Роналд Куман пристигна в Барселона преди няколко дни и още на първата си среща с Лионел Меси реши да покаже, че той ще дърпа конците в клуба. "С привилегиите ти е свършено. Сега ще трябва да работиш за отбора както всички останали", казал нидерландецът на суперзвездата. Това е истинският Куман.
Но като футболист той беше напълно различен. Роналд играеше карти с треньорите и не зачиташе хранителните забрани и се тъпчеше с чипс с майонеза. Не се свенеше да се възползва от привилегиите си, но и ги заслужаваше.
Куман не бе впечатляващ защитник, но игра важна роля в системата на Йохан Кройф
Куман никога не е бил типичният защитник. Основното му предимство бе точният пас, но не се чувстваше особено удобно в дефанзивния вал. Всъщност, ако нямаше късмета да се развива в Нидерландия, можеше никога да не му провърви като футболист. Куман започна кариерата си в Ниската земя, където имаше свободата да следва поривите си за по-свободна игра, след което продължи по същия начин и в системата на Кройф. Впоследствие стана велик, благодарение на правилния си избор на отбор.
"След Евро 88 и спечелването на КЕШ с ПСВ можех да играя навсякъде. Милан, Юве - всички ме искаха - признава Куман. - Но аз исках да играя в Испания. По онова време Бенхакер беше в Реал Мадрид и оттам започнаха преговори с мен, но това не е правилната опция за мен. Не бяхме на една и съща вълна, така да се каже.
Барса винаги е бил моят клуб. Вицепрезидентът ми се обади след Европейското, но още не се знаеше кой ще е новият треньор. На 31 декември Йохан ми се обади и ми каза, че ме иска от новия сезон. Казах му "добре", уведомих ПСВ и след няколко седмици трансферът беше факт."
Кройф беше първият, чиито атаки наистина започваха още от защитата. Използваше тактика 3-4-3 и обичаше да атакува директно през центъра, а Куман и Пеп Гуардиола бяха основни фигури в онзи отбор.
"Нито един от двамата не е добър в защитната част от играта, но аз ги използвам заедно, защото защитата е въпрос на позициониране, бързина на изпълнението и качество на атаката. Ако отборът ти разполага с тези три основни характеристики, няма нужда да се защитаваш", пише Кройф в автобиографията си.
Куман и Гуардиола притежаваха тези качества. Нидерландецът играеше в сърцето на защитата, като бе покриван от още двама централни бранители, а Пеп - точно пред него. Системата на Кройф си служеше често с диагонални, вместо вертикални пасове, които Куман владееше до съвършенство, както и дългите подавания зад гърба на противниковата отбрана.
Не бяха изключения и случаите, в които Роналд тръгваше с топка в крака сам да я изнася, да премине един-двама съперници, след което да я пусне в по-предни позиции. В тези случаи именно Пеп се връщаше малко по-назад и заемаше неговата позиция в защитата.
"Когато пристигнах в Барса, Кройф поиска от мен да се уча от Пеп - спомня си Куман. - Започнахме да тренираме заедно. Гуардиола не спираше да пита за тактики, тренировки и така станахме приятели... Бях с него по-често, отколкото с жена си! Дори в днешно време разговаряме поне веднъж седмично."
Ако трябва да сравним партньорството между Куман и Гуардиола с двойка от по-модерния футбол, то това биха били Леонардо Бонучи и Андреа Пирло от годините им в Ювентус. Разбирателството им определяше изхода от двубоите на Барса.
Много скоро противниците осъзнаха важността на Куман в системата на Кройф и започнаха да търсят начини да го спрат. Но нидерландецът бе един от най-добрите централни защитници на своето поколение що се отнася до качествата му с топка в краката. Може и най-добрият. Веднъж Трабзонспор прати цели шестима футболисти срещу него, но Куман се справи с тях с едно докосване, а със следващото матира и вратаря с прекрасен прехвърлящ удар.
Когато Барса губеше топката, Куман се превръщаше в генерал в защитата. Индивидуално, трудно бихме го нарекли гений, но погледът му върху играта бе великолепен. А именно от това се нуждаеше онази селекция на Кройф. Той бе лидерът на първия велик отбор на Барселона.
