Понякога забравяме, че нашите любими тактици от тъчлинията някога са били футболисти.
Други от тях помним много добре като основна част от емблематични отбори, постигнали гръмки успехи през миналите десетилетия.
Някои от топ треньорите като Зинедин Зидан попадат сред великите играчи не само на своето поколение, но и в цялата история на футбола.
Други като Юрген Клоп, който по собственото му признание e имал "крака за четвърта дивизия и ум за първа дивизия", прекарват кариерата си почти анонимно в скромни отбори и лиги.
Но независимо дали в бляскавите нощи на Шампионската лига или по разкаляните терени на долните дивизии, мениджърите се оформят далеч преди да влязат в треньорското поприще.
Някъде там, в съблекалнята и на терена, докато все още са действащи футболисти, те трупат знания и опит, добиват лидерски качества, попиват чужди идеи и формират свои собствени.
Всъщност част от изтъкнатите съвременни треньори, както и някои от най-обещаващите в занаята, в даден период са били в една съблекалня. Микел Артета и Маурисио Почетино например играха заедно в ПСЖ през сезон 2001/02, докато Славен Билич и Франк Лампард бяха в Уест Хем в средата на 90-те.
Доста от елитните днешни наставници играеха в топ клубове именно през 90-те и се оказва, че нерядко пълните със звезди съблекални са съдържали по няколко бъдещи светила в треньорството.
Кои култови клубни отбори са побрали най-много от тях?
В коя съблекалня са се скупчили трима, четирима, че и повече големи футболни мозъци, обменящи идеи и философии, които ще им послужат двайсетина години напред в бъдещето?
Барселона 1998/99
- Пеп Гуардиола
- Луис Енрике
- Филип Коку
- Шави
- Франк де Бур
- Михаел Райцигер
- Маурисио Пелегрино
- Жозе Моуриньо
На първо място няма как да не изтъкнем "Камп Ноу" от края на 90-те. Барселона е клуб, свързван още през 70-те с революционни тактически идеи и с философията на тоталния футбол.
В началото въведен от Ринус Микелс, усъвършенстван от Йохан Кройф и осъвременен в брилянтната тики-така на Пеп Гуардиола, стилът променя облика на футболната игра.
Но между периодите на шеметни успехи на Кройф и Гуардиола, имаше един човек, който въведе в Барселона по-прагматичен и в известна степен консервативен футбол. Това беше Луис ван Гаал.
През първия си период в Барса, нидерландецът предизвикваше противоречиви реакции, но се оказва, че множеството му идеи за играта са вдъхновили куп бъдещи треньори.
И то какви!
През сезон 1998/99 помощник-треньор на Барса все още беше Жозе Моуриньо, а в тима играеха халфове като Гуардиола и Луис Енрике - на които им предстоеше да спечелят по един требъл начело на каталунците.
Впоследствие Гуардиола завладя Висшата лига с Манчестър Сити, докато Енрике днес води испанския национален отбор. Сънародниците на Ван Гаал Филип Коку, Франк де Бур и Михаел Райцигер също тръгнаха по неговите стъпки. Коку спечели три титли с ПСВ Айндховен и в момента води Дарби Каунти в Чемпиъншип.
Райцигер пък е асистент в Аякс, докато Де Бур взе 4 поредни титли с амстердамци, но оттам нататък не се справя никак добре от скамейката и записа катастрофално кратки престои в Интер и Кристъл Палас. Последно беше уволнен от Атланта в МЛС.
Аржентинецът Пелегрино засега няма успехи, но за малко тренираше Алавес, Саутхемптън и Леганес.
Стигаме и до легендата Шави Ернандес, който през 1998/99 беше просто млада надежда, но стана един от най-великите, обличали някога фланелката на Барса.
Треньорската му кариера започна наскоро в катарския Ал Сад, но изглежда неизбежно един ден той да поеме любимата Барселона - и бившият халф не крие, че това е главната му цел.
Ювентус 1996/97
- Антонио Конте
- Зинедин Зидан
- Дидие Дешан
90-те бяха магическо време за феновете на Серия А. Тогава в Италия се играеше най-класният футбол в Европа и конкуренцията беше убийствена.
Периодът беше специален и за Ювентус, макар че "Старата госпожа" далеч не доминираше така, както го прави днес. В златното десетилетие през Юве минаха треньори като Джовани Трапатони, Марчело Липи и Карло Анчелоти, а на терена в черно-белия екип бяха Роберто Баджо, Алесандро Дел Пиеро и Филипо Индзаги.
Но сред цялото съзвездие от футболисти най-много изпъква сезон 1996/97, когато "бианконерите" достигнаха финала в Шампионската лига, но загубиха от Борусия Дортмунд на Отмар Хицфелд.
