Вили Шулц е пионерът на поста либеро в германския национален отбор. След него ролята до съвършенство развива Франц Бекенбауер. Но Шулц е първият. Един от малцината футболисти, хванали живота си в ръце още по време на футболната си кариера.
Бизнесмен по потекло, до мозъка на костите си. Баща му е военен затворник и се връща в Германия едва в средата на 50-те. Много бързо отваря ресторант, започва и бизнес със слот машини и семейството успява да стъпи на крака.
През това време Вили учи за шлосер, помага в заведението и тренира футбол. В третото ниво на германския футбол за Унион Гюнигфелд. И въпреки това попада в селекцията на Сеп Хербергер за Бундестима.
"В онези години футболът не обещаваше много, освен кръвопролития и контузии. Беше ми ясно от рано, че кариерата ще е до време, а след това трябва да се прави нещо", разказва Шулц.
След появата му в националния отбор за подписа му започва битка от елитни тимове - Шалке, Дортмунд, Есен. Избира "кралскосините" по тривиална, но абсолютно практична причина - от родния му Ватеншайд до Гелзенкирхен се стига с градската железница. Дават му чисто нов "Форд" и предлагат пари на ръка.
"Семейството ми печелеше достатъчно по онова време. Не ме интересуваха нито пари, нито коли. Когато тръгнаха да ми дават пари на ръка, казах: "Имам си, но искам земя". Дадоха ми парцел на градския пазар, където си построих къща и направих кръчми. Те още са там и до днес", разказва Вили.
След няколко години в Гелзенкирхен Шулц приема офертата на Хамбургер. А феновете на Шалке са бесни. Дотогава кръчмата му задължително се пълни със запалянковци на "кралскосините".
"В знак на протест те спряха да ходят в "Леденостудена" и започнаха да посещават "Пивницата" от другата страна на улицата. Те обаче не знаеха, че и тя е моя", смее се Шулц.
А бизнес нюхът на Вили е неповторим.
Знае, че новият му клуб е с много добри контакти с "Идуна застраховане" - една от най-големите компании в Германия. Той прави следдипломна квалификация и за застраховател и поставя условие да стане генерален представител на "Идуна". Разбира се, клубът и компанията склоняват.
Първият мондиал на Шулц е през 1966 година, когато ФРГ губи финала срещу Германия с 2:4 след "гола-фантом" на Джеф Хърст. Селекционерът Хелмут Шьон държи сравнително лек режим за играчите.
"Веднъж дойде да ни види в лобито, а ние пихме уиски с кола. Попита Макс Лоренц какво пием и той отсече: "Само безалкохолно, тренер, искате ли да пробвате?". Очаквате Шьон да откаже, но той пое чашата. Надигна я, а уискито вътре си беше доста. Отпи и каза: "Продължавайте". Бях най-близо при попадението на Хърст и мога да твърдя, че топката просто не мина голлинията. Но по-добре заслужил втори, отколкото недостоен първи", смята Щулц.
На шампионата в Мексико четири години по-късно защитникът отново е основна единица в състава на Западна Германия.
След отпадането от Италия на полуфинала той събира багажа с цялата си екипировка и го връща обратно у дома. Оказва се, че не е разбрал, че ще има мач за третото място.
"Бях резерва в срещата и на почивката помощник-треньорът Юп Дервал ме попита дали искам да вляза. Отговорих, че нямам обувки. Той беше в пълен шок. Селекционерът Шьон прие нещата доста лежерно. Така или иначе съставът беше достатъчно широк и имаше кого да пуснат вместо мен", усмихва се Вили Шулц.
Бранителят минава за един от малкото, успял да обезличи Краля на футбола. Затова и Пеле веднъж казва по негов адрес: "Светът би бил по-хубав, ако този германец го нямаше".
Въпреки солидната си кариера Шулц така и не печели значима титла в кариерата си.
"Аз съм шампион в живота. Имам прекрасна дъщеря. Притежавам много недвижими имоти, имам собствена застрахователна компания, бизнесът със слот машините продължава да цъфти", завършва Шулц.
