Първата голяма загуба за 2024-та дойде още в самото начало на годината. На 5 януари почина една от легендите на Бразилия - и като футболист, и като треньор, Марио Загало. Отиде си на 92-годишна възраст.
Колекцията му от трофеи е впечатляваща.
Загало е четирикратен световен шампион - два пъти като футболист (1958 г., 1962 г.), веднъж като треньор (1970 г.) и още веднъж като помощник (1994 г.).
Това означава, че Загало е замесен в четири от общо петте световни титли на "селесао". Впечатляващо.
С тези си постижения Загало държи рекорда по брой световни титли във футбола - четири. Като цяло, в кариерата си Марио има общо шест финала, което също е рекорд като постижение сред футболисти и треньори.
Загало е първият футболист, печелил световната купа като играч и като треньор. Впоследствие постижението бе повторено от Франц Бекенбауер и Дидие Дешан.
Съобщавайки за неприятната новина, семейството на Загало го нарече "вечен световен шампион" в социалните мрежи.
"Отдаден баща, обичащ дядо, грижовен доведен баща, верен приятел, победител, професионалист и велик човек. Идол. Патриот, който ни завеща изключителни постижения", написаха топло от семейството му.
Загало искаше да бъде пилот, но стана футболист. Влезе в националния отбор едва на 26 г., но след това води Бразилия като треньор на две поредни световни първенства.
Легендарният играч и треньор е роден през 1931 година. Като малък мечтае да бъде пилот, но проблеми със зрението опропастяват тази му мечта.
Семейството му не е огромен почитател на футбола.
"Баща ми не искаше да бъда футболист. В онези дни тази професия не беше толкова уважавана, в обществото не се гледаше с добро око на нея. Затова казвам, че се озовах във футбола по случайност", разкрива Загало.
Оригиналната му позиция е по левия фланг. Освен в предни позиции, Загало не забравя и да помага в защита. Изключителната му техника и неизчерпаемата му енергия му помагат да върши достатъчно работа в двете фази на играта.
Загало печели пет пъти щатското първенство на Рио де Жанейро с Фламенго и Ботафого. Интересното е, че е повикан в националния отбор за първи път едва когато е на 26 години, малко преди Световното първенство през 1958-а.
Бразилия търси първата си световна купа и Загало се озовава на точното място в точното време, за да помогне на "селесао". Марио участва във всички мачове на турнира и дори бележи на финала срещу домакина Швеция.
По време на Швеция '58 Жус Фонтен поставя рекорд, който едва ли някой някога ще подобри, отбелязвайки 13 гола в рамките на един мондиал. Изгрява и звездата на Пеле, но започва и истинската футболна приказка на фигура като Марио Загало, която ще се превърне в неразделна част от четири от петте триумфа на Бразилия на световни първенства.
В Швеция "селесао" играе в революционната за онова време система 4-2-4. Селекционерът Висенте Феола заздравява защитата, в резултат на което Бразилия допуска гол във вратата си за първи път на турнира чак на полуфиналите.
Междувременно Феола дава и огромна свобода на атакуващите си футболисти. Квартетът в предни позиции, съставляващ се от Загало, Пеле, Вава и Гаринча, се формира още в първия мач от груповата фаза срещу СССР и остава непроменен до края на турнира, с изключение на четвъртфиналите, когато Алтафини заменя Вава в стартовия състав.
Четири години по-късно бразилците защитават световната си титла в Чили. "Кариоките" са световни шампиони за втори път в историята си, а Загало отново има основна роля за спечелването на трофея.
Тогава отборът е воден от Аморе Морейро, който заменя системата 4-2-4 с по-новата 4-3-3. Загало заиграва малко по-назад, като типично ляво крило, но все пак част вече от нападателно трио, а не квартет.
Бразилците печелят турнира, на практика, без участието на Пеле. Голямата звезда на "селесао" получава контузия във втория мач срещу Чехословакия (0:0), който се оказва съперник на Бразилия впоследствие и на финала.
Загало играе всяка минута от турнира, без да бъде заменен нито веднъж. Вкарва един гол - при победата с 2:0 над Мексико в групите и дава две асистенции. Вава и Гаринча са основните мотори на онзи отбор, като и двамата бележат по четири пъти по пътя към титлата през 1962-ра.
Като цяло, Загало изиграва общо 36 мача за националния отбор, отбелязвайки пет гола.
На 38 г. Загало застава начело на Бразилия като треньор. След скандал с Пеле изгражда отбор страшилище за Мондиал '70.
След края на активната си кариера Загало се ориентира към треньорството. Първата му работа като наставник е в Ботафого. Под негово ръководство отборът печели щатското първенство два пъти в рамките на четири години.
На поста селекционер на Бразилия Загало наследява бившия журналист Жоао Салданя. Още с встъпването си в длъжност треньорът говори с бившия си съотборник Пеле и му казва: "Не съм луд. Този отбор ще бъде изграден около теб. Просто в него ще има още 10 души."
Загало загърбва тактиката 4-2-4 и започва да използва много по-дефанзивната 4-5-1. Но така успява да намери място за всяка една от звездите в атаката на Бразилия: Ривелино, Жаирзиньо, Пеле и Тостао.
Не само тактически, но успява да подготви добре отбора и физически. Впоследствие Ривелино ще признае в интервю, че дори мексиканската жега не му е повлияла и нито за секунда в нито един мач не е почувствал жажда.
Под вещите наставления на Загало Бразилия постига шест поредни победи по пътя към третата си световна купа. Онзи отбор на "селесао" от 70-а е смятан за един от най-окомплектованите и магически за всички времена.
На следващия мондиал формата на бразилците пада. Южноамериканците отпадат на полуфиналите от Холандия, след което губят и мача за третото място срещу поляците. Загало не успява да преглътне неуспеха и напуска националния отбор.
Но се завръща през 1991-ва в нова роля. Загало вече не е човекът, който води отбора, а сяда на пейката, за да помага с опита си на селекционера Карлос Алберто Парейра. Двамата заедно извеждат Бразилия до четвъртия триумф на световни първенства след победата срещу Италия с дузпи на финала на САЩ '94.
След турнира Загало отново поема тима като старши-треньор. През 1997-а извежда "селесао" до победи на Копа Америка и Купата на конфедерациите. На Франция '98 без проблеми класира Бразилия за финала, но в отсъствието на голямата си звезда - Роналдо, южноамериканците претърпяват крушение след загуба с 0:3 от домакина.
Тогава Загало се пенсионира за втори път.
През 2003-та го убеждават отново да се завърне във футбола и Загало отново става помощник на Парейра, но двамата се провалят на Световното в Германия. Бразилия достига само до четвъртфиналите, което, естествено, довежда и до нова треньорска смяна начело на националния отбор.
След смъртта на Загало нито един бразилец, взел участие във финала на Мондиал 58 вече не е сред нас.
