Навръх 50-годишнината си Пари Сен Жермен достигна своя дебютен финал в Шампионската лига.
Още тази неделя Париж може да се сдобие със своя първи европейски клубен първенец, ако пълният хегемон в Лига 1 спечели финалния двубой срещу Байерн Мюнхен или Лион.
Така ПСЖ ще осъществи своята голяма мечта, превърнала се във фикс идея след пристигането на катарските собственици през 2011 г.
Само през тези последни 9 г. клубът премина през осеяно с трудности израстване и в настоящото издание на Шампионската лига изглежда, че промяната на идентичността е завършена. Днес това е луксозен отбор, разчитащ на индивидуалната класа на своите суперзвезди, която е достатъчна, за да бъдат покорени всички върхове.
Но ранните години на Пари Сен Жермен са далеч по-скромни и изпълнени с периоди на спад и даже безнадеждност.
Самото възникване на клуба далеч не става по най-романтичния начин и не е резултат от ентусиазма на местни работници, студенти или просто група приятели, както е при доста други отбори.
Не, сформирането на ПСЖ през 1970 г. се осъществява чрез сливане на други два тима - странен съюз между аматьорския Стад Сен Жермен и ФК Париж.
Причината е зародилата се идея за възраждане на парижкия футбол, останал без нито един свой тим на елитно ниво. Френската федерация провежда проучване сред парижани, които изявяват желание да бъде създаден нов голям отбор в града.
Така през 1969 г. възниква ФК Париж, който в първия си сезон съществува само формално и не притежава нито играчи, нито треньор, нито стадион, а финансирането му става чрез кампания за събиране на средства.
За новия сезон клубът търси начин да влезе в професионалния футбол и след като федерацията отказва директно да го вкара в Първа дивизия се стига до обединението с тъкмо спечелилия промоция за Втора дивизия Стад Сен Жермен.
Следва мигновен успех - шампионска титла във второто ниво на френския футбол и промоция за Първа дивизия. В началото обаче клубът е базиран не в града, а в покрайнините и това се оказва проблем.
Кметството на Париж отказва да поддържа този отбор от предградията и още през 1972 г. клубът се разцепва на две - ФК Париж продължава да играе в елита с професионалните играчи, докато Пари Сен Жермен е пратен в Трета дивизия с аматьорския състав.
Само две години по-късно ролите се разменят. ПСЖ успява да се завърне в елита и даже се мести на "Парк де Пренс", а ФК Париж изпада.
Впрочем ФК Париж съществува и до днес и се състезава в Лига 2, докато в последните 8 сезона ПСЖ взе 7 титли на Франция.
Преди катарските милиони да бъдат излети в клуба обаче, титлата на Франция само три пъти в историята беше отивала в Париж. За сравнение, лондонските отбори имат общо 21 титли на Англия, а мадридските - цели 44 на Испания.
Критично настроените към Пари Сен Жермен и до днес твърдят, че създаването на клуба се е случило по изкуствен начин поради липсата на силен парижки отбор в онези години.
Но как такава празнина в една от най-емблематичните европейски столици не е запълнена чак до 1970-а?
Обяснението се крие в особената история на френския футбол и спецификите на парижкото население.
До голяма степен историята на професионалния футбол в Париж е история на два клуба и на лошия късмет и лошото управление, спъвали развитието им, докато се борят за утвърждаване на национално ниво.
Първият е ФК Ред Стар, базиран в северните покрайнини на Париж и създаден от самия Жул Риме, бивш президент на ФИФА. Вторият е Расинг Клуб дьо Франс от западното предградие Коломб.
Развитието на френския футбол е затруднено най-вече от три фактора - сравнително късната професионализация през 30-те, разпадането на професионалния футбол през окупацията по време на Втората световна война и катастрофалния срив в посещаемостта през 60-те, ударил икономически множество клубове.
Не е преувеличено да се каже, че Ред Стар и Расинг са сред най-засегнатите от тези обстоятелства.
Състоянието на играта в онези години е такова, че ако един клуб се намира в лошо състояние в неподходящ момент, последиците може да са фатални.
Ред Стар например печели 4 Купи на Франция преди пълната професионализация и има блестящ тим в аматьорската ера, но след войната постепенно запада и прекарва повечето си години в Лига 2.
Расинг Клуб дьо Франс печели първата си титла на страната през 1936-а, но и в неговия случай Втората световна война спира възхода. В началото на 60-те Расинг постига две втори места, но те не водят до славна ера поради упадъка на целия френски клубен футбол през периода.
Не само малшансът пречи на парижките клубове да достигнат по-високо ниво.
Причините се крият и в самия Париж и начина, по който фрагментираното, мултикултурно население от работническата класа се оказва в противоречие с корените на играта във Франция.
В страната клубовете обикновено възникват в малки населени места и техни поддръжници са хомогенни работнически общности. Често спонсори на отборите са най-заможното семейство в района и местната власт. От друга страна, Париж е събирателна точка на твърде много различни култури и общества и те трудно формират единна "парижка" идентичност, която да бъде въплътена в даден футболен клуб от столицата.
Това е и обяснението за нуждата Пари Сен Жермен да бъде създаден по този нестандартен за френския футбол начин.
Клубът премина през много трудности и силните периоди от средата на 80-те и после средата на 90-те бяха последвани от спадове, а през новия век ПСЖ беше близо до изпадането в два поредни сезона.
Днес обаче Пари Сен Жермен се наслаждава на най-силната си ера и покорява исторически върхове. В същото време, ФК Париж е в Лига 2, Ред Стар е в трета дивизия, а Расинг Клуб дьо Франс е още по-надолу, чак в петото ниво на френския футбол.
Заради обстоятелствата около своето възникване и заради катарските собственици, ПСЖ винаги ще бъде сочен с пръст от някои свои недоброжелатели - въпросът е доколко това въобще ще има значение, ако Шампионската лига бъде спечелена.
