Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ще разказвам на децата и внуците си, че съм играл в Манчестър Юнайтед. Няма да споменавам, че беше само за минута"

Джеймс Уиър (вдясно) е от многото играчи, за които досегът с футбола на топ ниво се оказва твърде кратък Снимка: Getty Images
Джеймс Уиър (вдясно) е от многото играчи, за които досегът с футбола на топ ниво се оказва твърде кратък

Всеки привърженик на Манчестър Юнайтед би трябвало да помни блестящия начин, по който Маркъс Рашфорд изникна на голямата сцена във Висшата лига.

Беше февруари 2016 г., а бъдещата звезда отбеляза два гола срещу Арсенал на "Олд Трафорд" за победата с 3:2, и то само три дни, след като беше вкарал други два гола срещу Мидтиланд в Лига Европа.

Онова дерби срещу Арсенал се запомни и с комичното хвърляне на земята от страна на мениджъра Луис ван Гаал, решил да протестира по меко казано странен начин срещу симулация на Алексис Санчес.

В същия мач се случи и нещо друго, което обаче мина съвсем незабелязано - възпитаникът на академията на Юнайтед Джеймс Уиър записа своята дебютна и единствена поява с екипа на първия отбор.

Местното момче замени Андер Ерера едва в петата минута на добавеното време и престоя всичко на всичко 60 секунди на терена при победата на "червените дяволи".

6 години по-късно Рашфорд вече е доказано име в английския футбол, макар и с обезпокоително безлични изяви напоследък. Какво стана обаче с Уиър?

Пътят на двамата приятели и бивши съотборници се оказа твърде различен, а халфът е един от многото играчи, чийто досег с футбола на топ ниво засега е съвсем кратък.

Последно полузащитникът изкара период в словашкия клуб Похроние, преди да подпише с унгарския МТК Будапеща през лятото на 2021 г. 

"Щеше да е хубаво да поиграя по-дълго в първия отбор, но времето в Юнайтед беше невероятен период в живота ми", разказва Уиър. 

"Ще мога да разказвам на децата и внуците си, че съм играл за Манчестър Юнайтед във Висшата лига - макар че може и да не споменавам, че става въпрос за една минута!"

Джеймс е родом от Престън и на 10 години започва в школата на Престън Норт Енд, а на 13 се присъединява към манчестърския гранд.

Заживява на квартира и му се налага да преодолее изпитанието, с което се сблъскват толкова много футболисти - отделянето от родителите на съвсем ранна възраст.

"Маркъс е няколко години по-млад от мен, така че дойде по-късно в нашето общежитие. Играехме FIFA заедно. Той е добро и съвсем нормално момче от Манчестър. Всички знаехме, че беше най-добрият в своята възрастова група и че ще достигне много високо ниво", спомня си Джеймс.

Самият той също показва сериозен потенциал и е капитан в няколко от юношеските отбори на Юнайтед, записва мачове и за юношите на Англия до 16 и до 18 г.

Снимка: Getty Images

Още при Дейвид Мойс Уиър започва да тренира с първия отбор, но енигматичният Ван Гаал е този, който му дава по-сериозен шанс.

Нидерландецът е всеизвестен като откривател на куп млади футболисти и никога не се е притеснявал да даде път на някое съвсем непознато име, дори за целта да трябва да пренебрегне доказани звезди.

"При Ван Гаал имаше много повече тактика и трябваше да си наистина концентриран", обяснява Уиър. "Избухваше от време на време, но винаги ти казваше нещата директно. Беше честен, което смятам, че повечето играчи предпочитат. Защото понякога имаш треньори, които не ти казват цялата истина".

През януари 2016-а централният халф за пръв път е вписан в групата на представителния тим за мача срещу Нюкасъл - попада там заради серия от контузии на други футболисти, но въпреки това изживяването за него е специално.

Оттогава още няколко пъти седи на резервната скамейка преди да се стигне до дебюта му срещу "артилеристите".

"Обикновено започваш да загряваш още от 25-ата минута на мача, или правиш някой крос, за да спечелиш вниманието на мениджъра, но с Ван Гаал беше различно. Трябваше да чакаш, докато той ти каже да загряваш, а ако се случеше, беше много вероятно да те вкара в игра".

