"Глейзър вън!" е често срещан рефрен на "Стретфорд Енд".
Протестът на феновете започна не дълго след закупуването на Манчестър Юнайтед от американското семейство преди вече 15 години - през 2005 г. Едно изследване сред привържениците показва, че 90% от тях искат смяна на собствеността.
Но как се стигна дотук?
Според някои в основата на всичко стои един кон. И за да бъдем по-точно - Скалата на Гибралтар. Легендарният мениджър на Юнайтед сър Алекс Фъргюсън вярваше, че е собственик на половината от шампионския жребец, докато ирландските бизнесмени Джон Магниър и Джон Пол Макманъс бяха на друго мнение.
"Мисля, че ако дискусията за коня не се бе случила, можехме да имаме един доста различен Манчестър Юнайтед днес. - казва пред Goal.com. експертът по футболни финанси Киърън Магуайър. - Ако отношенията им се бяха запазили добри, Юнайтед може би изобщо нямаше да бъде продаден."
Магниър и Макманъс бяха сред акционерите в Юнайтед. Освен служебните задължения на "Олд Трафорд", тримата със сър Алекс Фъргюсън споделяха и друга страст - тази към състезателните коне.
"Една от причините, поради които обичам състезанията толкова много, е, че хората не ми досаждат - каза веднъж шотландецът. - А когато ме заговорят, не е за футбол, а за това кой кон ще спечели това или онова състезание."
През годините Фъргюсън разви добри отношения с Магниър, а през 2001-ва двамата провеждат разговор, след който шотландецът остава с впечатлението, че вече е собственик на половината от Скалата на Гибралтар.
Конят се състезаваше в цветовете на Юнайтед и бе страшно успешен. Според някои експерти цената му в края на 2002-ра беше около 50 милиона паунда, като именно тогава Фърги реши да се възползва от половината си сосбственост върху коня.
В един момент Скалата на Гибралтар не се състезаваше, а бе държан само за разплод, като очакваният приход от разплодните такси бе до 220 милиона евро. А мениджърът на Юнайтед претендираше за половината от цялата тази сума.
И така започна всичко.
В следващите месеци Магниър и Фъргюсън станаха главни действащи лица в грозна публична война, която стигна до Върховния сър в Ирландия. Спорът им обаче не се ограничи до съдебната зала, а стигна и до "Олд Трафорд". През 2004-та, година след началото на съдебния спор, Магниър и Макманъс стартираха атака срещу Фъргюсън и отправиха 99 въпроса към Борда на директорите относно финансите и трансферната политика на клуба. След което ги заплашиха, че ще "предприемат действия" срещу Юнайтед, ако не получат задоволителни отговори.
В крайна сметка клубът започна вътрешно разследване, а договорът на Фъргюсън бе продължен само с една година, и то благодарение на по-малките акционери, сред които бе и Малкълм Глейзър и сдружение на фенове, които също притежаваха малък процент акции.
Бившият капитан на Юнайтед Рой Кийн разкрива своята страна за скандала в автобиографията си "Второ полувреме", както и че е посъветвал мениджъра да се откаже от коня.
"Срещнах човек в Ирландия, който ми ми каза да му (на Фъргюсън - б.а.) кажа: "Няма да спечелиш." И аз му го споменах - пише в автобиографията си Кийн.
Споделих му мнението си, че според мен това не е добре за клуба - мениджърът да се съди с акционери. Смятах, че трябва да кажа нещо. Той беше просто някакъв талисман за тях. Разхождаше се с този кон - Скалата на Гибралтар, сякаш е някакъв големец, а дори не притежаваше скапаното животно!"
Докато скандалът се развиваше, Магниър и Макманъс станаха собственици на още по-голям брой акции в Юнайтед чрез компанията си "Cubic Expression". Междувременно, Глейзър, който бе собственик и на отбора по американски футбол Тампа Бей Баканиърс, следеше ситуацията отблизо.
