Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Феноменът на съветския бокс обичаше най-много алкохола и умря в слепота и мизерия

Феноменът на съветския бокс обичаше най-много алкохола и умря в слепота и мизерия

Вячеслав Лемешев е най-младият олимпийски шампион в историята на СССР. Всъщност, в началото той изобщо не влиза в сметките за Олимпийските игри през 1972-ра, но в крайна сметка треньорите се доверяват в мощта на 20-годишния боксьор и той не ги разочарова. Лемешев успява да нокаутира четири от петимата си опоненти на Олимпиадата, а във финала печели с контузена ръка.

Съвременници му определят Лемешев като най-големият талант на съветския бокс по онова време, докато за други той е феномен. Но Лемешев не успява да устои на теста на времето - влюбва се в алкохола, който в крайна сметка води и до смъртта му. Отказва се от активната си кариера на 27. Още тогава алкохолът започва да си оказва влиянието, Лемешев вече далеч не изпитва такова влечение към бокса и е нокаутиран от второразредни състезатели.

Не успява да се отскубне от зависимостта си от алкохола и след края на кариерата си се налива неконтролируемо, стига до работа на гробище и умира на 44-годишна възраст от мозъчна атрофия. Най-вероятните причини за смъртта му са хилядите тежки удари в главата, понесени по време на кариерата му. В края на живота си боксьорът губи зрението си, става инвалид и умира в мизерия.

Лемешев е наричан най-надарения боксьор в историята на СССР, но в края на живота си няма сили дори да излезе от дома си.

Роден в близост до Москва през 1952-ра в семейство на офицер от съветската армия, Лемешев е създаден за бокс. Притежава изключителни рефлекси и смъртоносни крошета. Треньорът Лев Сегалович го взема под крилото си и започва да го обучава в контраатакуващия си стил на бой. Оказва се, че Лемешев е перфектен за него, успявайки да избяга от противниковите атаки, след което да нанася бързи и мощни контра удари.

Вячеслав притежава вродено чувство за тайминг - знае точния момент кога да премине от защита в нападение и кога да нанесе финалния удар, което се превръща и в най-опасното му оръжие.

Лемешев не е сред най-усърдните в тренировките, но винаги е бил сред най-добрите момчета на треньора Сегалович. С напредване на времето Слава усъвършенства и основните си оръжие - къса, но изключително мощна деснячка. През уикендите е изпитван от брат си, който също се занимава с бокс на елитно ниво, и на лапичките трябва да покаже какво е научил през седмицата.

Благодарение на тактиката на Сегалович, Лемешев започва да трупа победа след победа на юношеско ниво. Младокът се състезава в средната категория и се отличава с бързината и пъргавостта си. Обикаля около противниците си и дори не е нужно да нанася удари с цялата си сила, за да ги прати на пода - таймингът му е толкова добър, че почти всичките му удари попадат чисто в главата на опонента.

Когато е на 20, Слава заминава за Олимпиадата в Мюнхен. На държавното първенство същата година не успява да вземе дори медал, но треньорите показват увереността си в качествата му и го включват в отбора за Игрите през 1972-ра.

Преди началото на турнира Вячеслав се разболява и вдига температура, но успява да излезе на ринга, където нокаутира представителя на Индонезия в първия кръг. Следва победа по точки срещу турчин, а на полуфиналите нокаутира един от фаворитите на турнира - американеца Марвин Джонсън.

"С приятел гледахме Олимпийските игри в Мюнхен в един бар. Аз вече бях бивш затворник, но вече знаех, че боксът е златна мина. Това е бизнес, в който ключът към успеха са нокаутите, а този слабичък руснак нокаутира Джонсън. Не знаех кой е, но тогава той каза името си.

Опитах се да го открия след Олимпиадата. Всички връзки водеха към СССР, към онзи отвратителен комунистически свят. Мразех всичко, свързано със Съветския съюз, но там създаваха истински чудовища. Никога няма да забравя нокаутите на онова момче."

Думите са на един от най-известните промоутъри в историята на бокса - Дон Кинг, в негово интервю за "The Ring" през 2003 г., в което говори за Вячеслав Лемешев.

