Питайте който и да е от игралите под ръководството на Луис Фелипе Сколари и ще ви каже едно и също: с Фелипао не бива да се занасяш.
Свикнали сме да го гледаме невъздържан и свръхнапрегнат на скамейката, където реагира бурно на всичко, случващо се пред него. Но сега го намираме спокоен и доволен в родния му Рио Гранде до Сул, където почива по плажовете и очаква футболът да се освободи от хватката на коронавируса.
"На плажа съм всеки ден от два месеца, за пръв път от 50 години мога да си позволя такова нещо", признава Големия Фил. Той е без работа от септември, когато беше уволнен от Палмейрас, и има достатъчно време да се върне в спомените си и да осмисли случилото се през тези 50 толкова активни години от живота му. Като треньор той е работил в 8 страни и е бил на три световни първенства.
На Мондиал 2002 успя да вдигне световната купа, после записа още две участия на полуфинали, второто от които никога няма да бъде забравено.
Преди всички тези приключения, Сколари е прекарал десетилетие като централен защитник в няколко невзрачни бразилски клуба. Описва се като "полезен и ефективен" играч. "Рядко губех спорна топка, бях доста силен физически и командвах съотборниците си. На 20 вече бях капитан. Ако имаше проблем, аз го решавах. Ако имахме 40 мача в годината, играех в 39 от тях. Не блестях с изпълнения и не бях техничен, но бях добър в това да правя нужното за отбора".
Още в началото на кариерата си, той успявал да я съчетава с работата на учител по физкултура. Баща му не искал Фелипао да става футболист, а да работи нещо друго, затова компромисът бил да прави и двете.
"Тези дни такова нещо е немислимо, изкарах 8-9 години като учител. Работех в понеделник сутринта и после сутрин и вечер в четвъртък и петък. През останалото време тренирах и играех". Първата купа, която някога е вдигал като треньор била в училищни турнири и тогава в състава му бил Тите - настоящият селекционер на Бразилия. "Беше трудно, но и беше прекрасно време от живота ми. Научих много, прекарвах време с различни хора, с деца, със съотборници, с колеги учители. Беше страхотно за формирането на характера ми".
Учителският му манталитет все още се забелязва зад суровия и изискващ поглед. В Бразилия Луис Фелипе Сколари има репутацията на тактик, който залага на сигурната игра, който е специалист в преките елиминации и който знае как да накара футболистите да играят за него. "Знаех до каква степен мога да им повлияя да израснат, да играят по-добре, да бъдат по-добри хора. Всички тези неща, които направих като мениджър, ги научих в училище, докато бях учител".
Като се върнем назад в годините, може да се изкушим да обясним успеха на Сколари през 2002 г. изцяло с невероятния атакуващ потенциал в неговия отбор.
Онази Бразилия, която триумфира на Мондиал 2002, представляваше златно поколение с Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо в състава си.
Но когато Големия Фил пое Селесао през юли 2001 г., той беше четвърти селекционер на тима за последните три години и даже не беше сигурно, че ще успее да класира звездната селекция на финалите.
"По това време Селесао нямаше добра връзка с хората. Феновете не ни вярваха, ние печелехме един мач и губехме следващия", спомня си треньорът. Чак в последния кръг от квалификациите една победа с 3:0 над Венецуела гарантира място в Япония и Южна Корея.
Оттам нататък е бил начертан изчерпателен план за подготвянето на отбора за следващото лято. Според Сколари, триумфът се дължал колкото на наличните звезди, толкова и на внимателното планиране. "Докторите ни бяха фундаментални", разказва той. "Да не забравяме, че Роналдо не играеше в Италия. Клубните доктори смятаха, че той едва ли ще може да участва на Световното. Но нашият доктор Рунко гарантира, че Роналдо ще бъде готов. В продължение на 1-2 месеца на обяд и на вечеря специалистът по физическа подготовка сядаше до Роналдо и му казваше какво може и какво не може да яде. Ривалдо щеше да претърпи операция на коляното в Барселона, но докторът ни каза "Не! Ще го възстановя само с физиотерапия".
Фелипао споделя и за една ключова тактическа промяна. "Бразилия беше играла с трима централни защитници само веднъж преди това... но аз взех такова решение, за да могат бековете Кафу и Роберто Карлош да са свободни да правят каквото най-добре могат. Беше изненада за останалите отбори. В защита играеха Роке Жуниор, Едмилсон и Лусио, но единият винаги отиваше напред, Лусио или Едмилсон. Роке Жуниор командваше защитата, беше лидерът и даваше свобода на останалите".
Треньорът отбелязва и ролята на дефанзивните халфове, особено на Жилберто Силва от Арсенал, който можеше и да не бъде титуляр, ако Емерсон не се беше контузил на една тренировка. Феновете в Англия наричаха Жилберто "Невидимата стена", което Сколари признава за "най-доброто определение, което съм чувал".
Фелипао е склонен да отличава не най-големите звезди, а работливите футболисти. За него важен е отборът и цялостната структура, без тях индивидуалният талант няма как да заблести.
Преди финала, в който Германия беше победена с 2:0 с два гола на Роналдо, играчите били спокойни и това успокоило и селекционера. "Бяха уверени. Това ни спечели титлата. Изиграхме финала все едно беше нормален мач".
