Клишето гласи, че в решителните моменти дузпи пропускат най-големите футболисти.
Но колкото и да са големи, те осъзнават риска - понякога грешно изпълнение от 11-те метра може да стане определящо за цялата кариера на един играч.
Каква несправедливост! Всичкият талант, труд, тренировки, мачове и постижения, за да зависи футболната ти присъда от някаква си дузпа, пък била тя и решаваща.
Но футболът е игра на детайлите, на тънкостите, на правилните решения под максимално напрежение. Затова и една дузпа може да е всичко, което те дели от успеха или от провала.
Иначе се говори, че някога в края на XIX век благодорните английски аматьори по терените не можели да си представят някой умишлено да извърши фаул срещу съперник. И затова, когато се стигнело до дузпа, капитанът заставал зад топката и великодушно я изстрелвал високо над вратата.
С развитието на играта този подход е изчезнал и днес пропуснатата дузпа е кошмар за всеки футболист.
Кои са обаче тези, които имат участта да са останали в съзнанието на феновете именно със знакови пропуски от бялата точка? Ето седем от тях.
Harry Hampton and Charlie Wallace of Aston Villa pic.twitter.com/nqF6851zgj
— The League Magazine (@Theleaguemag) October 2, 2013
Чарли Уолъс
Докато споменатите английски аматьори запазвали етиката при футболните сблъсъци, професионалистите в онези години възприемали модерния подход към дузпите: а именно, че трябва да ги вкарват.
Но въпреки стремежите си, нападателят на Астън Вила Чарли Уолъс влиза в историята с два емблематични пропуска.
Пропиляна от него дузпа в предпоследния мач от сезон 1910/11 на практика връчва титлата на Манчестър Юнайтед.
На празничната гощавка след триумфа, играчите на Юнайтед даже вдигат наздравица в чест на Уолъс.
Две години по-късно той става първият футболист, който пропуска дузпа на финал на ФА Къп. Пропускът му срещу Съндърланд се оказва исторически и защото чак до 1988 г. не се намира друг футболист, който да се провали от бялата точка във финален двубой от турнира.
Астън Вила с Уолъс в редиците си все пак печели онзи финал от 1913 г., а нападателят даже записва асистенция за единствения гол.
Толкова години по-късно обаче, Уолъс е свързван именно с историческите си пропуски.
Стюарт Пиърс - Психо
В по-модерни времена, поне няколко английски играчи са сериозни кандидати за този списък, но Пиърс е първият, който понесе може би незаслужено тежки последствия след пропуск на голямо първенство.
На Мондиал 1990 защитникът се провали при дузпите в полуфинала срещу Германия и Англия отпадна по болезнен начин, а германците станаха световни шампиони.
След Психо пропусна и Крис Уодъл, но той играеше в Олимпик Марсилия и завръщайки се в клубния си тим, остана далеч от гнева на английските фенове.
Докато Пиърс, тогава част от Нотингам Форест, трябваше шест години да търпи скандирания "Психо е германец", докато не достигна своето лично изкупление на Евро 1996 - когато изпълни успешно дузпи и срещу Испания на четвъртфинала, и срещу Германия на полуфинала.
Е, тогава немците отново надделяха, като този път големият грешник за "трите лъва" беше Гарет Саутгейт.
Мирослав Джукич
Сърбинът профука най-важната дузпа в историята на Ла Лига.
В последната минута на последния мач от сезон 1993/94, Депортиво Ла Коруня беше на един удар разстояние от първата шампионска титла в историята си.
Определеният в онзи ден за първи изпълнител Донато вече беше извън терена, голмайсторът на тима Бебето отказа да изпълни и така отговорността пое защитникът, който впрочем също не изгаряше от желание.
Нефелното изпълнение стана лесна плячка за вратаря на Валенсия, а шампионската купа отиде право в ръцете на Йохан Кройф и неговата Барселона за четвърти пореден път.
Щастливата развръзка за Депортиво стана факт през 2000 г., когато тимът все пак вдигна титлата за първи и засега единствен път.
Роберто Баджо
Един изключителен футболист и звезда на Италия от 90-те, Баджо заслужава да бъде запомнен с много повече. Но когато пропуснеш решаващата дузпа във финал на Световно първенство, кариерата ти няма как да не бъде помрачена.
На САЩ '94 нападателят не се разписа в груповата фаза, но после вкара пет от шестте гола за Италия в елиминациите (включително двата срещу България на полуфинала), за да докара отбора си до финал срещу Бразилия.
Там нулевото равенство означаваше, че шампионът ще бъде решен от 11-те метра, а при последния удар Баджо прати топката високо над вратата.
В своята автобиография футболистът призна, че все още сънува пропуска, но отбеляза и че дори да беше вкарал, бразилците пак щяха да имат предимство и можеха да спечелят още при следващата дузпа.
Майкъл Грей
През 1998 г. Чарлтън спечели промоция за Висшата лига по изключително драматичен начин след незабравим плейоф срещу Съндърланд.
Преди да се стигне до дузпите, срещата завърши 4:4, а после бяха изпълнени 13 безпогрешни удара от 11-те метра.
За 14-ото изпълнение левият бек на Съндърланд Майкъл Грей нервно си нагласи топката и отправи анемичен удар, който Саша Илич без затруднения спря.
Самият Грей наскоро призна, че когато говори с феновете, те го питат само за "онази проклета дузпа" и не се интересуват от нищо друго около него.
Асамоа Гиан
Ако лидерът на Гана беше стрелял точно, отборът му щеше да стане първият африкански тим на полуфинал на Световно първенство.
Но на Мондиал 2010, в един паметен четвъртфинал срещу Уругвай, съдбата беше предопределила друго.
Луис Суарес действа самоотвержено в края на продълженията и спаси с ръка сигурен гол, за да остави някакъв шанс на своите.
Под пронизителния шум на вувузелите, щатният изпълнител на дузпите за Гана се засили, но разтресе с всичка сила гредата - което означаваше, че следват още дузпи.
Само пет минути по-късно голаджията се поправи и вкара от бялата точка, но Уругвай спечели.
После Асамоа Гиан отбеляза, че Луис Суарес сигурно е считан за герой в страната си за своята постъпка. Но самият Гиан беше на сантиметри от това на свой ред да бъде героят.
Симоне Дзадза
Дори хора, които изобщо не гледат футбол, се запознаха с неговата уникална дузпа, тъй като тя мигом влезе в интернет фолклора.
Смехотворната засилка, която футболистът направи преди да изстреля топката над гредата, стана причина за безброй смешни клипчета и колажи.
А ситуацията не беше никак до смях: играеше се четвъртфинал на Евро 2016 между Италия и Германия. В последните секунди на продълженията Антонио Конте направи една финална смяна - вкара нападателя на Ювентус Дзадза, очевидно с мисъл за дузпите.
Сега е лесно да кажем, че това решение беше меко казано лоша идея. А може би просто играчът не трябваше да си вдига толкова колената при засилката...
Тази дузпа далеч не беше решаващата и след нея бяха изпълнени още доста. Но, според великата фраза на Гари Линекер, накрая пак спечелиха германците.
А оттогава досега Дзадза не направи нищо запомнящо се в кариерата си, което по някакъв начин да замъгли спомена от тази дузпа.
Всъщност нападателят потъна в посредственост и в момента играе за Торино.
