80-те години са пикът на английския хулиганизъм, който впоследствие довежда до изхвърлянето на британските отбори от европейските клубни турнири. Когато настъпва време за гостуване на Англия, всяка държава се подготвя като древен Рим за варварски набези. Евро 1980 не е изключение.
На 12 юни Англия и Белгия дават старт на двубоите от група Б с мач в Торино. Сблъсъците започват още в деня преди двубоя. Британците се движат заедно и опъват палатков лагер на специално отделено за това място от властите, но скоро страстите се разгорещяват. Всичко ще се доразвие по време на мача.
Поведението на британските фенове кара полицията да използва сълзотворен газ, но пресоляват манджата. Футболистите на терена също започват да се задушават и германският съдия Хайнц Алдингер е принуден да спре временно двубоя, докато ситуацията по трибуните се успокои.
УЕФА глобява английската асоциация с едва осем хиляди паунда за поведението на феновете, което по днешните стандарти е смехотворна сума. Дори смятайки инфлацията, глобата не би надхвърлила 20 хиляди, което според стандартите на днешния футбол са нищо.
По днешните стандарти сумата е пренебрежително ниска не просто за федерация, но дори за отделен футболист от националния отбор. Просто за пример - нападателят на Тотнъм Хари Кейн прибира по 12,5 милиона евро на година, колкото и колегата му в Манчестър Юнайтед Маркъс Рашорд.
С годините УЕФА увеличи глобите за подобни фенски изблици. Последните големи сблъсъци по трибуните на голям международен форум бяха по време на Евро 2016 във Франция. За тях руската футболна федерация бе наказана да плати 150 хиляди евро.
"Италианската преса ни изкара животни"
Въпреки славата си, английските фенове твърдят, че остават неразбрани. Един от тях - Дъглас Бримсън, разказва, че са били бити безпричинно от полицията и че италианската преса е подклаждала тези събития още преди пристигането им на Ботуша през юни 1980-та.
"Това, което се случи в Италия, е много просто - получиха това, което очакваха от нас - разказва Бримсън. - Пристигнах в деня преди мача с Белгия. Когато отидох в лагера, атмосферата вече беше враждебна. Казаха ми, че местни момчета подпалвали палатките ни и хвърляли молотовки по нас от моста.
Не бяхме добре дошли по баровете и в магазините, а местната преса само наливаше масло в огъня и ни изкара някакви зверове. Нападаха ни, ако излизахме от лагера на по-малки групички. Други ги ограбваха, но на полицаите не им пукаше.
Нито един вестник в Англия не ни защити, защото и те ни мислеха за боклуци. Това беше най-ужасното, защото те знаеха точно как стоят нещата... В деня на мача всичко се обърка. Местните също имаха сериозна групичка, но се криеха зад полицията. Никога не започваха бой, ако не бяха сигурни, че ще го спечелят.
Ние сме англичани, а англичаните не бягат
Полицаите на стадиона бяха още по-отвратителни. Бяха пуснали много италианци и се забавляваха, гледайки как ни нападат. След това и самите те се "заловиха за работа", след което и арестуваха няколко от нас. Не можехме да търпим повече. Решихме да отвърнем. Искаха да изкарат най-лошото у нас и решихме да оправдаем очакванията им! В резултат на това започнаха да ни бият с палките и да използват сълзотворен газ. Но подредихме добре няколко от тях. Нямаше как да им позволим да се гаврят с нас по този начин.
Техните фенове си плюха на петите, когато стана напечено. Имаше сблъсъци по време на цялото първенство, но ние никога не сме бягали от битка, дори когато силите не бяха равностойни. Трябваше да защитаваме репутацията си. Ако се отнасяха с уважение към нас, всичко щеше да бъде наред. Но срещу нас бяха полицията, местните и пресата, която ни се подиграваше. И очакваха от нас да сме кротки? Ние сме англичани, а англичаните никога не бягат! Бяхме провокирани, отвърнахме, а изкараха нас агресорите.
Заради репутацията ни италианците избегнаха наказание и продължиха да се бият с фенове от други страни по време на цялото първенство."
Подобни сцени бяха нещо обичайно за пътуващите английски фенове до 1985 година, когато преди началото на финала за КЕШ между Ювентус и Ливърпул на стадион "Хейзъл" в Брюсел след един подобен сблъсък между привърженици се срутва трибуна от стадиона. Трагедията убива 39 души. УЕФА най-накрая взима решителни мерки срещу английските запалянковци и изхвърля английските отбори от евротурнирите за период от пет години. Това доведе и до радикална промяна в английското законодателство, а трибуните във Висшата лига станаха едни от най-примерните в цяла Европа.
