Преди няколко седмици един от най-великите шахматисти в историята Анатолий Карпов навърши 70 години. Той е 12-ият световен шампион, но можеше да не разказваме историите му, ако не беше чудотворното му възстановяване от опасна болест.
"Може би това е само интуиция, която да се приеме за помощ отгоре. Или може би това наистина е помощ свише, но си мислиш, че е интуиция и опит в търсене на чудото. Но всъщност съм оцелял благодарение на, би могло да се каже, Божието провидение. Когато съм бил много малък, на няколко месеца, ме покосява коклюш. Лекарите казват на майка ми, че ми остават само няколко дни живот. Роден съм по времето на Сталин, а баща ми беше член на партията. Но въпреки това бабите ми убеждават мама да ме кръсти тайно, преди да умра. Не знам точно как, но веднага след кръщенето кашлицата намалява и буквално след два-три дни изчезва", разказва Карпов.
Роденият в град Златоуст (Челябинска област) гросмайстор е обявен за световен шампион на 3 април 1975 година. За първи път в историята короната е спечелена без битка, след като предишният ѝ притежател, американецът Робърт Фишер, отказва да играе със съветския шахматист. Нещо повече - Карпов и Фишер не изиграват нито една партия помежду си.
"Пътят му до световната титла бе наистина впечатляващ. Да победи с 6:0 и Тайманов, и Ларсен - едни от най-силните гросмайстори през 70-те, беше фантастичен резултат. След това уверената победа над Спаски. А какво да кажем за Мемориала на Капабланка през 1965-а? Поради санкции на Държавният департамент не позволиха влизането на Фишер в Куба, но той намери начин и игра по телеграфа от Ню Йорк.
Нашият мач щеше да се превърне в уникално събитие в историята не само на шахмата, но и на световния спорт. Жалко, че нещата се провалиха. Преговаряхме дълго и даже се срещнахме три пъти. Последният път беше във Вашингтон през 1977 година. Там всъщност си стиснахме и ръцете. Отидохме до филипинското консулство, където Кампоманес, президентът на ФИДЕ, намери машинописка, която записа всичко, за което се бяхме договорили. Както се казва, държахме химикалките да положим подписите си, но в последния момент Фишер се отказа. Не искам да твърдя, че се е страхувал от мен, но се усещаше някаква несигурност у него", разказва Карпов пред "Спорт Експрес".
Той има интересна история и с Виктор Корчной, който е един от основните му съперници в онези години. На два пъти се срещат в битка за световната титла, като и двата пъти печели Карпов. За мача в Багио (Филипините) през 1978-а дори в момента се снима игрален филм. Но след тези невероятни битки, съперниците се срещат неведнъж на различни турнири, а една от партиите завършва с обърната дъска.
"Беше 1986 г. в Брюксел. Борех се за първото място с Каспаров, както е добре известно, Корчной му беше протеже. Срещнахме се в последния кръг, а той беше с белите го и усетих, че играе за реми, което устройваше Гари. И в един момент ми предложи да поделим по точка, но аз отказах. Имах микроскопично предимство и исках да се пробвам. Но ако не допуснеше грешка, всичко беше ясно - реми. В един момент се стигна до принудителна размяна на фигури, която водеше към равенство. Корчной ме погледна подигравателно и уверен, че всичко е приключило направи грешен ход. Изпаднал в ужас, погледн към дъската, разхвърля фигурите, след което ми извика нещо обидно и избяга."
Прекъснатият мач с Каспаров
В историята на шаха няма по-ожесточено и равнопоставено съперничестко от това между Анатолий Карпов и Гари Каспаров. Първият шампионски двубой помежду им започва през 1984 г. в Москва и трябва да се играе до шест победи за един от гросмайсторите. Но в крайна сметка президентът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес обявява край на мача без победител при резултата 5:3 за Карпов. През 1985 г. Анатолий губи и е детрониран.
"Направих най-голямата си грешка, съгласявайки се да играя в Москва. Не можете да си представите за какво потъпкване на правилата ставаше въпрос от страна на министъра на спорта Марат Грамов. Подобно нещо не можеше да се случи в никоя друга държава по света. Защо мачът беше прекъснат знаеше само един човек - президентът на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес. Някой му се беше обадил. Вероятно заместникс министъра Гаврилин, който отговаряше за шаха, въпреки че не разбираше нищо. Но е ясно, че решението не е било на самия Гаврилин, а на висши партийци."
"Ако ви победя, искам да е честно"
Още по време на активната си кариера Карпов провежда групови партии със затворници, като самият той е инициатор на мачовете с лишените от свобода. Една от първите подобни сесии се провежда в колония със строг режим за особено опасни престъпници в Рязан.
"По лицата и ръцете на тези хора можеше да се разбере през какво са преминали. Усетих, че един се опитва да мами. Не си затворих очите и му казах: "Направихте няколко хода подред". А той отрече. Тогава му показах какво се е променило на дъската. Изненадващо, но изведнъж този човек, който, мисля, че беше убил повече от един в живота си, се обърка и даже се изчерви: "Извинете, без да искам. Ако ви победя, държа да е честно", спомня си Карпов.
