Ото Рехагел го нарича най-великия трансфер в кариерата си и най-честния защитник в Бундеслигата от Втората световна война насам. Само за няколко години Руне Братсет извървява пътя от четвърта дивизия в родината си до германския елит, където се превръща и в един от най-добрите бранители през 80-те и началото на 90-те години.
"Тренирал съм почти всичко - лека атлетика, зимни спортове, хандбал, футбол. И никога не съм бил свръхталантлив - скромно изрича норвежецът. - На 22 играех в четвърта дивизия и обмислях много сериозно да приключвам с футбола и да се концентрирам в ученето. През есента на 1982-ра с приятели участвахме на някакъв футболен турнир на християнските общности. На състезанието главен съдия беше Кнут Еген, тогава играч ня Розенборг. Клубът ме покани на проби и след две седмици ми предложиха договор с втория отбор. Любезно отказах и само ден по-късно дойде офертата за първия тим."
Макар и в елита на Норвегия, Братсет няма как да се издържа само със заплатата си като професионалист. Тогава тя е 1500 крони, а за да връзва бюджета му се налага да работи като бояджия и шофьор на камион.
"Въпреки това жена ми ме взе през 1984-та - смее се Братсет. - Един ден колегата ми от националния отбор Арне Ларсен Йокланд, който тогава играеше за Байер Леверкузен, ме попита дали не искам да играя в Бундеслигата. По-скоро от вежливост казах "да". И покрай един мениджър уредиха проби във Вердер. Изкарах в Бремен една седмица. Няколко дни след прибирането ми в Норвегия се обади шефът Вили Лемке с покана да отида във Вердер. Бях много несигурен. Но жена ми, която тогава беше в напреднала бременност, ми ме убеди и след платени 200 000 марки на Розенборг заминах за Германия."
Под ръководството на Ото Рехагел Братсет бързо се превръща във важна част от отбора, а скоро и в един от еталоните за защитник в Бундеслигата. Висок 193 см и същевременно убийствено бърз - абсолютна мечта за всеки един треньор. За периода между 1986-а и 1994-та Вердер отбелязва най-успешните си години - две титли в Бундеслигата, две Купи на Германия и Купата на носителите на национални купи през 1992-ра.
"Бяхме много сплотен колектив. Ръководството бе едно и също от години. Тактиката бе една и съща, което внасяше сигурност. Освен това Ото държеше лек режим. Той знаеше, че на терена ще изядем тревата заради него. И заради личната ни амбиция - казва мнението си за най-успешния период на бременчани норвежецът. - Рехагел обичаше да организира традиционно т. нар. бягане за вратовръзката. Това беше спринт от голлинията до центъра. Обикновено печелех аз, а Ото черпеше победителя с една вратовръзка. Веднъж надпреварата спечели Михаел Кутцоп. Впоследствие той си купи костюм за 700 марки, а на фактурата пишеше "вратовръзка"."
Братсет е участник в няколко велики обрата за Вердер - този от 0:3 до 5:3 срещу Андерлехт в Шампионската лига (в елиминациите преди груповата фаза бременчани отстраняват Левски на Георги Василев, б.а.), отстраняването на Спартак (Москва) след 1:4 и 6:2 в реванша от турнира за Купата на УЕФА.
А спокойствието на Братсет на терена му носи прякора Лоса. Никога не може да бъде видян нервен, поне на стадиона.
"Случвало се е да си изпусна нервите. На един мач губехме от Порто на почивката с 0:2. Ото беше полудял и само дуднеше. В един момент взех една бутилка и я разбих в стената: "Трябват ни напътствия, а не мрънкане". И изведнъж стана тихо в съблекалнята," спомня си Руне.
Норвежецът минава за силно вярващ и това се дължи на история от неговото детство.
"Бях на 11 и участвах на състезание по ски скокове. Преди моя опит затворих очи и се помолих. След това направих някакъв невероятен скок. Нямам обяснение как се случи - сякаш някой ме пренесе до там", разказва бившият защитник.
А висшата сила вероятно има пръст в инцидент, който едва не довежда до смъртта на Братсет през 2016-а. Тогава той получава инсулт.
"Изведнъж ми причерня. Успях само да натисна обратно повикване на телефона ми и да кажа на сина ми, който тогава беше до магазина, "спешен случай". Той веднага се обади на бърза помощ, лекар дойде, оперираха ме през каротидната артерия и поне по моя информация няма тежки увреждания въпреки инсулта. Или поне не знам", усмихва се Братсет.
През 1994-та, само на 33 години, той взема решение да спре с футбола. Прави го заради съпругата си, която точно тогава започва работа като учителка, а той ѝ го е обещал. От 1995-а до 2007-а е треньор на Розенборг, като вкарва тима неколкократно в групите на Шампионската лига.
"Доволен съм от живота си. Имах чудесна кариера. Първо като футболист, а след това като наставник. Децата ми се оправят сами. На 63 години съм, което е чудесна възраст. Когато реша, се качвам на вилата си в планините край Трондхайм и два дни гледам природата и се наслаждавам на тишината. След това се обаждам на жена ми, защото започвам да откачам от скука", завършва Руне.
