Няма как да не го знаете. Онзи с набразденото от бръчки лице и зловещо изражение. Винаги играе гаднярът. Казва се Дани Трехо и е американски актьор. Както вече споменахме - най-известен с многобройните си превъплъщения в негативен герой.
Зад гърба си вече има над 450 филма и е уважавано име в киноиндустрията, но Холивуд никога не е бил негова цел и мечта. Нещо, което не може да се каже за бокса.
Като дете Дани лягал вечер и ставал сутрин с една-едничка мисъл - един ден да стане професионален боксьор. Имал добри данни - бърз бил с ръцете, техничен и издръжлив. Често громял в улични битки момчета с няколко години по-големи и няколко глави по-високи от него, но така и не пробил в спорта. Защо се проваля спортната му кариера? Нека разкажем.
Трехо расте като много неспокойно и палаво дете. Пясъчниците, кофичките и лопатките не са за него. Обича да си търси белята, а не да изпълнява нарежданията на възрастните. С подобно ежедневие рано или късно боксът се появявал в ежедневието на всяко момче в онези години. Започнал да се увлича по мъжкия спорт още на 8 и винаги имал под ръка удобен съперник - 5 години по-големия му брат. "Тогава научих как да се защитавам. Ако пропусках ударите му, щях да остана без мозък", припомни си фамилните уроци Дани.
От ден на ден и от месец на месец ставал все по-добър. Бедният квартал и постоянните улични боеве усъвършенствали уменията му. Легендата е, че в един момент в махалата започнали да го наричат Нокаута. Досещате се защо.
Но за да развие таланта си в правилната посока и да отиде в боксьорска школа, били нужни пари. Семейство Трехо обаче едва се изхранвало и спортните увлечения на момчето никога не били приемани насериозно. Затова в живота на Дани започнали да се появяват и други "хобита" - кражби, нападения и наркотици. Мечтата за боксова кариера при професионалистите се изпарила още на 17-годишна възраст, когато за първи път бил тикнат в затвора.
Общо актьорът прекарва 11 години зад решетките, а за да поддържа формата си, се боксира със съкилийниците си. В Сан Куентин, Соледад и Фолсъм печели титлите от затворническото първенство, а след това триумфира и в Пенсилвания. Побеждава и наркоманията, включвайки се успешно в програмата "12 стъпки".
Историята за това как Дани Трехо попада в киното е доста невероятна. Ето как той самият разказва този епизод от живота си: "Поднах в Холивуд напълно случайно. При мен дойде един човек, който поиска помощ да се отърве от наркотиците. Пичът ми се обади и ми каза: "Дани, нещата са много зле, братче. Страхувам се да не гръмна". Беше 1985 г., а кокаиновата индустрия процъфтяваще. Реших да го подкрепя. Срещнахме се и видях мъже, облечени като затворници, които се разхождат насам-натам. Фалшивите им татуировки се бяха размазали. А моят приятел ми предложи да изкарам някой долар. "Имаш ли някакъв туш по тялото си?", попита ме той, а аз никога през живота си не съм се смял така. Бях лежал по затворите в цялата страна. Съблякох се, показах огромната татуировка на гърдите си и всички изведнъж онемяха.
Тогава дойде един чичка и ми вика: "Трехо, здрасти, бе! Ти ли си? Невероятно! Помня как спечели шампионата в полутежка категория в Сан Куентин." Погледнах го - Еди Банкер, с когото бяхаме лежали заедно. Оказа се, че е сценарист. Попита ме дали още се боксирам, защото имало някаква звезда, която трябвало да се научи на туй-онуй в бокса. Казвам му: "Плащат по 15 долара за масовката, а колко давате на треньорите?" А той ми отговаря: "320". Боже Господи! За 320 кинта на ден можех да се сбия и с Годзила. Така започнах да тренирам Ерик Робъртс. По някакъв начин той се страхуваше от мен и стриктно правеше всичко, което го накарам. Андрей Кончаловски (известен режисьор, киноартист, продуцент и сценарист) видя това и доста се учуди, тъй като Ерик него пък въобще не го слушаше. И ми даде роля. "Взимам те във филма. В една от сцените ще натупаш Ерик. Не трябваше да ме увещава повече."
На 16 май актьорът навърши 76 години. Боксът още присъства в живота му, но здравето му е разклатено и ставите вече не го държат. Трехо признава, че от година на година понася все по-трудно физическите натоварвания.
"Не харесвам лицето си, даже го мразя. Върху него, като на карта, има белези на изминатия път. Кожата е записала всички уроци, които трябваше да науча по този път."
