Диего Марадона отбеляза повече от 300 гола в кариерата си, повечето от които по гениален начин. Но два от тях, вкарани в рамките на четири минути на 22 юни 1986 година в Мексико, завинаги ще останат в историята на футбола.
Единият бе избран за Гол на 20-и век, а другият е дори още по-известен.
Марадона и Аржентина пристигат на Световното през 86-а с идеята да докажат, че са №1. Четири години по-рано в Испания първото Световно за Марадона приключва с ранна елиминация и червен картон срещу Бразилия.
В Мексико "гаучосите" излизат без проблеми от групата си и отстраняват Уругвай на осминафиналите, за да си осигурят среща с Англия - съперник от различен калибър, на четвъртфиналите на митичния стадион "Ацтека".
Марадона се е връщал към тази среща безброй пъти: в автобиографията си "Марадона", в книгата "Докоснат от Бог", по която работи заедно с аржентинския журналист Даниел Аркучи, както и в различни интервюта.
Изказът му е повече или по-малко цветист, но основата на историята остава една и съща.
Марадона говори за унижението, което неговата родина е принудена да изтърпи по време на Фолклендската война. Четири години преди Мондиала в Мексико, точно след Световното в Испания, Великобритания побеждава Аржентина за т.нар. на аржентински Малвински о-ви.
"Все пак да не забравяме, че говорим за Англия. Споменът за Малвините все още бе пресен в спомените ми - казва Марадона. - След това бе друга битка - на мой терен."
През първото полувреме и двата отбора са предпазливи.
"Бях отегчен - спомня си съотборникът му на Дон Диего Хорхе Валдано пред "Гардиън" 20 години по-късно. - По 11 редови служители на терена, получили заповедите си, които се опитват да не допуснат грешка."
Всичко това се променя в 51-вата минута. Марадона преминава през трима англичани в средата на терена. Пътят му обаче е препречен и той праща топката към Валдано, веднага търсейки я обратно на двойно.
Стив Ходж успява да открадне кълбото и веднага я връща назад. По онова време вратарите все още имат право да ловят топката при пас от съотборник.
Кълбото обаче се вдига високо във въздуха.
"Намерих топката добре - връща се към мача Ходж. - Върнах я точно по начина, по който исках - с висока траектория. Когато я отиграх, дори за момент не съм си помислял, че може да има някакъв проблем, защото не знаех къде се намира Марадона."
Скок-подскок като жаба
Марадона импровизира. Вратарят Питър Шилтън излиза напред, за да хване топката, но е предизвикан от скока на аржентинеца.
"Летеше като малък балон. Абсолютен подарък - спомня си Диего. - Шилтън смяташе, че ще го блъсна. Но аз го надскочих като жаба."
Марадона е почти 20 сантиметра по-нисък от стража на "трите лъва".
"Единственият човек, който разбра какво се случи, бе (Тери) Фенуик - продължава Марадона. - Но освен него, никой друг."
Докато английският защитник протестира на терена, коментаторът на BBC Бари Дейвис предполага, че претенциите му са засада.
Дори лудото празнуване на гола от страна на Марадона е част от "номера".
"Тичах и тичах, без да спирам и без да поглеждам назад", признава той.
Още преди началото на турнира селекционерът на Аржентина Карлос Билардло е забранил на полузащитниците да хабят енергия и да тичат да празнуват отбелязването на гол.
Въпреки това Марадона призовава всичките си съотборници да се присъединят към него в празненствата.
"Този път наистина се нуждаех от тях - разказва Диего. - Чеко Батиста първи стигна до мен, но някак бавно. Пита ме: "С ръка ли я вкара?", а аз му отговорих: "Млъквай и продължавай да празнуваш, бе!" Беше ме страх, че ще ми отменят гола.
Като дете във Фиорито вкарвах много голове с ръка. Направих същото и пред сто хиляди зрители, но никой не видя."
Тунизийският главен съдия Али Бин Насер поглежда към страничния - българина Богдан Дочев, който не сигнализира за фаул, и посочва центъра на терена.
Марадона казва, че е вкарвал голове с ръка в Аржентина и за Наполи.
Разказва за един от тях - в Аржентина, "много години преди Мексико". Тогава обаче е спипан от съдията.
"Предупреди ме да не го правя повече; аз му благодарих, но и му казах, че не мога да обещая нищо. Сигурен съм, че е празнувал като луд на гола ми срещу Англия."
"Крадецът вика дръжте крадеца"
Марадона измисля фразата "Божията ръка" на пресконференцията след мача.
"В началото повтарях, че съм вкарал гола с глава. Страхувах се, че докато още съм на стадиона, все още могат да го отменят. Не знам какво съм си въобразявал. След това се разминах с някого и му казах, че това е "главата на Марадона и ръката на Бог".
Ходж разменя фланелки с Диего в края на двубоя, но други национали на Англия не са толкова добре настроени към аржентинеца, който ги е измамил.
"Шилтън беше побеснял - спомня си Марадона. - Каза, че нямало да ме покани на бенефиса си. Ха! Че кой иска да ходи на бенефис на вратар?"
Четири минути по-късно Марадона пробягва повече от половината терен, преминава през шестима англичани и отбелязва Гола на века. С него, а не с Божията ръка Аржентина побеждава "трите лъва".
Но първото му попадение - с атлетичността, измамата и изобретателността, предизвиква много повече дискусии и никога няма да бъде забравен.
Марадона никога не е изразявал съжаление за постъпката си. Дори напротив - гордееше се с нея.
"Разбира се, че това не бе Божията ръка. Всичко го направих аз. Не съжалявам, че вкарах с ръка. Даже изобщо! Крадецът вика дръжте крадеца."