Американският бизнесмен тихомълком бе започнал да откупува акции от миноритарни собственици, след което отправи сериозна оферта към Макамнъс и Магниър за техните 28,7 процента от клуба през май 2005-а, която бе приета.
Сделката сложи и началото на периода на Глейзър начело на Юнайтед. В следващия месец бизнесменът вече притежаваше 98% от клуба, за което бе похарчил около един милиард долара.
Все пак, спорът за Скалата на Гибралтар бе решен извънсъдебно, а двете страни се съгласиха никога повече да не говорят за него. Фърги отрази съвсем кратко скандала в автобиографията си, която излезе през 2013 година.
"Скалата на Гибралтар беше невероятен кон. Той стана първият в северното полукълбо, който печели седем последователни състезания от Група 1, подобрявайки рекорда на Мил Рийф - пише шотландецът.
Моето разбиране бе, че аз бях собственик на половината от коня, а според тях аз имах право на половината от спечелените приходи от наградни фондове. Все пак всичко се разреши и признахме, че е имало неразбирателство от двете страни.
Искам да подчертая, че в нито един момент не съм неглижирал задълженията си като мениджър на Манчестър Юнайтед в този период. Цялата работа беше свършена от семейния ми адвокат Лес Далграно. Не успя да повлияе и на любовта ми към състезанията. Останах и в добри отношения с Джон Магниър."
Последствията от този спор все още се усещат на "Олд Трафорд". Ако отношенията между Фъргюсън и Магниър не бяха ударили дъното, компанията "Cubic Expression" можеше изобщо да не продаде дяловете си в Юнайтед на Глейзър.
Никой не може да гарантира и че сър Алекс Фъргюсън щеше да бъде оставен начело. А от 2005-а насам щотландецът донесе на Юнайтед още пет титли на Висшата лига и още един трофей от Шампионската лига.
Периодът на семейство Глейзър начело на Юнайтед е противоречив. Веднага след като клубът мина в ръцете на Малкълм Глейзър част от феновете се заклеха никога повече да не стъпят на "Олд Трафорд". Гневът им беше продиктуван от факта, че за първи път от 1931 година клубът имаше дълг.
Според последните данни, публикувани от клуба преди по-малко от месец, дълговете на Юнайтед се равняват на 671 милиона долара. Въпреки това клубът се превърна в дойна крава за собствениците си - след смъртта на Малкълм през 2014-а, на позицията го наследиха синовете му Джоел и Аврам. Семейството прибра над 250 милиона долара под формата на дивиденти в последните 15 години.
Последният транш пристигна през януари, който бе на стойност от 14,2 млн. долара. Подобна сума, договорена с останалите акционери преди избухването на пандемията от COVID-19, се очаква да постъпи през юни.
Последният финансов отчет показва също така, че семейство Глейзър е прибрало около един милиард долара от Юнайтед от 2005 година насам. Собствениците отговарят, че за същия период са инвестирани над 1,1 млрд. долара за трансфери, но феновете контрират, че Глейзър тотално са неглижирали инвестициите в "Олд Трафорд".
Въпреки всички обвинения трябва да се отбележи, че семейство Глейзър е отговорно за огромния финансов растеж, който се постига благодарение на факта, че клубът разполага с 60 партньора, които варират от производители на губи, до такива на възглавници и уиски.
Колкото и част от феновете да не искат да го признаят, способността да се привличат повече партньори е причината, поради която Юнайтед да остава примамлива дестинация за топ футболистите, въпреки липсата на трофеи след ерата на сър Алекс.
В допълнение, финансовото състояние на "червените дяволи" позволи на клуба да не праща служителите си в неплатен отпуск и да разчита на държавна помощ във времето на глобалната пандемия от коронавирус.
И въпреки това, не трябва да се забравя, че Глейзър източи от клуба почти два милиарда долара от 2005 година насам - нещо, което феновете със сигурност няма да забравят.
За щастие на собствениците на Юнайтед, последните мачове от този сезон ще се играят на празни трибуни и поне това ще може да заглуши протеста на привържениците. Но не за дълго.
