Датата беше 22 юни 1986 г., а жегата в Мексико Сити беше такава, че се пукаше дърво и камък. Но и без парещите лъчи на слънцето на стадион "Ацтека" бе невероятно горещо.
Споменът за конфликта във Фолкленд, който отне живота на 258 британски и 649 аржентински войници през 1982-ра, беше все още свеж и отборите на двете страни се готвеха за битка. Диего Марадона бе налял допълнително масло в огъня, призовавайки съотборниците си да "отмъстят на Англия за войната".
Вероятно бойният дух, вселил се у Диего, му помогна да изиграе един от най-добрите мачове в живота си. През цялото първо полувреме легендарният аржентинец неуморно тероризираше отбраната пред вратаря Питър Шилтън, но разкри магията си чак след почивката.
В 51-вата минута Диего отбеляза с "божията ръка", а три минути по-късно сътвори истинско чудо.
Ектор Енрике подаде кълбото на Марадона в половината на аржентинците и танцът започна! Преди да стигне до наказателното поле на островитяните, геният на играта успя да разпилее четирима: Питър Биърдсли, Питър Рийд, Тери Бътчър и Тери Фенуик. Разминаваше ги като колчета. А когато достигна до Шилтън, майсторски си бутна топката с левия крак и падайки, отново с него, я прати в мрежата.
"Марадона! Гений! Гений! Гений! Там, там, там, там, там, там! ГООЛ! ГОООЛ! Ще се разплача, о, страхотно, Боже! Какво попадение! ДиеГООООЛ МарадонАААААААААА! - крещеше уругвайският коментатор Виктор Уго Моралес. - Искам да се разплача, извинявам се! Марадона направи най-великия пробив и вкара най-великия гол за всички времена! Космическа магия! От от коя планета е той? Как навърза толкова англичани? Аржентина 2, Англия 0! Диегол, Диегол, Диего Армандо Марадона! Благодаря ти, Господи, за футбола, за Марадона, за тези сълзи, за резултата на Аржентина - Англия 2:0!"
А така коментира гола на Марадона коментаторът на BBC Бари Дейвис: "Това отново е Марадона. Вляво от него са Буручага и Валдано. Но той няма нужда от тях. О, това е невъзможно. Това беше страхотно. Няма съмнение в това. Той е истински футболен гений!"
След мача авторът на попадението отговори на повече въпроси за "божията ръка", отколкото за феноменалното си изпълнение. Коментарът му за него бе доста сдържан: "Хареса ми този гол. Но това беше само едно попадение, а не победа на финала."
Но в автобиографията си "Аз, Диего", публикувана през 2000 г., Марадона все пак подробно описа как направи на пух и прах англичаните.
"Тръгнах с топката от центъра на терена, завих надясно, минах между Биърдсли и Рийд и се втурнах към вратата, която все още беше много далеч. Преместих се по-централно и попаднах на Бътчър, а в този момент ми помогна Валдано, защото Фенуик, който беше последен, не тръгна към мен. Изчаках го да го направи, за да подмам на Хорхе и той щеше да се изправи очи в очи с Шилтън... Едва не ме събори този Фенуик! Продължих да се движа напред и изведнъж Шилтън вече беше пред мен. Той стоеше на същото място като в онзи епизод на "Уембли" (Марадона говори за приятелския мач Англия - Аржентина през 1980 г.), на абсолютно същото място! Щях да направя всичко така, както в Лондон, но Бог ми помогна, той ме накара да си спомня. Направих финта и Шилтън се върза, след което почти по лице, пратих топката в мрежата... Бътчър, този рус здравеняк, ме събори, но в крайна сметка отбелязах гола на живота си."
Няколко години по-късно Марадона сподели още една тайна за гола си, като иронично благодари на англичаните за тяхното благородство.
"Благодаря ти, Англия! Вкарах най-хубавия гол в живота си на Световното първенство през 1986-а, гол-мечта. Не мисля, че бих могъл да повторя този гол срещу който и да е друг отбор - съперниците биха ме съборили. Очевидно британците са най-благородните хора в света", пошегува се аржентинецът.
Но голът му не беше шега. Това беше футболна магия.
А Питър Рийд пък признава: "Изминаха повече от три десетилетия, но аз продължавам да гоня Диего насън."