Историята на Олег Гарин е история на един упорит човек, който тръгва от дъното и с много труд и постоянство прави отлична кариера във футбола. Той започва в Далечния изток във втория ешелон на Съветския съюз, а след това влиза в историята като един от най-безпощадните реализатори в руския футбол в началото на 90-те.
Гарин се захваща да тренира от малък в родния си град Находка, а на 18 постъпва в армията с надеждата, че ще го разпределят в спортната рота на Тихоокеанския флот.
Оказва се обаче, че младият футболист живее в заблуда и го изпращат в Камчатка. От службата на подводница го спасяват две неща: възпалените сливици и дипломата за стругар. В резултат на това Гарин е изпратен в морската инженерна служба за срок от две години.
"Ако не беше армията, никога нямаше да запаля цигара - спомня си той. - Като войник обаче е невъзможно да не пропушиш. За това си има и прагматична причина - пушачите получават почивка за фас или два, а тези, които са безразлични към тютюна, продължават да работят усилено. По-добре да седнеш и да изпушиш една цигара."
След като отбива военната си служба, Гарин се завръща в Находка и бързо се превръща в основен нападател на местния Океан.
Тогава клубът играе във втората лига на Съюза и въпреки головете си, Олег не е известен на широкия кръг запалянковци. Пахтакор проявява интерес към него, но ръководствата на двата клуба не успяват да се договорят.
Гарин получава шанс да се покаже на клубовете от елита след разпадането на СССР. През 1991 г. Океан става победител в зона "Изток" и след разширяването на руското първенство до 20 отбора, през сезон 1992 влиза в топ лигата.
В първия кръг Океан се среща с московския Локомотив, а Гарин се проявява още във 2-рата минута. След няколко рикошета и суматоха, топката влиза във вратата на Сергей Овчинников. В края на сезона малко известният нападател заема третото място в голмайсторската листа с 16 гола на сметката си и влиза в списъка с 33-мата най-добри футболисти на РФС.
През лятото легендарният Павел Садирин го иска в ЦСКА.
Старши треньорът на армейския отбор му казва след едно гостуване на Океан на Динамо: "Олег, трябваш ни да ни помогнеш в турнира за КЕШ. Изграждаме нов отбор."
Нападателят остава в Москва, за да изчака по-нататъшните преговори, но всичко пропада. Океан проваля сделката след като слага нереално висока цена на нападателя си.
"Седя в хотела и нямам пукната пара. Но стана чудо. Някой ми каза, че Локомотив ще лети за мач в Находка. Изпросих си да ме качат в самолета. Не беше чартър, а редовен полет", спомня си той.
От Москва до Находка е 9 часа, а Гарин използва възможността и времето, за да разговаря с Юрий Сьомин за евентуален трансфер в Локо.
Късметът му се усмихва и започва сезон 1993 при "железничарите", след като е купен за 8 милиона рубли.
През първия си сезон Олег вкарва само 5 гола и непрекъснато прескача от титулярния състав на пейката. Нито диетите, нито мотивационните речи на Юрий Палич му помагат да се адаптира по-бързо.
В един момент изглежда, че нещата няма да се получат и е пратен на проби в испанския Кадис. Както се оказва по-късно, това става по погрешка: испанците искат друг играч на Локо, но от клуба грешно посочват името на Гарин и той поема към Пиренеите. Олег прекарва само две седмици в Испания, но това случайно пътуване оказва изумителен ефект върху формата и самочувствието му. По време на лагера тренира двуразово и при завръщането си казва: "Не си мислете, че съм бил на ваканция. Скъсаха ме от тренировки." След това става голмайстор на Локомотив.
Сезон 1994 е най-успешният в кариерата на голмайстора: хеттрици срещу Уралмаш, Динамо и Газовик, дубъл в мача с ЦСКА, клубен рекорд от 20 гола в рамките на един шампионат (той все още не е счупен), отново влизане в списъка с 33-мата най-добри футболисти и бронзов медал за трето място в първенството.
"Дрибълът му беше потресаващ - спомня си бившият руски национал Юрий Дроздов. - Никой не разбираше как прави тези неща. За гола срещу Тестилщик получи награда - трилитрова бутилка водка "Смирнов", която след това носеше навсякъде със себе си. На кой би му хрумнало да се разнася с такава голяма бутилка? Само Гарин можеше да измисли подобно нещо."
Олег наистина и изключителен за Локомотив и е един от най-добрите по руските терени, но така и не получава повиквателна за националния отбор.
Селекционер в онези години е Олег Романцев, който не вика локомотивци.
"Олег Иванович не се обади даже на Овчинников, най-добрият вратар в страната - връща лентата Дроздов. - А Веретенников? Как може да не вземе футболист, който постоянно бележи по 20 гола на сезон? Ако по онова време двамата бяха в Спартак, веднага щяха да намерят място в националния тим."
Качествата на нападателя са безспорни, но голям минус за него е възпълничката му фигура, която на ръст от 170 см изглежда доста нелепо за футболист.
На тренировъчен предсезонен лагер край Щутгарт Локомотив дели една база с Динамо Киев, а Сергей Ребров пита: "Какъв е този - масажист ли или домакин?"
Историята се повтаря преди мач с Уралмаш. Съперниците му се подиграват, че е нисък и дебел, но излиза и нанизва хеттрик във вратата им. "Съжаляваме, пич. Сбъркахме", показват достойнство те на изпроводяк.
След пет добри сезона в Москва, Гарин започва да вкарва все по-малко и по-малко. Преследват го и контузии.
След тежка мускулна травма се възстановява шест месеца. След това играе на инжекции, но продължава да изпитва болка. На лагер в Израел пък се контузва и в подбедрицата и разбира, че краят му в Локомотив Москва е близо.
Тогава му се отваря отлична възможност, но в крайна сметка птичето на каца на рамото му. Познат мениджър му намира японски клуб със сръбски треньор, който знае руски, и със заплата от 420 хил. долара годишно, но сделката пропада в последния момент. Гарин лети до Япония, само за да разбере, че югославянинът е уволнен и клубът вече не проявява интерес към него.
Така отива в Локомотив от Нижни Новгород, чиято цел е да се завърне в елита. Шест месеца по-късно обаче горчиво съжалява за решението си.
Всички основни нападатели на Локо Москва се контузват и ако беше останал в столицата, щеше да получи нов шанс от Сьомин. "Съжалявах, че толкова бързо отпраших за Нижни Новгород. Това е най-голямата грешка в живота ми."
След това става още по-лошо: през 1998 г. клубът фалира, а въпреки 17-те си гола, Гарин не получава и копейка по договора си.
Нападателят играе още две години и приключва с футбола в родния Океан. Но не по собствено желание, а по принуда. Получава тежка контузия, а клубът отказва да го лекува. Получава предложение да стане треньор, но предвид обстоятелствата и огорчението си отказва.
По-късно се заема с треньорство и работи в нискоразредни и женски отбори. Сега е наставник в школата на Енисей.
"Момчетата, разбира се, знаят кой е треньорът им - гордее се Гарин. - Гледат записи на головете ми и казват: "Ле-ле, тренер, ти си бил страшна работа!"