"Някъде след 75 или 80 минути от онзи мач, той ми каза да загрявам, после някой ме викна да отида към техническата зона. Мислех си "По дяволите, наистина ще вляза".

"Родителите ми бяха там, всичко стана толкова бързо. Адреналинът беше такъв, че не мога да си спомня много от случилото се, освен че седях заедно с Тимъти Фосу-Менса и Пади Макнеър след последния съдийски сигнал, опитвайки се да се осъзная".

Уиър не успява да дочака повторно изживяване като това.

През лятото на същата година той получава оферта за 2-годишен договор с Юнайтед, след като Жозе Моуриньо вече е заменил Ван Гаал. Идеята е полузащитникът да подпише и после да бъде пратен под наем.

Вместо това, Джеймс преминава за постоянно в Хъл Сити, където бившият асистент в Юнайтед Майк Фелан застава временно начело на мястото на Стив Брус.

"Понякога има опасност съвсем да се изгубиш като те пращат под наем, а Юнайтед точно беше привлякъл Пол Погба, докато Морган Шнайдерлин и Бастиан Швайнщайгер вече бяха там. Аз бях само на 21 и бях играл една минута професионален футбол. Реших, че ще е добра идея да отида в Хъл, който точно се беше върнал във Висшата лига".

Уви, кариерата на младока въобще не потръгва.

Майк Фелан не се задържа дълго на мениджърския пост, а Уиър почти не играе и отива в Уигън под наем при един от своите бивши треньори от Юнайтед.

Снимка: Getty Images

Едва при завръщането си в Хъл играчът най-сетне дебютира в лигата с екипа на отбора в първия ден от сезон 2017/18.

Не след дълго надеждите му са прекършени от жестока контузия в коляното по време на мач на резервите, която го принуждава да прекара цели 15 месеца извън игра, преди да бъде освободен през 2019-а.

"Въобще не получих шанс да се докажа в Хъл. Бях почти на 24, когато си тръгнах, а бях изиграл само около 16 мача за първия отбор".

Следващият му клуб е закъсалият финансово Болтън, където той е сменен още в 37-ата минута на един мач и е публично разкритикуван от мениджъра си.

"От първия ми ден там имаше играчи, които признаваха в пресата, че не са получавали пари, не знаехме какво ще се случи. Аз просто исках да играя, защото се чувствах забравен. Дори не знаех какво е казал мениджърът за мен пред репортерите, но после разбрах и увереността ми пострада".

След само половин година в Уондърърс, Джеймс Уиър напуска Острова и най-сетне открива място, където да играе повече, макар и чак в Словакия.

Началото в Похроние, тим от малкото градче Жиар над Хроном, също не е лесно, тъй като Уиър тъкмо се мести там и пандемията прекъсва всякакви футболни събития, а той е принуден да се завърне в Манчестър.

Когато обаче футболът се подновява през май 2020-а, халфът се утвърждава в състава и се превръща в любимец на феновете.

"Жиар над Хроном не беше най-доброто място за живеене и почти никой не говореше английски. Все пак имаше няколко момчета от Африка в състава и те говореха езика, с тях се срещахме да играем карти в местното кафене. Наслаждавах се на времето си там, но възприемах Словакия просто като трамплин за мен".

Трансферът в МТК се случва през май 2021 г. и дава възможност на Уиър да се изявява в по-силно първенство от словашкото.

Будапеща пък е доста по-добър град за живеене, а светлокосият халф даже получава прозвището "Скоулс" от съотборниците си.

Щастлив ли е обаче един юноша на Манчестър Юнайтед, който изкарва хляба си чак в Унгария?

Джеймс се наслаждава на възможността да играе футбол и настоява, че не съжалява за недоразвитата си кариера на "Олд Трафорд".

"Ако можех да се върна в Юнайтед, щях да бъда по-напорист и по-уверен в себе си. Но въпреки всичко, да играя за първия отбор беше невероятно - пък било то и за някаква си една минута".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените