Ако трябваше да изберем най-достойният писател, който да разкаже историята на Наполеон на футбола, то сигурно това щеше да е Александър Дюма-баща. Нека си го представим като футболен фен и прочулият се със своите исторически романи френски писател щеше да напише "Тримата мускетари" в спортен вариант, а великолепната четворка да е съставена от Мишел Платини, Зинедин Зидан, Жан-Пиер Папен и Наполеон на футбола.
Този военачалник на терена разполага с изключително усещане към паса, с нюх към гола и с ръст от само 167 сантиметра. За него казват, че подава топката, само когато приключи с дрибъла си, така че по-добре е да си на точното място.
Част е от великия Реал Мадрид, който доминира в Европа в края на 50-те години, а с "белия балет" печели европейската купа във всичките си три сезона с клуба. Част е и от съзвездието от майстори, което вече не е сред живите.
Към него никога не са се обръщали с "г-н Бонапарт". Получава прякора си след грандиозно представяне при победата на Франция с 2:1 над Испания през 1955 г., а три години по-късно печели "Златната топка".
За да се стигне до сравнението с един от най-успешните военни пълководци в европейската история обаче, пътят е дълъг, криволичещ и с изненада от всеки храст.
Раймон Копашевски се ражда в семейство на полски емигранти в Северна Франция, а футболът е единственият изход от мините.
Като младеж хваща окото на представители на Анже, а после става част от Реймс, където прекарва най-големия период в кариерата си. Става четири пъти шампион на Франция, а после се присъединява към Реал Мадрид за рекордните по онова време 52 милиона франка.
"Тогава не се случваха такива трансфери. Не мога да преценя в днешни пари колко щеше да е, но тогава за тези пари можеше човек да си купи три къщи - спомня си Копа години по-късно в интервю за ФИФА. - Така или иначе, Реймс добре изразходва тези пари и се подсили с трима национали: Жюст Фонтен, Роже Пиантони и Жан Винсен."
Ако искате да придобиете най-точна представа за качествата на Копа, може да си припомните годините, в които Лео Меси минава с дрибъл 4-ма съперници без проблем. В началото на кариерата на аржентинеца, дори има сравнения с Копа, преди да стане ясно, че Меси е феномен и няма как да бъде сравняван с когото и да било.
Копа обаче е феномен на своето време.
Обратно във Франция. Другите отличителни черти на първия представител на тази страна, печелил "Златна топка": Мишел Платини си спомня, че Копа е бил жесток към съотборниците си и винаги ги е критикувал, но всеки е мълчал, защото е знаел, че Наполеон има право; Освен това, Копа няма два пръста на едната си ръка, които губи още докато работи в мините. Така изглежда като кален воин от тежките битки на живота и всява още повече респект.
Както би казал Александър Дюма-баща: "Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие".
С Реал Мадрид печели два пъти Ла Лига и три пъти покорява Европа. Феновете на "лос бланкос" го наричат Копита, заради дребния му ръст, но Копа изглежда гигант на терена заради футболните си умения.
Междувременно получава Орден на почетния легион - френски национален орден, учреден от Наполеон Бонапарт на 19 май 1802 г. по примера на рицарските ордени. Символично, нали?
Приемането на членове на ордена се осъществява за изключителни военни или граждански заслуги от президента на Френската република, който по длъжност е Велик магистър (grand maître) на ордена.
След Реал Мадрид се завръща в Реймс и там слага край на кариерата си, белязана от възходи - "Златна топка" за 1958 година, 541 мача и 123 гола. 45 двубоя за Франция и 18 попадения.
Генерал и извън терена, Копа през цялата си кариера се бори за правата на футболистите и дори през 1963 година е наказан със спиране на правата за шест месеца, след като казва: "Професионалните футболисти са единствените хора, които може да ги купувате и продавате без тяхно съгласие. Модерни роби".
През 2000 година "Франс футбол" го определя за третия най-добър френски футболист нa XX век след Мишел Платини и Зинедин Зидан. В сърцата на съотборниците си обаче Раймон Копашевски може да бъде сравняван само с една личност - Наполеон.
А понеже Александър Дюма-баща започна тази история, редно е Геният на живота, както наричат писателя, да я довърши. Или геният на живота е в това, че подобни истории нямат край, защото продължават да вдъхновяват следващите поколения - от бедността и мините до футболния връх.