В мача срещу Джонсън Слава получава контузия на ръката и е принуден да играе на болкоуспокояващи във финала срещу финландеца Рейма Виртанен. Това обаче не му пречи да просне съперника си на пода още в първия рунд по пътя си към златния медал.

След Олимпиадата Лемешев се превръща в национален герой. С отпразнуването на олимпийската титла обаче боксьорът тръгва по наклонена плоскост, от която след това не може да се върне. Момичета и алкохол го посрещат навсякъде и той им се отдава напълно. Боксът вече не му е приоритет.

Два месеца след Игрите Слава се жени, но се напива до такава степен, че изкарва ангелите на треньора си. "На сватбата му го наблюдавах как пресушава водката - чаша по чаша. Когато излезе от залата, го последвах, за да се опитам да го вразумя, но и да не го засрамвам пред всички.

Видях го дори да пали цигара. Веднага му я изскубнах от ръцете и му се накарах. Но, очевидно, това не бе достатъчно. Това вече не бе момчето, което дойде при мен и искаше да се научи да се боксира. Той вече беше олимпийски шампион", споделя Сегалович.

Няма ясна причина защо Лемешев се отдава до такава степен на алкохола. Според някои пропадането му се дължи на невъзможността му да отказва. Толкова е популярен, че всички го познават и го канят на питие. Пие с всички - с чистачи, градинари, случайни обущари по улиците. Не отказва на никого и всички печелят. Той - приятели по чашка, а "обикновените хора" имат шанс да се докоснат до един от героите на нацията.

Изключителното е, че Лемешев продължава да печели дори и без пълноценни тренировки. Продължава да се налива, но става шампион на СССР за 1974-та и печели европейската титла година по-късно. Дясната ръка, която контузва по време на Олимпиадата в Мюнхен, продължава да му създава проблеми, но Вячеслав е толкова талантлив, че нагажда така стила си, че да може да нанася сериозни поражения и с левачката.

Алкохол, нарушаване на тренировъчния процес и с контузена ръка - съдбата на Лемешев изглежда предначертана. Дори молбите на треньорите не помагат, заради което са принудени на крайности - Лемешев остава извън съветския отбор за Олимпиадата през 1978-а. Въпреки че две години по-рано побеждава Майкъл Спинкс, който печели златото в Монреал.

Тогава Слава рухва тотално. Приятели му помагат да замине за ГДР, където да работи като треньор, но там той се напива до такава степен, че започва да танцува по масите и да виси от полилеите в местните ресторанти. Тогава Вячеслав е все още на 28 и по време на тренировките, в които понякога се пуска и той. Но започва да губи дори от второразредни боксьори.

Заради алкохола и ударите в главата, понесени по време на кариерата му, Лемешев започва да боледува, заради което се завръща в родината си. Зрението му се влошава, има проблеми с бъбреците и черния дроб. Появяват се проблеми и в мозъка, които водят до псориазис и епилепсия. Диагнозата е съкрушаваща - мозъчна атрофия, състояние, което се характеризира със загуба на мозъчни клетки или нарушаване на връзките между тях.

Парите от боксьорската кариера бързо привършват. Лемешев стига до работа като гробар, а впоследствие съпругата му - Зинаида, започва да се грижи за него, когато състоянието му се влошава. В началото приятелите му, каквито Слава им много заради социалното си поведение през целия си живот, помагат както могат, но болестта става все по-агресивна и по-агресивна.

В началото на 90-те Вячеслав започва да губи и двигателните си способности, а през 95-а е хоспитализиран, като прекарва и осем дни в болница. През декември същата година Лемешев отново е вкаран в болница, а месец по-късно си отива на едва 43-годишна възраст.

Преди да почине губи напълно зрението си, заради което почти не напуска апартамента си. Вячеслав притежава абсолютни всички качества, за да се превърне в легенда, но граби с пълни шепи от живота още от най-ранна възраст и изгаря бързо като кибритена клечка. По време на кариерата си записва 103 победи и само седем загуби, като и до ден-днешен си остава един от най-ярките таланти в историята на съветския бокс.

 

Най-четените