"Когато Ромарио пристигна в Барса, имахме още Стоичков и Лаудруп - бяхме невероятен отбор - спомня си Куман. - Но правилата позволяваха само трима чужденци да бъдат на терена по едно и също време. Пресата беше много доволна, защото по цял ден дъвчеше темата кой ще бъде оставен на резервната скамейка. Истории, спекулации, анкети, анализи и мнения - едно и също всеки ден. Но моето име не се споменаваше никога."
Куман имаше страшен удар. Стана голмайстор в Шампионската лига и донесе първата европейска титла на Барса
"Нивото, на което играехме, беше фантастично - споделя Куман, описвайки величието на Дриймтима. - Когато пристигаха нови футболисти, веднага усещаха какво е да играеш за Барса. Тренирахме в квадрати от флагчето за корнера до границата наказателното поле - четирима от "старите" срещу четирима от новодошлите. Играехме с две докосвания. Новите момчета тичаха в квадрата по 20 минути и не можеха да се докопат до топката, а отстрани Кройф се смееше: "Добре дошли в Барса."
Стилът на игра с хиляда паса направи Барселона най-добрия отбор в света. Противниците търчаха по топката като кучета по фризби и единственото, което можеха да направят, е да се изтощят, докато мускулите им започнат да се схващат. Куман беше ключова фигура за тази тактика заради прекрасните си пасове както на късо, така и на дълго разстояние. Но нидерландецът не бе запомнен заради подаванията си.
Ударът му засенчваше всичко останало. Сякаш целият свят стреляше с гумени патрони, а на Куман му бяха дали от истинските. Той поразяваше целта от 40 метра по начина, по който другите го правеха от 20, матираше вратарите и от свободни удари, непрестанно я мушкаше по ъглите и всяка година бе сред топ реализаторите за тима. В един от сезоните си в ПСВ отбеляза цели 26 гола и всяка година в Барса достигаше до двуцифрен брой попадения.
Сезон 1993/94 се превърна в показно на головите възможности на Куман. Каталунците спечелиха осем трофея в рамките на три години, ав онази кампания бяха смятани най-добрия отбор в света. Неслучайно започнаха и като фаворити битката за трофея в Шампионската лига. Стигнаха и до финала, където обаче бяха разгромени от Милан с 4:0, което сложи и край на Дриймтима.
Куман вкара общо осем гола в 12 мача и стана голмайстор на турнира, но най-важното попадение в кариерата си отбеляза две години по-равно - на финала в Шампионската лига.
Това бе третият финал в турнира за Барселона. В предишните два каталунците загубиха от Стяуа Букурещ и Бенфика. Този път трябваше да се изправят срещу не особено претенциозния тим на Сампдория, който обаче изповядваше доста неприятния за игра срещу него стил на постоянна преса и персонална защита, а в нападение разполагаха с имена като Джанлука Виали и Роберто Манчини.
"Това си беше събитие - споделя Куман. През 86-а Барса загуби заради (Хелмут) Дукадам (вратарят на Стяуа - б.а.). Този луд вратар, който спаси четири дузпи. Финалът от Севиля бе нанесъл психологическа травма на каталунците. Призракът на онзи финал все още ни преследваше."
Сценарият на финала в Лондон не бе по-различен от онзи в Севиля. Както срещу Стяуа, така и срещу Сампдория Барселона не успя да вкара в редовното време и двубоят вървеше към дузпи, което предвещаваше нова катастрофа от 11-те метра за каталунците, тъй като на вратата на Самп бе Джанлука Палиука.
Осем минути не стигнаха на италианците. В 112-ата Куман прати топката в ъгъла на Палиука с удар от пряк свободен и донесе първата европейска корона за Барса. Топката влетя в мрежата със скорост от 188 км/ч. И до днес това е един от най-мощните изстрели в историята на футбола.
23 години по-късно Куман все още остава най-резултатният защитник с 253 гола в 763 мача и държи рекорда за най-много отбелязани попадения от пряк свободен удар в европейския футбол - 60. Също така е футболистът с най-много последователно вкарани дузпи без пропуск в Ла Лига - 25.
Ударът му беше като пукот на черешово топче и точен като снайпер, но Куман беше много повече от точен стрелец. Играта му на терена бе интелигентна, а пасовете му - елегантни. Можеше както да прати топката над стената в мрежата с мощен удар, така и да опъне диагонален пас по конец.
Куман прекара шест години в Барселона, в които клубът приключваше всеки сезон с по един трофей. Феновете очакват с нетърпение дали ще може да пренесе тази си форма от терена и на треньорската скамейка при завръщането си на "Камп Ноу".
