Всички обичаме историите за аутсайдери, които се издигат напук на всякакви прогнози и вероятности.
Винаги е специално, когато успееш да предизвикаш установения ред и да постигнеш нещо голямо - това е и сред основните причини футболът да е такава неустоима тръпка. Просто любимата игра предлага изобилие от подобни истории и Лестър през 2016-а и Гърция през 2004-а са сред най-показателните примери.
Също толкова вълнуващи са този тип истории, когато касаят не цели отбори, а конкретни футболисти. Защото не всеки голям играч започва професионалната си кариера директно в елита, съществуват и съдби като тази на Джейми Варди, Иън Райт и, разбира се, Лес Фърдинанд.
Прочут със своята сила, скорост, умение във въздуха и смъртоносен завършващ удар, Фърдинанд и до днес остава в челната десетка на най-резултатните футболисти във Висшата лига. Той държи десетото място със своите 149 гола.
Запознатите с английския елит през 90-те няма как да не помнят този забележителен нападател, който в най-силните си години беше едно от лицата на британския футбол.
Но кариерата му далеч не започва с обещания за величие и младините му са прекарани в долните дивизии.
Като юноша, роденият в Западен Лондон играч се изявява в аматьорските клубове Саутол и Хейс, а дебютът му е за първия тим на Хейс през 1986-а, когато навършва 20 години. Именно тогава печели вниманието на Куинс Парк Рейнджърс и е закупен за 50 хил. паунда.
Remember when Les Ferdinand played for Hayes FC.#Hayes fc #spurs #QPR pic.twitter.com/tAj6QmwunA
— Football Memories (@footballmemorys) May 20, 2014
Фърдинанд обаче трябва да премине през две преотстъпвания, преди да стигне до първия тим на КПР. Първо е даден под наем на Брентфорд и там записва едва три срещи, а после заиграва в Бешикташ през сезон 1988/89.
Годината му под наем в Турция (която си остава негова единствена извън родината му) се оказва доста успешна и нападателят се отчита със 17 гола, помага на Бешикташ да завърши втори в първенството и взима първия трофей в кариерата си - Купата на Турция.
Тогава КПР си го прибира обратно и му дава шанс да се наложи, макар че това се случва постепенно.
През сезон 1989/90 Лес участва само в 9 мача и записва 2 гола - но головете му са паметни, тъй като падат във вратата на лондонския враг Челси при победата на Куинс Парк Рейнджърс с 4:2.
В следващата кампания Фърдинанд получава повече игрово време и присъствието му се оказва решаващо. Нещата не вървят добре за клуба и са спечелени едва 18 точки в първите 23 мача.
Голмайсторът обаче записва мощна серия от 7 гола в 7 мача и преобръща сезона на КПР, за да качи отбора до 12-ото място в крайното класиране. После прави още един силен сезон, в който е реализатор №1 на КПР в лигата с 10 гола - но истинският му пробив се случва година по-късно.
В първата кампания след основаването на Висшата лига, Лес Фърдинанд се утвърждава като една от звездите на Острова. Той се разписва 20 пъти в първенството и завършва втори при голмайсторите зад Теди Шерингам от Тотнъм.
Куинс Парк Рейнджърс финишира пети, което и до днес си остава най-доброто класиране на клуба в Премиършип. А формата на Фърдинанд е такава, че съвсем очаквано той получава първата си повиквателна за националния отбор.
За Англия дебютът му е голов, пък макар и в лесен мач - разгром с 6:0 над Сан Марино на Уембли през февруари 1993 г. Месеци по-късно Лес Фърдинанд продължава да прави фурор във Висшата лига и записва два поредни хеттрика - първо срещу Нотингам Форест и после в гостуването на Евертън само два дни по-късно.
До днес футболистите с два поредни хеттрика във Висшата лига са само петима, и все емблематични - Иън Райт, Дидие Дрогба, Уейн Рууни, Хари Кейн и Лес Фърдинанд.
"Специално хеттрикът ми срещу Евертън беше много удовлетворяващ, защото винаги съм бил обиждан на расова основа от техните привърженици", пише футболистът години по-късно в автобиографията си "Сър Лес".
