В началото на ноември 1993 г. Манчестър Юнайтед пристигна в турския мегаполис Истанбул за реванша с Галатасарай от Шампионската лига. Първият мач в Англия бе завършил 3:3 и "червените дяволи" бяха задължени да отбележат, за да отстранят съперника.
Юнайтед притисна домакините от първите минути, но турците се бяха окупирали в наказателното си поле и удържаха нулевото равенство.
Както можете и да си представите, ако не сте гледали този мач, той беше всичко друго, но не и зрелище.
Най-интересното се случи след последния съдийски сигнал на рефера, когато Ерик Кантона отиде да му потърси сметка защо не е дал по-голямо продължение заради симулациите и бавенето на играта от страна на турците.
Въпреки че двубоят вече бе приключил, съдията Карл Ротлисбергер не хареса тона на французина и му показа червен картон, когато отборите вече напускаха терена и бяха поели към съблекалните.
В тунела разбеснелият с Ерик Кантон и съотборникът му Брайън Робсън пък бяха нападнати от полицията.
"Спасението ни беше в края на тунела, където ни беше съблекалнята. Но преди да успеем да стигнем там, видях един полицай, който налага Ерик по задната част на главата", спомня си бившият защитник на Манчестър Юнайтед Стив Брус.
Полузащитникът Рой Кийн добавя: "Ерик полудя тотално в съблекалнята. Той нямаше търпение да се върне обратно, за да се саморазправи с подлото ченге, което ловко въртеше палката. Ерик беше голям и силен човек. Той беше сериозен в намеренията си и ме уверяваше, че ще убие "онази гад".
Бяха нужни общите усилия на треньора сър Алекс, неговия помощник Брайън Кид и няколко от играчите, за да се удържи Канто. В нормална ситуация не бих отклонил покана за един хубав бой, но тогава реших да не се забърквам в тази каша. Навън имаше твърде много турци!"
Кантона обаче не се отказвал: "Удряха ме по главата. Това е скандално. Ще ги убия!"
Фърги успял да го успокои и го призовал да си вземе продължителен горещ душ.
Когато автобусът на Манчестър Юнайтед напускаше стадиона, по него полетяха камъни. "Лицето ми беше много близо до стъклото, когато един камък го пръсна на парченца. Ако този турчин беше хвърлил по-голям камък, вероятно сега щях да съм мъртъв", спомня си Стив Брус.
В своята книга "Крал Ерик: Портрет на човека, който промени английския футбол" Кантона се спира по-обстойно на този мач.
"Разбира се, бях разстроен заради отпадането ни от Шампионската лига, заради отвратителната тактика на противника и заради това, че реферът не добави още няколко минути към времето. А не на последно място и заради червения картон след финалната свирка. Но на първо място бях избеснял, защото онзи проклет турски полицай ме удари отзад. Ех, да можеше да се срещнем отново!"
Изминаха почти 30 години, но сприхавият французин не е забравил този момент. А всеки път, когато си го припомни, кръвта нахлува в главата му.
