Парадоксално, но факт. Един от незабравимите футболни състави, останал в историята с прозвището "Безсмъртните", е принуден по смразяващ начин да си припомни колко крехък е човешкият живот.
Случката е от 10 ноември 1988 г., когато големият Милан на Ариго Саки се изправя срещу Цървена звезда на "Мала Маракана" във втория кръг на КЕШ.
В предишния ден гъста мъгла е наложила пренасрочването на мача - а изходът е доста непредсказуем след 1:1 в първия сблъсък в Италия.
Реваншът също върви при резултат 1:1 в края на първото полувреме, когато се стига до ужасяващ сблъсък между Горан Василиевич от домакините и звездния халф на Милан Роберто Донадони.
Саки описва подробно инцидента в новопубликуваните си мемоари "Безсмъртните":
"Василиевич влезе жестоко на Донадони, удари го с глава и едновременно с лакът. Роберто падна в несвяст. Имаше секунди на истински ужас: изглеждаше мъртъв. Играчите ръкомахаха и се хващаха за главите".
Масажистът на Милан Анджело Пагани е първият човек, който достига до пострадалия.
Той успява да отвори устата на Донадони (челюстта му е счупена) и да освободи езика, останал навътре в устата му и заплашващ да го задуши.
Докторът на клуба Гинко Монти също пристига, за да направи изкуствено дишане. "Роберто не показваше признаци на живот, а после взе да удря с крака по земята, което често се случва на пострадали от черепно-мозъчна травма", пише Саки.
Съотборниците на Донадони наблюдават паникьосани. Друга легенда на Милан, защитникът Паоло Малдини, също няма как да забрави онези мигове: "Беше посинял, с широко отворени очи, махаше с крака като животно в кланицата".
Емблематичният нападател на отбора Марко ван Бастен успява само да дотича до скамейката и да извика "Лекар, лекар!", преди да избухне в сълзи, прегърнат от главния мениджър Паоло Таведжа.
Нидерландецът изобщо не иска да продължи да играе, но от щаба на Милан го убеждават, докато Донадони е изнасян на носилка и каран към болницата.
Шокирани, футболистите на "росонерите" се връщат в съблекалнята на почивката между полувремената. Те чуват как дикторът на стадиона съобщава нещо на сръбски и то е яростно освиркано от домакинските фенове. Когато същото е съобщено и на италиански, всички разбират защо.
"Дикторът искаше да успокои феновете, които бяха видели Донадони да лежи неподвижен толкова дълго. Искаше да им каже, че от болницата са дошли добри новини", пише Ариго Саки.
"Роберто беше дошъл в съзнание и като изключим счупената челюст, изглеждаше, че няма сериозни травми. Но феновете на Цървена звезда освиркваха именно вестта, че не е пострадал повече".
Играчите на Милан, включително Рууд Гулит, са изключително разгневени от тази реакция.
Гулит е заменил контузения си съотборник, макар че самият той страда от контузия в лявото бедро и по предварителен план трябва да изкара на терена не повече от 45 минути.
В крайна сметка издържа не само през втората част, но и в продълженията. Неслучайно легендарният наставник го описва като "нашия куражлия, нашия генерал в битката".
Случващото се тогава в Белград определено е битка.
Пред погледа на враждебната тълпа, Милан продължава да атакува. Капитанът Франко Барези внася спокойствие, докато изтощеният италиански гранд търси победен гол - но така и не достига до него.
Стига се до дузпите - идентичният резултат в двата мача налага всичко да се реши от бялата точка.
Стойкович е точен за Цървена звезда, Барези изравнява за Милан, а Роберт Просинечки отбелязва втората дузпа за своите. Тогава идва редът на Марко ван Бастен.
"Той се придвижи към топката със своята елегантност като на лебед", спомня си Саки. "Сякаш едвам докосна топката, но тя полетя - бързо и неспасяемо - в горния ъгъл. Перфектно изпълнение. Имах чувството, че целият стадион замръзна от тази демонстрация на увереност и техника".
Това попадение се оказва може би решаващият момент.
Деян Савичевич се излага с анемичен удар, спасен с крак от вратаря Джовани Гали, следва нов пропуск за Звезда, когато Гали спасява срещу Мъркела.
Идва редът на Франк Рийкард да изстреля италианците към четвъртфинала. Саки се обръща с гръб и не желае да гледа това изпълнение.
"В абсолютната тишина на "Маракана", чух тъпия звук от удар на топката в гредата", разказва треньорът. "Кръвта ми замръзна, но след като се отби в дирека, топката влезе. Не мога никога да забравя звука от тази греда, химна на щастието".
"Тичах на терена да прегърна един по един всичките си играчи. Не просто бяхме победили Цървена звезда, но бяхме изстрадали несправедливост, насилие, провокации. Бяха плюли в лицата ни, полицай беше насъскал хрътката си срещу Алесандро Костакурта. Но бяхме по-силни от всичко това".
Радостта на Милан обаче няма как да е пълна, защото все още съществува притеснението за Роберто Донадони. По-късно той споделя какво е преживял в болницата.
"Първият ми ясен спомен е как се събуждам в болничната стая. С мен имаше още двама пациенти: единият беше смъртно болен, но постоянно питаше как съм. Другият беше паднал от третия етаж. И една кост не беше останала на мястото му, но той белеше мандарини и изстискваше сока над устните ми, защото изобщо не можех да си отворя устата".
"Състоянието на двамата беше далеч по-сериозно, но те толкова се притесняваха за мен, все едно аз бях в най-голяма нужда. Прекрасен начин да опиша какъв късметлия бях с тях".
"Най-поразителното от кадрите с инцидента беше реакцията на моите съотборници", продължава Донадони. "Те видимо бяха изплашени и притеснени. Веднага осъзнаха сериозността на положението. Такива неща ти дават чувство на голяма сплотеност и приятелство и те сближават със съотборниците".
Горчилката от отношението на съперника и неговата публика остава, но все пак треньорът на Цървена звезда Бранко Станкович и виновникът Василиевич посещават Донадони в болницата.
Крилото на "росонерите" се възстановява и получава скъпа картина за подарък от ексцентричния бос на клуба Силвио Берлускони.
Но най-богатата картина на събитието е обрисувана от самия Ариго Саки.
"Роберто винаги даваше абсолютния максимум във всяка минута от мача или тренировката. Интерпретираше по възможно най-добрия начин концепцията за усилена работа и чувство за дълг. Никога не се предаваше".
"Той беше герой, не само защото приключи мача в болницата. Беше герой в смисъла, дефиниран от Ромен Ролан, френския писател и носител на Нобелова награда за литература. Той пише "Героят е някой, който прави всичко, каквото може".
"Съгласен съм с тази гледна точка и мога да кажа, че тренирах отбор от герои, които после станаха безсмъртни".
След отстраняването на Цървена звезда, Милан не поглежда назад. Италианците вкарват 11 гола и допускат само един срещу останалите три съперника в Европа през сезона.
Вердер Бремен е победен на четвъртфинала, а Реал Мадрид на полуфинала преди Стяуа да отнесе разгром с 4:0 във финала. През следващата година Милан повтаря триумфа и отново завоюва КЕШ с 1:0 над Бенфика във финалния двубой.
Всичко това едва ли би се случило без онази вечер в Белград, когато Милан преминава изпитанието не само с футболни качества, но и с проява на шампионска смелост.