Бразилците бяха отстранили Англия на четвъртфиналите в първия от трите сблъсъка между Сколари и играчите на Свен-Горан Ериксон в последователни големи турнири. Следващите два се случиха, когато Сколари стана селекционер на Португалия, но и трите двубоя бяха белязани от по едно събитие, останало като емблема на целите турнири.
През 2002 г. това беше победният гол на Роналдиньо с прехвърлянето на Дейвид Сиймън от далечно разстояние.
"Не се опитваше да вкара, искаше да центрира", категоричен е Сколари, като с това противоречи на версията на самия играч.
"Сиймън направи две крачки напред и беше дотам".
На четвъртфинала в Лисабон две години по-късно се стигна до дузпи между Португалия и Англия. Вратарят на португалците Рикардо стана герой, след като спаси дузпа със свалени ръкавици и после сам отправи победния удар от бялата точка.
"Не разбирах какво прави Рикардо. Всички бяха объркани", спомня си Сколари. "Не знам дали беше начин за психологическа атака срещу противника или просто някакво чувство. Но понякога като треньор трябва да позволиш на играчите да проявят характера си".
Вероятно и заради тези два мача, английската асоциация предложила на Луис Фелипе Сколари да стане селекционер на "трите лъва" през 2006 г.
"Но искаха да подпиша договора преди Световното първенство, това беше условието. Щеше да бъде странна ситуация. Аз да тренирам Португалия, да стигна до мач с Англия, вече да съм подписал с другата страна. Нямаше да е правилно. Иначе щях да се съглася с удоволствие".
В онзи мач от Мондиал 2006 в Гелзенкирхен, Кристиано Роналдо убеди съдията да изгони съотборника му от Манчестър Юнайтед Уейн Рууни. Не е тайна склонността на Сколари да използва малките провокации и хитрини във футбола, но в тази ситуация той е категоричен, че не е давал инструкции да бъде провокиран младият и избухлив Рууни. "Няма как да предвидим, че противников играч ще направи нещо такова", казва бразилецът малко неубедително. "Но самите играчи си знаят. Наясно са кой е по-невъздържан".
Сколари все пак отиде да работи в Англия - през 2008 г., когато Роман Абрамович го нае да замени Аврам Грант в Челси.
Всичко започна прекрасно и "сините" бяха начело в класирането до края на ноември. Но нещата се сринаха толкова бързо, че Фелипао беше уволнен още през февруари следващата година, след като слабите резултати изкараха на повърхността насъбралите се проблеми. "Наложих форма на лидерство, която ме вкара в сблъсък с един-двама играчи", обяснява Сколари.
Разбира се, става дума за Никола Анелка и Дидие Дрогба.
"Опитах да направя така, че да могат да играят заедно. Анелка беше голмайстор на първенството, срещнахме се и той ми каза "Аз играя само на един пост". Така че имаше липса на приятелство, на респект, на желание да опита да играе заедно с Дрогба. И двамата бяха страхотни, но някой от тях трябваше да прави нещо различно, да се връща и да помага, когато загубим топката. Тогава нещата се промениха. Но оттогава сме се срещали с Дрогба и сме говорили открито по въпроса. Нямало е лоши намерения от него или Анелка. Но се случи и бях лишен от един от големите шансове в живота си".
На Сколари му предстоеше още едно Световно първенство и в него той беше запомнен по възможно най-неприятните причини. 10 години след триумфа в Япония, Големия Фил отново водеше Бразилия, този път на домашна територия. Нацията очакваше единствено титлата от Селесао в домакинското първенство, но немислимото се случи в онзи незабравим полуфинал срещу Германия.
Сколари е категоричен, че отборът не е претърпял този крах, защото е бил твърде уверен в себе си или защото е подходил твърде емоционално. "Загубихме, защото направихме грешки, заради пропуски в концентрацията и заради класата на Германия. Няма да търся оправдания извън нормалните за футбола", настоява треньорът.
Логично, реакцията в Бразилия беше истерична. "Беше най-голямата бомба, най-голямото бедствие, изживяно от Селесао". Имало ли е силен ефект върху самия него? "Да, да.
Аз бях човекът, който най-много се свързваше с катастрофата. И до днес е така. Върху мен беше стоварена основната част от вината.
Когато Бразилия спечели през 2002-а, не бях най-големият герой, всички бяхме герои. През 2014-а очаквах всички да сме виновни, очаквах пресата да признае, че Бразилия загуби. Но не стана така".
Все пак той се завърна в професията само месец по-късно и намери утеха в Гремио, отбора, който е подкрепял като дете. Оттогава Фелипао постигна големи успехи с Гуанджоу Евъргранде в Китай, после стана и шампион на Бразилия с Палмейрас, за да вземе 24-ия си трофей като треньор.
След като беше отстранен от Копа Либертадорес миналата година, група ултраси му отправиха смъртни заплахи, но след всички тези години, нещо такова не би го разклатило: "Няма как да те уплашат хора, които са силни само в групичка, но не и когато са сами".
Днес Луис Фелипе Сколари вече е на 71, но се надява да се завърне в голямата игра, щом футболът бъде подновен.
Обещава да бъде готов. "Имам време да изучавам мачовете, отборите и головете. Ще се върна - и то по-силен от преди".
