Джон Кордик е роден на 22 март 1965-а в Едмънтън. Като повечето канадски момчета, и Джон се влюбва в хокея от най-ранна възраст.
Идолът му е легендарният защитник Боби Ор. Родителите му притежават голяма винарна и могат да си позволят да плащат за всяка прищявка за скъпото хоби на сина си.
"Джон беше много щастливо дете, което се разбираше и си играеше с всички. Хлапашката усмивка никога не слизаше от лицето му. Мечтаеше да стане защитник и да играе като Боби Ор. И беше добър, но нещо се обърка", спомня си майка му.
През 1983-та Корик играе в Западната хокейна лига с отбора на Портланд Уинтър Хоукс. С него печели Мемориалната купа - трофей, който се разиграва ежегодно между четири отбора: домакините и победителите от трите лиги - Онтарио, Квебек и Уестърн.
Въпреки огромния брой от наказателни минути - 467, в рамките на две години, Кордик се оформя като един от добрите дефанзивно ориентирани нападатели. Няколко месеца по-късно е избран от Монреал в драфта под №78.
Джон не блесва веднага в НХЛ. В продължение на няколко години е пратен да се обиграва в сателита на Монреал - Шербрук Канадиенс, в лигата за развитие на таланти. Именно там Джон се превръща в Канадския здравеняк и често решава проблемите си със сваляне на ръкавиците.
По онова време този тип хокеисти са сред големите любимци на публиката и всеки отбор има нужда от поне един такъв. Затова през април 1986-а Ккордик най-накрая е повикан в Монреал, с който само няколко месеца по-късно печели Купа "Стенли".
"Привикахме го от Шербрук в края на редовния сезон 1985/86 и два месеца по-късно Джон спечели Купа "Стенли", а още шест месеца "Монреал Форум" (бившата зала на Монреал - б.а.) се тресеше от възгласите на феновете: "Кор-дик! Кор-дик! Кор-дик!" Той беше един от най-здравите пичове в лигата и поваляше всеки, който му се изправи на пътя", спомня си бившият треньор на Монреал Жан Перон.
След бляскавия дебют Кордик е възнаграден с нов двугодишен и доста по-тлъст договор. Вместо да се подготвя за новия сезон обаче, Джон се отдава на безспирни запои цяло лято. Нападателят прекарва сериозна част от времето си по баровете в Монреал. Започва да употребява и кокаин. За да се събуди от алкохолно-наркотичната летаргия, Джон се блъска със стероиди.
"Той беше наркоман. Пристрасти се към кокаина, докато играеше за Монреал - разказва Уейн Кешмън, приятел на Кордик. - Разказваше как в Канадиенс няколко играчи са шмъркали. Употребяваше по четири-пет дни в седмицата, по 3,5 грама всеки ден. След като шмъркаше, изкарваше по ден-два без кока, но след това отново си купуваше."
С времето проблемите на Кордик продължават да се влошават, Джон се въвлича във всякакъв тип скандали, а зависимостта му към забранените вещества се засилва.
През 1988-а на шефовете на Монреал им писва. След публикация в местен вестник за поредното му сбиване в бар треньорът му поставя ултиматум - или се взема в ръце и влиза в клиника за лекуване на зависимости, или повече няма да облече екипа на Монреал. Нападателят взима моментално решение. Само няколко дни след разговора с треньора Кордик е разменен с Торонто за Ръс Къртнол.
Въпреки гневните си изблици на и извън леда, Кордик е изключително чувствителен и често се притеснява какво ще си помислят за него родителите му. Майка му и баща му знаят, че синът им е способен на много повече от ръкопашните схватки, но нападателят или не успява, или не желае да го покаже.
"Виждал съм го много пъти да плаче след разговор с родителите си. Те не обичаха да гледат насилие по леда. Джон се опита да им докаже, че и той не се радва на юмручните схватки, но истината бе, че обожаваше да се бие. А и това бе прекрасен начин да привлечеш вниманието към себе си", разказва още Жан Перон.
През октомври 1989-а бащата на Джон - Иван Кордик, умира. Нападателят е сериозно повлиян от загубата на баща си, но сезон 1989/90 се превръща в най-добрия в кариерата му в НХЛ. Кордик се отчита с девет гола и четири асистенции в рамките на 55 мача и трупа 252 наказателни минути.
Изглежда дори, че нападателят е започнал да се променя, но заблудата бързо изчезва. Кордик продължава с употребата на кока, пропуска тренировки и се замесва в скандал след скандал, заради което през следващия сезон е пратен във Вашингтон.
Смяната на обстановката не повлиява положително на Кордик. Нападателят прекалява с наркотиците до такава степен, че на моменти не може да излезе от собствения си дом. След поредната пропусната тренировка съотборникът му Майк Лалор решава да го навести и да види какво се случва с него. Входната врата на Кордик е отворена, а самият Джон не знае къде се намира. Нападателят дори моли Лалор да го заведе вкъщи, за да се подготви за тренировка.
Във Вашингтон правят отчаян опит да пратят Кордик в клиника, където да се справи със зависимостите си. Джон обаче често бяга и се запива по местните барове. В резултата на това изиграва само седем мача за столичани, а през следващия сезон е пратен в Квебек.
Това обаче изобщо не пречи на рутината му. В свободното си време Кордик продължава да ходи по барове. В един от тях среща любовта на живота си - танцьорката Нанси Масе. След няколкомесечна връзка Джон ѝ предлага брак. Само два дни след заветното "да" обаче Нанси подава жалба за домашно насилие.
"Много ме ревнуваше и постоянно ми вдигаше скандали - разказва тя. - Един ден се върна от бара и беше недоволен от нещо. Хвана ме за лакътя и ме блъсна в стената. Съседът ни ме чу как пищя и извика полиция. Казах на полицаите, че няма смисъл да го отвеждат, но те отговориха, че познават отлично пиянските му изцепки и че една вечер в ареста ще му се отрази добре.
Два дни преди тази вечер дойде с пръстен и ми предложи да се омъжа за него, искаше да му родя деца. Аз се съгласих, но само при условието да спре със стероидите, кокаина и да отиде да се лекува в клиника."
Сватбата им така и не се състои. Вместо да спре, Джон увеличава дозите, с които се трови. Затова и Нанси го напуска.
Отборите от НХЛ също странят от него. Затова Кордик се връща в лигата за развитие на таланти, където новите му съотборници са шокирани от количествата кокаин, които шмърка.
През август 1992 г. Джон пристига в мотел "Максим" в покъртително състояние.
"Кордик е отсядал при нас неведнъж, но никога не бях го виждал толкова зле - разказва служител на мотела. - Заради безбройните субстанции, които бе погълнал, не можеше дори да си напише името във формуляра за регистрация. След това плати със смачкана 100-доларова банкнота и със сериозна помощ от наша страна успя да се качи по стълбите до стаята си.
Не след дълго чухме силен шум от нея. Когато влязохме, се оказа, че вече е изпотрошил половината стая. Затова се обадих на полицията."
Полицаите се опитват да обуздаят хокеиста, но напразно. Кордик продължава да руши. Нужни са още три патрула, за да се справят с него. Осем полицаи успяват да повалят Канадския здравеняк. След сериозна борба, която продължава няколко минути, Джон е със сложени белезници и качен в линейка.
В болницата обаче сърцето му не издържа и Кордик умира от свръхдоза на само 27 години.
