Марио Баслер.
Всъщност далеч по-близо до попадение бяха баварците, които удариха две греди между появата в игра и на Оле Гунар Солскяер.
Но случилото се в последните минути никога няма да бъде забравено.
"Не осъзнавах, че краят на мача е толкова близо, преди да видя Шмайхел да се включва напред за онзи корнер", продължава разказа си Шерингам. "Топката дойде от Бекс, отиде на далечната греда и Дуайт Йорк я върна обратно с глава, преди защитник да опита да я изчисти и тя да стигне до Гигси на границата на наказателното."
"Той не успя при шута с десния крак и топката стигна до мен. Знаех, че не съм в засада, защото те имаха човек на голлинията. Той изтича преди да ритна, така че когато топката стигна до мен, изглеждаше, че съм в засада, но знаех, че не съм. След като вкарах тръгнах да празнувам, но проверих дали страничният съдия е видял правилно".
"Няколко секунди по-късно имахме нов ъглов удар и Бекс пак центрира. Отидох на близката греда и изпреварих пазача си, но стигнах малко рано и осъзнах, че няма да мога да вкарам, затова отклоних към далечната греда, където знаех, че ще бъде някой от играчите ни. Оле си протегна крака и я заби в горната част на мрежата".
Последвалите празненства Теди Шерингам описва като най-бурните в своята кариера: "Това беше празнуване на требъла, така че си направихме невероятно парти в Барселона".
Навършил 33, внезапно спечелил редица трофеи и превърнал се в легенда, на Шерингам щеше да му е простено да го кара по-кротко оттам нататък.
Неговият най-добър сезон за Манчестър Юнайтед обаче все още предстоеше.
На 35 години и върнат в националния отбор, ветеранът завърши сезон 2001/02 като голмайстор на Юнайтед с 21 гола в 33 мача, заради което беше избран за играч на годината в Англия.
Но въпреки настояването на Алекс Фъргюсън, той реши да напусне след привличането на Рууд ван Нистелрой.
Головата машина от Нидерландия щеше да превземе титулярното място, а Шерингам призна, че това е било най-трудното му решение, но пейката в Юнайтед не можеше да се сравнява с офертата за завръщане в Тотнъм с 2-годишен договор за 40 хил. паунда седмично.
Така Теди Шерингам, отишъл в Манчестър с празни ръце, се завърна в Лондон като трикратен носител на титлата, като носител на ФА Къп и европейска купа, както и като играч на годината.
Заменянето на Кантона наистина беше невъзможна мисия. Но със спечелването на Шампионската лига, Шерингам постигна единственото, което Краля не успя.
