Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Проклетото ми коляно!": Трябваше да е №1, но талантът му бе вселен в паянтово тяло

"Проклетото ми коляно!": Трябваше да е №1, но талантът му бе вселен в паянтово тяло

През 2003 г. на финала на Ролан Гарос за младежи излизат двама завършени състезатели. Единият го познавате много добре - Стан Вавринка. Години по-късно швейцарецът ще стигне до №3 в световната ранглиста, ще спечели три титли от Големия шлем от общо 16 в АТР тура. Ще се превърне в любимец на милиони, а бекхендът му с една ръка ще стане най-мощният в професионалния тенис и образец за подражание.

Стан обаче не е фаворит за титлата при младежите. Срещу него е момче, което е сгазило преди това Серхий Стаховски, Маркос Багдатис и Джо-Вилфрид Цонга - бъдещи тенис звезди с успешни кариери.

В Париж през 2003-та фаворит за трофея е Брайън Бейкър. Американецът е №2 в световната ранглиста при момчетата и мнозина прогнозират, че ще стане №1 не само при младежите, но и в професионалния тенис.

Някак си, Вавринка все пак успява да спечели титлата на Ролан Гарос през онази година. Това обаче по никакъв начин не пречупва Бейкър. Дори и все още млад, той има желязна психика, а провалите само го мотивират още повече. Именно това е и една от причините мнозина да смятат, че той ще успее да оцелее в месомелачката на АТР тура.

Успехът му при момчетата се пренася и при професионалистите. На 19 години Брайън печели първата си "Чалънджър" титла - в Денвър през 2004-та.

Три години по-късно обаче тялото му отказва да работи.

Между 2007 и 2011-а се подлага на две операции на лявата тазобедрена става, една на дясната, получава херния и се налага и хирургическа интервенция на десния лакът. Всички го отписват, а най-логичното нещо след толкова много проблеми е край на кариерата. Въпреки огромния талант, психиката, волята и професионализма, в тялото на Бейкър има Троянски кон, който съсипва всичко.

Общо четири години американецът е аут от играта. През това време работи като тенис треньор, но нещо непрекъснато го кара да направи още един опит. През 2011-а се завръща на "Фючърс" в Питсбърг и печели титлата.

Сезон по-късно печели още два "Фючърс" турнира и един "Чалънджър".

Най-доброто обаче тепърва предстои.

На АТР турнира в Ница Брайън започва от квалификациите, стига до основната схема и помита конкуренцията, за да стигне до финала. Там губи от Николас Алмагро. Само година, след като е аут четири сезона заради серия от тежки операции, той стига и до Уимбълдън. На "свещената трева" стига до четвърти кръг и до №52 в световната ранглиста.

Неговата история обаче не е за най-великото завръщане, а за играча, който трябваше да е №1, но му се падна проклето тяло.

На Australian Open 2013 Бейкър получава частично нараняване на вътрешния менискус на дясното коляно. По принцип това е травма, която не трябва да го притеснява. Подобни са най-често срещаните мекотъканни контузии в коляното, особено в спортове като тениса, при които атлетите в голяма част от времето са с присвити колене.

"Оказа се, че имам наранен хрущял. Не беше кой знае какво, но трябваше нова операция специално за този проблем", спомня си американецът.

Той прибягва до лечение със стволови клетки.

Терапията е алтернативно лечение в случаите, когато другите нехирургични методи са се оказали неуспешни, или при артрит с лека до умерена корозия на хрущяла. Освен това, при по-младите пациенти, какъвто е Брайън, с деформация на хрущяла само в определена област, в засегнатия участък хирургично могат да се поставят стволови клетки със специална синтетична тъкан.

Бившият №2 при младежите отказва да приеме, че това е операция, за да го направи нормален човек, който да има ежедневие без болка. Бейкър подновява тренировки и се завръща в тура.

"В продължение на години не бях играл срещу състезатели от топ 30, топ 50 на световната рагнлиста. След това ставаше дума за това умно да правя графика си за участие на турнири. В някои моменти от моята кариера става дума и за лошо стечение на обстоятелствата", разказва тенисистът.

Той така и не подобрява класирането си на сингъл, но започва по-често да се пуска при каретата и стига до №29 в света на двойки. Състезава се на топ ниво до 2017 г.

Близките му обичат да разказват онази история за Ролан Гарос 2003, защото е показателна за това какъв играч е можело да излезе от Брайън Бейкър. Равносметката на кариерата му обаче е 11 операции и общо 9 години и 3 месеца пропуснати участия заради травми. И... едно проклето коляно.

 

Най-четените