В онази кампания Марчело Липи имаше на разположение невероятни имена, сред които халфовете Зидан, Конте и Дешан - трима бъдещи треньори, превърнали се в емблеми на модерната футболна ера.
Зидан продължава да постига невероятни неща с Реал Мадрид и след трите поредни триумфа в Шампионската лига, докато сънародникът му Дешан изведе Франция до световната титла.
Конте пък взе три поредни титли на Италия, когато получи треньорския пост в Юве, впоследствие стана шампион и във Висшата лига с Челси. Сега се е заел да върне Интер на върха.
Лацио 1999/00
- Диего Симеоне
- Роберто Манчини
- Симоне Индзаги
Още едно трио бъдещи наставници, попаднали в една съблекалня под ръководството на велик треньор.
Този път става въпрос за Свен-Горан Ериксон. Шведът дължи репутацията си най-вече на забележителните постижения в Бенфика и после в калчото. С Лацио той спечели 7 трофея, а съставът му от сезон 1999/2000 спираше дъха с фигури като Хуан Себастиан Верон, Алесандро Неста, Павел Недвед и Деян Станкович.
Нищо чудно, че в онази кампания "орлите" взеха Скудетото, Купата на Италия и Суперкупата на Европа.
Симеоне, Манчини и Индзаги също бяха част от състава и несъмнено са попили доста идеи, които да им послужат в бъдеще. Прагматичният стил на Симеоне предизвика революция в Атлетико Мадрид, където аржентинецът е треньор вече 9 години.
Настоящият селекционер на Италия Манчини спечели първата титла в историята на Манчестър Сити, а за него Ериксон казва, че е искал да бъде мениджър още докато е играел в Лацио.
Разбира се, сега в Лацио най-актуален е по-малкият брат на Пипо Индзаги Симоне, който успя да върне тима в Шампионската лига след 13-годишна пауза и този сезон дълго преследваше лидера Ювентус.
Челси 1996/97
- Роберто Ди Матео
- Джанфранко Дзола
- Джоди Морис
- Стив Кларк
- Марк Хюз
- Рууд Гулит
- Джанлука Виали
Шестима от този богат списък работиха в Челси като треньори.
Всъщност именно през 1996/97 големият нидерландец Рууд Гулит стана играещ треньор, а в клуба бяха привлечени множество чуждестранни звезди като Дзола, Виали, Ди Матео и Франк Лебьоф.
26-годишната суша за "сините" откъм трофеи беше прекратена с триумф за ФА Къп, като във финала срещу Мидълзбро Ди Матео се разписа още в 43-ата секунда.
По-нататък на Гулит никак не му провървя на "Стамфорд Бридж", но онзи негов първи сезон начело си остава специален за феновете.
Игралите под неговото ръководство също постигнаха много, когато застанаха начело на Челси.
Най-известният и необичаен случай е този на Ди Матео, който вдигна купата от Шампионската лига със "сините" през 2012 г., единствена в историята им, но всъщност прекара само осем месеца като мениджър на клуба.
Дзола беше помощник на Маурицио Сари миналия сезон, когато "сините" спечелиха Лига Европа. Джоди Морис пък е помощник на Франк Лампард в момента. Стив Кларк беше на сходна позиция в славния период с Жозе Моуриньо в началото на 2000-те.
Джанлука Виали всъщност наследи Гулит на поста и успя да донесе КНК, Купата на Англия и Купата на лигата.
Марк Хюз е единственият, който не е тренирал Челси, но за сметка на това той изгради дълга кариера във Висшата лига и даже за година и половина водеше Манчестър Сити в ранния период на шейх Мансур като собственик.
Манчестър Юнайтед 1991/92
- Стив Брус
- Райън Гигс
- Марк Хюз
- Майк Фелън
Сър Алекс Фъргюсън е "отгледал" голямо количество бъдещи треньори, като започнем от Алекс Маклийш в Абърдийн и стигнем до Оле Гунар Солскяер в края на 90-те.
Но гледайки различните състави на Юнайтед, впечатление прави отборът от началото на 90-те с квартет от солидни бъдещи мениджъри.
Тогава Стив Брус беше сред най-впечатляващите и резултатни защитници в Англия и с наученото от Фъргюсън по-късно изгради устойчива кариера във Висшата лига. Сега той изкара успешен сезон с Нюкасъл.
След като доби статут на легенда, Гигс стана помощник на Дейвид Мойс и Ван Гаал в Юнайтед, като между двата периода временно водеше самостоятелно отбора.
Понастоящем той е селекционер на Уелс.
Най-любопитен е случаят на Майк Фелън, който направи име повече като треньор на Юнайтед, отколкото като футболист. Той беше асистент на сър Алекс доста години, а в момента е помощник и на Солскяер.
