Ако си директор в Милан, още с идването на работа усещаш отговорността. Няма как да пропуснеш входа на музея, който е на приземния етаж на "Casa Milan". Административната сграда на славния клуб е в квартала Портело в Милано - тежък и с дъх на изисканост. Какъвто е и музеят, с неговите седен купи на европейските шампиони и безброй други трофеи.
Офисът на Иван Газидис, изпълнителния директор, е на четвъртия етаж. Той знае, че кризата на Милан е глобален въпрос, защото клубът има над 100 милиона фенове по света. "Това е предизвикателство, но и огромна възможност - казва Газидис. - Но ние сме на прав път и ще се върнем на мястото си. Това ще е нов Милан, но отново такъв, с който феновете ще обожават да се асоциират. Този клуб е част от футболната митология, независимо от случващото се в последното десетилетие."
Така е, разбира се. Но през 2020-а Милан отбелязва десет години без скудето. От 2014-а отборът е забравил как звучи химнът на Шампионската лига, защото не е играл в турнира. А това тежи на феновете.
Последният човек, вдигнал трофея като капитан през 2007 г. - Паоло Малдини, днес е технически директор. В неговия офис по няколко часа на ден изкарва Хендри Алмщад, който е шеф на футболните операции. С тях редовно е Рики Масара - спортният директор, а, като най-млад, кафетата при влизането в срещите там носи 33-годишният Джефри Монкада. Това е шефът на скаутското звено, наричан от Малдини "гениален".
"Футболът е на цикличност, а ние имахме късмет, че нашият цикъл на успех продължи цели 25 години - казва Малдини. - При Берлускони постигнахме огромни неща. Всеки голям клуб има и своите неуспешни периоди, докато сглоби следващия голям отбор. Вижте Реал, Манчестър Юнайтед...
Чезаре, моят татко, беше първият италианец с купата на шампионите в ръце. Това е династията на Милан, тук всички сме здраво свързани. Обединява ни името на клуба."
"Дяволът" не за първи път е в такава ситуация. Между 1907-ма и 1951 г. клубът няма нито една титла на Италия. През 80-те изпада. Винаги е успявал да се изправи. Ще го направи отново, убедени са Газидис и Малдини.
"Вижте Ливърпул - казва изпълнителният шеф. - Минаха през дълъг период без титлата в Англия, но никога не загубиха връзката, традицията и името на клуба тежеше през цялото време. И се върнаха.
Така е и с Милан. Името и историята няма как да спрат да бъдат знакови. И ние ще се върнем."
От катеначото на Нерео Роко до иновативния гений на Ариго Саки, през Фабио Капело и Карло Анчелоти, Милан винаги е имал свой стил и физиономия. Днес първият отбор е поверен на Стефано Пиоли - треньор, в който тифозите дълго не вярваха.
"В паметта ми се е загнездил един мач от дните ми като футболист - казва Пиоли. - Беше Милан - Верона, аз играех във Верона. Не минахме центъра, но си тръгнахме с реми от "Сан Сиро". Удариха Бог знае колко греди, смачкаха ни. Никога няма да забравя какво е да играеш срещу Милан - това е страшилище."
MilanLab е друг важен елемент от клуба - там кариерите на играчите се удължават, благодарение на терапия, внимателен анализ на отделните футболисти и спецификата на физическите им данни. Малдини акцентира колко е важно и тази традиция да продължи. И подчертава: "Намирането и селектирането на играчите не бе на ниво в последните години, но това се промени."
Конкуренцията на пазара е огромна. Не сме в 80-те или 90-те, когато Серия А е магнит за най-добрите играчи по света. Липсата на футбол в Шампионската лига още намалява силата на Милан в трансферите. Английските и испанските клубове имат огромен финансов ресурс. Всичко това са обстоятелства, но Малдини и Газидис не търсят извинение.
Клубът е 21-ви в света като оборот, във финансовата таблица на Deloitte. Преди 15 години бе втори, само на някакви си 50-ина милиона евро зад Реал. Времената се менят. Затова трябва подход и изключителен скаутинг.
Elliott Management Corporation придоби клуба преди две години. Пари има, но няма да се харчат безогледно. Първите 50 милиона евро бяха спешни и стабилизираха бюджета, който се клатеше. Милан губеше много пари заради раздути заплати и трансферни суми, неотговарящи на реалностите. Всичко това е в миналото.
Идеята за техническа трансферна комисия е копирана от Ливърпул. В нея са Малдини, Масара, Алмщад и Монкада. Над тях е Газидис, но не е нужно неговото одобрение за всеки играч.
И докато Иван е обсебен от идеята да се върви по пътя на Майкъл Едуардс и Клоп от "Анфийлд", Монкада следва политиката и стратегията на Монако. Именно от там и дойде в Милано.
"Като дете събирах стикери "Panini" и гледах всеки възможен мач по телевизията - обяснява шефът на скаутите. - Днес живея живота, който винаги съм искал."
