Завоевателя, който влезе за Аржентина от трибуните, и разплака Бразилия

Лео Меси спи усмихнат. Аржентинският гений все още не е уредил последните детайли около новия си договор с Барселона, но босовете на каталунците убеждават света, че вече всичко е само формалност и Лео със сигурност остава на "Камп Ноу". Но доброто му настроение се дължи на факта, че най-после успя да счупи прокобата с националния отбор и да спечели голям трофей, след като "гаучосите" триумфираха на Копа Америка по-малко от денонощие преди Италия да спечели европейската титла.

Южноамериканският континентален турнир може и да е далечен като страст и емоции за някои от нас, но вече повече от век е сред класиките във великата игра. А богатата история и забележителните моменти са неделима част от Копа-та.

Случвали са се такива невероятни неща, като отбор да вземе играч от трибуните, след което той да се превърне в легенда за нацията.

***

За първи път първенството на Южна Америка се провежда през 1916 г., а домакин е аржентинската столица Буенос Айрес. Освен "гаучосите" в състезанието участват още три отбора: Бразилия, Уругвай и Чили. Играе се в група по схемата "всеки срещу всеки" и се присъждат две точки за победа и една - за равенство.

Sportcafe Ретро

Той вкарваше повече от Роналдо, детронира Реал, Барса го измами, след което работи за Саддам Хюсеин

Еваристо държи рекорд, недостижим дори за легендата Пеле

Чили е аутсайдерът в надпреварата и записва тежки поражения с 0:4 от Уругвай и 1:6 от Аржентина, а равенството 1:1 с Бразилия е малка утеха. Съставът на "селесао" също отстъпва сериозно като възможности на останалите два съперника Уругвай и Аржентина, които са много солидни и добре организирани отбори. Затова големият въпрос е кой измежду тях ще грабне златото. Домакините изглеждат облагодетелствани не само заради факта, че играят на родна земя, а и заради огромната за онези години група от 23-ма играчи, които заявяват за континенталната надпревара.

Трябва обаче да се има предвид, че не всички картотекирани са на разположение за всеки мач. Футболът в началото на миналия век е далеч от професионализмът, който познаваме днес, и повечето от играчите си имат основни професии.

За зла участ се случва така, че преди срещата с Бразилия "албиселесте" остава без нападател.

Големият липсващ е Алберто Охако. Таранът е безспорната звезда номер 1 на аржентинците, а на колана си носи четири голмайсторски приза като играч на Расинг Авеланеда, най-титулувания аржентински клуб по онова време.

"Ами сега?! Какво да правим?", чудят се в лагера на "гаучосите", когато някой предлага да се потърси помощ от трибуните. Планът е следният - издирва се добре сложен млад мъж, който си има понятие от играта в атака, и може да потвърди самоличността си с документ.

Така удря часът на Хосе Мануел Лагуна.

Роден в началото на 1885 г. в северната част на Аржентина, Хосе Мануел се влюбва в спорта от малък. Като тийнейджър се премества в столицата Буенос Айрес и започва да тренира във футболната школа Лупиенс, на базата на която се помещава и атлетическият клуб "Hurricane". Оказва се, че Лагуна има качества не само на спортист, но и на бизнесмен. А понякога успехите му във финансовите дела са много по-големи, отколкото тези на терена.

Футболистът търси и преговаря със спонсори, а най-голямата му заслуга е, че убеждава Хорхе Нюбъри - прочут авиатор, спортист, учен и политик, да помага на клуба. Как успява - историята не помни. Но важен е крайният резултат и инвестицията на богаташа дава огромен огромен тласък на "ураганите". Общественото величие Нюбъри става почетен партньор на организацията и ѝ помага в продължение на дълги години.

През 1911 г. Хосе, който се чувства най-комфортно в атаката, но може, ако е необходимо, да застане и на вратата, става играч на Насионал де Флореста. Статистиките му в тима не са оцелели до днес, но явно се е представил достатъчно добре, за да бъде взет от Индепендиенте само година по-късно. В Авеланеда си печели прозвището Завоевателя.

През 1914 г. Лагуна се присъединява към Уракан, доста по-малък клуб, изпитващ остра нужда от собствена звезда.

Хосе успява да стане лидер на тима, но това не е достатъчно да бъде забелязан от треньорите на националния отбор. Освен това истината е, че той не притежава някаква супер класа. Добър е, колкото за средняк като Уракан.

Това обаче съвсем не означава, че не сбъдва мечтата си да облече екипа на "албиселесте".

И така през лятото на 1916-а, преди мача с бразилците, домакините се хващат като удавник за сламка и се обръщат със зов за помощ към публиката. "Търсим годен централен нападател", провикват се аржентинските национали и треньори, а приятелите на Хосе, с които е дошъл да гледа двубоя, започват да го побутват. Лагуна вдига ръка и се представя кой е. "Показателите ми в Уракан не са никак лоши и ви уверявам, че на терена ще се боря до последната си капка кръв", пламенно казва Завоевателя. Дават му екип и малко по-късно излиза на терена.

"Това беше нашето спасение. Не, това беше чудо", цитират се думи на очевидци в историческите извори, останали за този мач.

От първия съдийски сигнал "гаучосите" се впускат в атаки. Лагуна е неудържим и печели доверието на останалите, които започват все повече и повече да комбинират с него. А в 10-ата минута десетки хиляди по трибуните избухват възторжено, след като Хосе забива топката във вратата на "селесао". Само преди един час той е дошъл на стадиона, за да подкрепя отбора на Аржентина, а вече е герой на нацията.

Бразилците обаче отвръщат с изравнително попадение на Маноел Аленкар в средата на полувремето и двубоят завършва 1:1. "Хиксът" не е достатъчен за първото място и домакините остават втори, а с титлата триумфира Уругвай. Лагуна обаче е големият победител. Печели огромна слава и всички клубове в страната отварят вратите си на него.

Въпреки своята популярност Хосе остава в Уракан още осем години - до 1924-та. Според официалната статистика има 59 гола в 113 мача и до днес е смятан за една от големите легенди на клуба.

Хосе Мануел Лагуна (крайният вдясно от правите) като треньор на Парагвай по време на първото в историята световно първенство в Уругвай през 1930 г.

В последните си няколко години като футболист започва и кариера като треньор. Първото му работно място е престижно - националният отбор на Парагвай, записвайки името си като първият в историята чуждестранен треньор на "гуараните".

Лагуна извежда тима до третото място в първенството на Южна Америка през 1921-ва след Аржентина и Бразилия, но е уволнен. Осем години по-късно се завръща начело на парагвайците и те завършват втори в континенталното първенство. Във втория си период като наставник на "гуараните" се задържа невероятните 16 години, като през 1945-а се оттегля по собствено желание.

След това следите му се губят. Футболни функционери му отправят покани чрез пресата да присъства като почетен гост на големи първенства и церемонии, но Хосе Мануел Лагуна така и не се появява повече публично.

Легендарният футболист и треньор си отива от този свят на 1 февруари 1965 г. в Асунсион, след продължително боледуване. За загубата скърбят наравно и аржентинци, и парагвайци. 

А много години по-късно историята му продължава да се разказва. "Това беше чудо", припомняме думите на очевидците за подвига на човека, който имаше шанс едно на милион и успя да се възползва от него.