"Някои неща от кариерата ти на футболист остават завинаги в спомените ти и за мен едно от тях е расизмът на "Гудисън Парк". Може би най-лошото нещо, с което съм се сблъсквал в професионалната си кариера бяха расистките писма от фенове - повечето от които идваха от фенове на Евертън. Когато им вкарах онези три гола, писмата, които получих, бяха отвратителни".
През сезон 1994/95 Лес Фърдинанд отново качва нивото си с 24 гола в 37 мача, най-доброто му постижение до момента. Това отново не се оказва достатъчно за голмайсторския приз, тъй като пред него остават Алън Шиърър (Блекбърн) и Роби Фаулър (Ливърпул), а при Лес идва и времето за трансфер.
След 9 сезона като футболист на КПР и 90 гола в 184 мача, голаджията е закупен от Нюкасъл за 6 млн. паунда.
Показателно е, че Куинс Парк Рейнджърс така и не се възстановява след продажбата на звездата си.
За един сезон лондончани пропадат от осмо до 19-о място, с което изпадат от Висшата лига и не се завръщат там чак до 2011 г.
В същото време, Нюкасъл с Фърдинанд в редиците си се изстрелва рязко нагоре и остава на ръка разстояние от шампионската титла.
Отборът на Кевин Кийгън завършва втори след Манчестър Юнайтед, но финалното усещане не е за успех, а за непоносим провал - тъй като в един момент през февруари "свраките" водят с 12 т. на Юнайтед, но пропускат да станат шампиони.
Въпреки това, сезон 1995/96 е пикът в кариерата на Лес Фърдинанд. Той вкарва 25 шампионатни гола и става футболист на сезона в класацията на PFA. Още тогава привържениците на Нюкасъл му дават неофициална титла и го назовават "сър Лес".
Фърдинанд е част от състава на Англия за Евро 1996, но селекционерът Тери Венебълс не му дава и минута игра на тунира, тъй като предпочита Шиърър, Шерингам и Фаулър.
През следващия сезон Шиърър е купен от Нюкасъл за рекордните 15 млн. паунда и сформира нападателно дуо с Фърдинанд. Двамата вкарват общо 41 гола във Висшата лига, но мениджърът Кийгън напуска по средата на сезона и е заменен от Кени Далглиш.
Това е началото на края за сър Лес с черно-бялата фланелка.
Скоро става ясно, че след само два сезона за Нюкасъл, той ще бъде продаден, за да бъдат събрани средства за нови попълнения.
Все пак Фърдинанд още веднъж помага на Нюкасъл да завърши втори, отново зад Манчестър Юнайтед, и после е продаден на Тотнъм - тима, който е подкрепял като дете.
Досега той си остава безмерно обичан на "Сейнт Джеймсис Парк" и няма как да е иначе, при положение, че статистиката му за Нюкасъл показва 50 гола само в 84 мача.
В Тотнъм обаче нещата не тръгват по план и заради контузия Лес Фърдинанд пропуска голяма част от кампанията. Сезонът е труден и Спърс се оказват в зоната на изпадащите през февруари.
Партньорството на Фърдинанд с германската звезда Юрген Клинсман помага да бъде спасен отборът от изпадане и отново носи място на англичанина в националния отбор.
И на Мондиал 1998 обаче, Фърдинанд не получава шанс да запише дори минута игра. После проблемите му с контузии продължават и затова в Тотнъм той така и не успява да намери ритъма си.
В първите си три сезона за клуба вкарва едва 12 гола, макар че през 1999 г. допринася за спечелването на Купата на лигата. Още два сезона на "Уайт Харт Лейн" и общо 25 гола донякъде подобряват позициите му, но през януари 2003-а той се озовава в Уест Хем и претърпява изпадане във втора дивизия.
За да остане да играе в елита, нападателят подписва с Лестър и успява да се разпише 14 пъти за един сезон, макар че вече е на 37 години.
Следват кратки периоди в Болтън, Рединг и Уотфорд, но кариерата му вече залязва и това е неизбежно - сър Лес играе чак до 2006-а и се отказва месец преди да навърши 40.
В по-късните си години той така и не успява да повтори представянето си в КПР и Нюкасъл, а в националния тим не получава шанс за нещо голямо, тъй като просто попада на невероятно силна конкуренция.
Но несъмнено Лес Фърдинанд е една от емблемите на Висшата лига през 90-те - както и доказателство какви висоти са достижими дори при скромно начало на футболния път.