Този човек работи денонощно. Когато неговата приятелка или близките му са навън, на вечеря или на кино след работа, Джефри е в Белгия, Испания или Франция. Гледа играчи, разговаря с играчи...
Медиите го сравняват с Агент 007. Той се смее на това, но знае, че неговата позиция е ключова за Милан. Газидис и Малдини са удивени от вижданията му и необятният "двигател" за работа - Монкада е първи в офиса, тръгва си последен. Пътува постоянно, а батерията на телефона му често пада още в ранния следобед от стотици разговори.
Скаутите му са подбрани по няколко критерия. Трябва да дават доклад за всеки мач на конкретния играч, като обаче "под черта" добавят какъв потенциал са видели, а не само това, което той е направил в срещата. "Оценките са от 1 до 10. Ако някой е получил от скаута ми 4, но е на 19 години и отдолу пише: "Талантът е налице, но днес не бе неговият мач", аз настоявам този играч да бъде гледан поне още 3 пъти. В двубой навън, в двубой у дома. В дъждовна вечер. В слънчев следобед. Трябва да знаем всичко за него."
Скаутите гледат мачове. Но те говорят и с родители. Ходят на тренировки, когато получат разрешение от клуба, за който става дума.
Монкада е акумулаторът. Но Малдини е сърцето. "Респектът, който този човек предизвиква във всеки фен, служител, играч и ръководител във футбола, е невероятен - удивен е Газидис. - Когато Паоло влезе в стаята, всички стават и изведнъж се усеща друга почтителност, някакво благоговение. Независимо дали вътре е Абрамович или някой 18-годишен нов футболист на Милан."
Паоло се отказа преди 11 години. "25 години на терена ми стигат - смее се днес. - Мислих си, че може и да напусна футбола, да търся други предизвикателства. Оказва се, че той е като наркотик. А Милан...
Бях далеч, в Маями. Но се върнах за един мач с Интер на "Сан Сиро", не бях ходил от години на стадиона. И усетих, че няма друго място за мен. Днес животът ми е тук, в офисите на клуба. Мисля за около 200 неща, но нямам проблем с това. Работата не ми тежи. Тежи ми, когато не виждам резултатите, въпреки че на всякакво ниво сме свършили добра работа. През тази година съм имал осем почивни дни. И през нито един телефонът ми не спря да звъни с обаждания на футболни хора - агенти, треньори, хора от клуба. Такъв е животът ни днес в тази игра."
Точно Паоло е в основата на трансфера на Сандро Тонали. Тоест - причината. Един от най-големите таланти на Италия избра Милан пред Юве и Интер, защото е бил фен на този тим и специално на Малдини, като дете. Както и преди година с трансфера на Тео Ернандес, Паоло сам лети да говори с играча и да завърши сделката. Тя е смятана за стратегическа и присъствието на голямата фигура е ключово - на Малдини не се отказва.
Отборът е смятан за почти завършен днес от техническата комисия. Не е нужно много за атака на титлата, според Газидис, Малдини и останалите. Просто трябва концентрация. Доверието в Пиоли към момента е пълно. Това невинаги е било така в последните две години, като медиите тръбят, че Газидис е бил на един телефонен разговор да го уволни. Малдини го е разубедил, но днес двамата са единни - прогресът е видим.
"На терена имаме Златан. Неговото привличане бе ключово - обяснява Паоло. - Този човек ме изумява, той никога не може да приеме, че ще загуби. Аз бях такъв като играч, а жена ми не спира да ми напомня как съм побеждавал дори децата си на пинг-понг, вместо да ги оставям да ме бият. Златан е такъв. Колосална фигура в съблекалнята."
Дори с ветерана Ибрахимович, средната възраст на този тим е 24.9 години. Идеална, както я определя Газидис.
Донарума, Ребич, Ернандес, Бенасер, Рафа Леао, Романьоли, Брахим Диас, Тонали...
"Вълнуващ тим, вълнуващ проект - потрива ръце Газидис. - Да добавя, че Коломбо и Даниел Малдини влизат от Примавера. Наши деца с огромен потенциал. Този Милан може да узрее като много специален отбор. Трябва малко време."
И последно - стадионът. Феновете не искат да се разделят с митичния "Сан Сиро", където са гледали Ривера, Гулит, Малдини и Ван Бастен. Но самият Паоло е на друго мнение.
"Единственият път е нов, модерен стадион. Само това може да върне Милан и градът като цяло на върха на футболната пирамида. Обожавам "Сан Сиро", но ние имаме нужда от много повече, което той вече не може да ни даде", казва легендата. Според него новият стадион ще носи толкова повече средства, че бюджетът само за трансфери всяка година ще е по-голям поне със 70 милиона евро.
"Нямаме право да лишаваме треньорите си от такава възможност и мисля, че тифозите ще ни разберат", завършва Малдини.
И това е пътят на новия Милан. Модерен клуб, който следва успешни модели, без да губи здравата нишка с историята и традицията си.
Времето ще покаже дали проектът ще е успешен и седемкратният крал на Европа отново ще стъпи на върха.
