Спартак Москва зарадва верните си фенове с победа над Наполи у дома в група "C" на Лига Европа и оглави класирането с равен брой точки с бившия тим на Диего Марадона - по седем. Спартаковци успяха да надиграят един от лидерите в Калчото и в Неапол и мечтаят за класиране за фазата на директните елиминации.
Московският гранд доста снижи нивото през последните 15-ина години, но бяха времена, когато беше голям фактор в Европа. Някои специалисти дори слагаха тима сред най-силните на континента.
Такъв беше случаят през сезон 1995/96, когато Спартак влезе в историята като един от малкото отбори, печелили всичките си шест мача в предварителната група в Шампионската лига.
През въпросното издание на най-престижния турнир жребият им отреди да са в компанията на английския шампион Блекбърн, полския Легия Варшава и норвежкия Розенборг.
Интересното е, че Спартак буксуваше на вътрешната сцена и се движеше на четвърто място в руското първенство, след като записа само три победи в първите 10 кръга. Във въпросния период тимът претърпя поражения от КАМАЗ, Спартак-Алания, Ротор и Локомотив. А също така Спартак загуби точки в мачовете с Текстилщик, Ростселмаш и Черноморец.
Напуснат от лидери като Бесчастних, Карпин, Ледяхов, Писарев и др., клубът беше в преходен период. Перестройката при "червено-белите" обаче щеше да даде отлични резултати, след като млади играчи като Хлестов, Никифоров, Аленичев, Ширко и Кечинов започнаха бързо да намират своето място под футболното слънце.
На Спартак му трябваше известно време, за да се опомни, но в крайна сметка успя да го стори. Ключова роля за това изигра завръщането в клуба на Валери Шмаров, който в 20 мача в лигата отбеляза 16 гола.
В средата на сезона "червено-белите" вече бяха намерили постоянството, но водачът в класирането Спартак-Алания поддържаше надежден аванс от 10-12 точки на върха. Освен това Спартак имаше и друг приоритет и вече мислеше за европейското си участие.
То започна с гостуване в Англия на Блекбърн, а мачът се оказа доста труден. Домакините натискаха като обезумели, но Черчесов на вратата беше непоклатим. А в предни позиции руснаците успяха да дочакат своя момент и да излъжат англичаните с попадение на Сергей Юран, дошло след неразчетено излизане на британския вратар.
Две седмици по-късно дойде домакинството на Легия и отново Юран бе героят за московчани. Първо той спечели дузпа, която бе реализирана от Юрий Никифоров, а по-късно и сам вкара. В края на срещата поляците върнаха един гол и дори имаха шансове да изравнят, но Спартак удържа победата с 2:1.
Най-трудният мач за "червено-белите" беше в Норвегия. "На почивката беше ад, падахме с 0:2 - спомня си Валери Кечинов в автобиографията на Олег Романцев "Цялата истина за мен и Спартак". - Олег Иванович влезе в съблекалнята, погледна ни и спокойно каза: "Момчета, мисля, че трябва сами да поговорите помежду си". И той затвори вратата след себе си. Е, поговорихме си. Старите кучета, естествено, повишиха глас на младите, но имаше ефект. Излязохме и разкъсахме Розенборг - 4:2."
След това Спартак спечели две убедителни победи у дома: над Розенборг с 4:1 и Блекбърн с 3:0. Мачът срещу Роувърс ще се запомни и със сбиването на терена между Дейвид Бати и Греъм льо Со.
Рекордната шеста победа "червено-белите" спечелиха в Полша - минимално 1:0. В този мач извадиха и късмет, но по правило той покрива силните. А Павел Янас, старши- треньорът на Легия, заяви след мача: "Днес Спартак е най-добрият отбор в Европа!"
Но след двубоя Олег Романцев реши да напусне клуба, тъй като му беше трудно да се разкъсва между три позиции във футбола. А и наистина беше дошъл моментът, в който нещо в Спартак трябваше да се промени.
Без специалиста спартаковци не успяха да преминат през френския Нант на четвъртфиналите. Звездите Черчесов, Юран и Кулков бяха напуснали, а и в двата двубоя срещу "канарчетата" имаше спорни съдийски решения в ущърб на руснаците.
Въпреки всичко, "червено-белите" обаче успяха да впишат името си в историята на Шампионската лига. Освен Спартак, само пет гранда са печелили шест групови победи в Шампионската лига - Милан (1992), ПСЖ (1994), Барселона (2003), Реал (2011, 2014) и Байерн (2020).
