Центрирането дойде малко зад него, но Гайска Мендиета успя да укроти топката на гърди във въздуха. С гръб към вратата на Атлетико Мадрид се обърна, прехвърляйки двама бранители в червено и бяло. След което за малко да скъса мрежата на Хосе Молина.
Почти четвърт век по-късно видеото все още се намира по някои канали в YouTube. Онзи гол на Мендиета на финала за Купата на краля през 1999 година бе нещо наистина специално. Гол, подхождащ на футболист от класата му и който притежаваше техническия арсенал, с който той разполагаше.
Но Мендиета не е хората, които обича да си гледа головете отново и отново. "Да отбелязвал съм някои страхотни попадения, но винаги съм се страхувал, че хората ще помнят следващия сбъркан пас. Така виждах аз играта", споделя той пред "Joe.co.uk" преди няколко години.
Роден в Билбао, като дете семейството му се мести в градчето Кастейон - на около 65 км северно от Валенсия, по крайбрежието на Средиземно море.
Баща му - бивш вратар, приключва кариерата си в местния отбор, преди да започне работа като треньор.
Въпреки че е далеч от родния си град и рядко ги гледа на живо, като малък Мендиета вика за Атлетик Билбао. Но футболът не е всичко в живота му по онова време.
"Спомням си го сякаш е днес - обяснява с усмивка той. - Една сутрин баща ми ме събуди, а аз му казах, че не искам да играя футбол повече. Исках просто да бягам.
По онова време тренирах баскетбол, лека атлетика и футбол. В един момент стана трудно да ги комбинирам, заедно с ученето, затова реших да се концентрираме върху леката атлетика. В продължение на две години тренирах крос кънтри бягане и не бях играл футбол изобщо."
В началото на тийнейджърството си обаче Мендиета решава да се върне към футбола. Баща му обаче го кара да се запише в местна академия, за да го провери дали е сериозен. Едва след това ще може да отиде школата на Кастейон.
"Бях може би на 15 - спомня си Гайска. - Баща ми ме записа в малка академия, където треньор беше негов приятел. Каза ми да пробвам и че ако в края на сезона искам да продължа, ще ме вземе в Кастейон."
Така се и случва. Баща му удържа на думата си, а година по-късно Мендиета е сигурен, че бъдещето му е свързано с футбола. Леката атлетика му дава не само сериозна физическа издръжливост, но и сериозна дисциплина. "Тренирах много - често сам, което ме научи на много неща. Това бе много важно в развитието му като футболист."
С атлетичността си и способността да "чете" играта, още 18-годишен Мендиета си печели трансфер във Валенсия. Смята, че технически не е бил на нивото на някои от останалите момчета на неговата възраст, но успява благодарение на увереността и постоянството си.
"Имах съотборници с изключителна техника - момчета, които бяха искани от барса и Реал, но така и не успяха, защото не притежаваха другите качества."
Първия си сезон изкарва почти изцяло във втория отбор. Гуус Хидинк го налага при мъжете, но в началото го пуска като десен защитник.
"Мразех да играя там - признава Гайска. - Но сега разбирам защо ме е пускал там. Имах физическите данни, но все още не можех да подавам кат халф. Технически не бях на нивото на останалите халфове и трябваше да си извоювам мястото."
Хидинк си тръгва през ноември 1993 г. Наследен е от уругваеца Ектор Нунес. Дотогава Мендиета вече се е установил в първия тим - не като десен бек, а в халфовата линия.
След Нунес на "Местая" се сменят още няколко треньори. За по-малко от година и половина се извъртяха Карлос Алберто Парейра, Луис Арагонес и Хорхе Валдано.
Нещата започват да се променят под ръководството на Клаудио Раниери. Италианецът застава начело на тима през ноември 1997-а, когато започва и истинският възход в кариерата на Мендиета.
"Стилът му на футбол просто ми пасваше - начинът, по който пресирахме; играехме бързо и на контра атака. Беше перфектната тактика за моята игра."
Сезон 1997/98 не е впечатляващ за Валенсия, който завършва девети в Ла Лига. Това обаче е най-успешната кампания в личен аспект за Мендиета, който вкарва десет гола, включително и страхотен гол срещу любимия Билбао на "Сан Мамес".
"Като Марадона", хвали го Раниери по-късно, като дори домакинските привърженици стават на крака за някогашното местно момче.
"Дотогава на мен гледаха просто като на част от отбора. От онзи сезон и онзи гол конкретно започнаха да ме виждат по различен начин. Може би дори промени и моето мнение.
Ако трябва да избирам един гол в кариерата си, би бил този на "Сан Мамес" срещу Билбао. Защото след него станах много по-популярен. Той промени всичко."
Малко по-късно получава и първата повиквателна за националния отбор. Интерес към него започват да проявява Барса и Реал, както и супер богатите по онова време отбори от Серия "А".
Но той не иска да напуска Валенсия.
"Не исках да си тръгвам. Харесваше ми там, с всяка година договорът ми ставаше все по-добър. Бях свикнал там. Играехме и в Шампионската лига. Нямаше смисъл да търся друг отбор."
Четвъртото място през 1999-а носи дебютно участие в Лигата на богатите за "прилепите". След края на сезона Раниери замина за Атлетико Мадрид след победата на финала за Купата, а Валенсия бе поверена в ръцете на Ектор Купер.
Новата кампания започва успешно - с победа над Барселона за Суперкупата, и приключва още по-успешно - с финал за Шампионската лига. В Париж обаче "прилепите" загубиха с 0:3 от Реал Мадрид.
Година по-късно финалът е в Милано, а Валенсия отново участва в него. За съжаление, отново остава на губещата страна - след изпълнение на дузпи срещу Байерн Мюнхен. "Срещу Байерн играхме добре. Срещу Реал не успяхме да контролираме мача. Но и в двата случая не беше нашата вечер", казва Мендиета.
Испанецът е определен за най-добър полузащитник през 2000 и 2001 г. А след втория загубен финал напуска Валенсия, за да се пробва в Калчото, обличайки екипа на Лацио.
Рим обаче не се оказва неговото място, а "орлите" са ударени от смяна на треньор и президент в същото време. "Не бях доволен от събитията в клуба но дадох всичко от себе си на терена. Явно не е било писано."
Само година по-късно се връща в Испания. Отдаден е под наем на Барселона, но отново не уцелва момента. Привлечен в последните месеци на Жоан Гаспар като президент, бъдещето на Мендиета на "Камп Ноу" бе обречено заради желанието на Жоан Лапорта да направи сериозна чиста в отбора.
Така се стигна до трансфера му в Мидълзбро. Въпреки че успя да спечели Купата на лигата през 2004 г., на Острова, както и в Италия, Мендиета не успя да покаже класата, която демонстрираше на "Местая".
Междувременно, по време на италианските мъки на Мендиета, Валенсия стана шампион с Рафа Бенитес. Две години по-късно "прилепите" грабнаха още една титла, гарнирана с триумф за Купата на УЕФА.
Но Мендиета не съжалява.
"Решението бе мое, така че няма за какво да съжалявам - допълва Гайска. - Почувствах, че е време да напусна Валенсия, но се радвах за тях, след като спечелиха титлата само година по-късно. Някак си и аз се чувствах част от този колектив.
Като малък мечтаех да играя футбол професионално и да нося националната фланелка. Сега осъзнавам, че съм постигнал всичките си мечти и успях да играя футбол в три различни държави. Това надхвърля и най-смелите ми мечти. Няма от какво да се оплаквам."
