Дори и да спечели финала на Шампионската лига срещу Реал Мадрид на 28 май, Ливърпул няма да успее да направи куадрупъл заради загубената битка за титлата с Манчестър Сити. Нито един английски отбор не е правил нещо подобно в историята, но има един британски клуб, който може да се похвали с това постижение. Преди точно 55 години Селтик прави това, което се изплъзна на мърсисайдци.
През сезон 1966/67 "детелините" са изключителни и печелят абсолютно всеки турнир, в който се състезават. По онова време в тима играят почти изцяло футболисти от Глазгоу и областта, а начело на онзи велик тим е легендарният Джок Стайн.
Води се куадрупъл, но всъщност Селтик печели пет трофея в рамките на кампанията
Шотландските отбори започват участието си в КЕШ още от самото началото на турнира - 1955 г. В началото турнирът е доминиран от Реал Мадрид и петте им поредни купи. След това идват поредните титли на Бенфика и Интер, а между тях една успява да завоюва и Милан. Реал печели Шестата през 1966-а, след което идва времето и британците да се окъпят в слава.
Куадрупълът започва с триумф за Купата на лигата, където е победен вечния враг Рейнджърс с минималното 1:0. Десет дни по-късно Селтик печели още едно дерби на "Старата фирма" - за т.нар. Глазгоу Къп. Във финала за Купата на Шотландия пък "детелините" пък побеждават непретенциозния Патрик Тисъл.
В крайното класиране в първенството Селтик става шампион с три точки пред Рейнджърс. На 25 май предстои и последният голям финал - срещу Интер в КЕШ в столицата на Португалия. "Детелините" печелят с 2:1, като завоюват не само трофея, но си тръгват от Португалия с прозвището Лисабонските лъвове.
По време на целия сезон Селтик допуска само три загуби - два пъти от Дънди Юнайтед в първенството и веднъж от Войводина в ранните етапи на КЕШ.
Архитектът на куадрупъла е Джок Стайн. Първоначално Селтик не е искал да го назначи заради факта, че е протестант.
Чудото през 1967-а не би се случило без Джок Стайн. Той пристига в Селтик още през 1951-ва като футболист. Завършва кариерата си в тима, след което остава в клуба като треньор в академията. Там постига забележителни резултати, заради което президентът Робърт Кели иска да го назначи в първия отбор, но се страхува от бунт на феновете, тъй като Стайн е протестант.
Основата на враждата с Рейнджърс се поставя по линия на вярата - в Селтик са католици, докато Джърс са протестанти.
Затова Стайн напуска Селтик и работи на няколко места, включително и в националния отбор за кратко, преди да се завърне при "детелините" през март 1965-а. Назначаването на първия треньор-протестант в историята на клуба е показателно за кризата, в която се намира тогава Селтик. Тимът не е ставал шампион 11 години, не е печелил Купата на Шотландия от десет години, а в Купата на лигата не е триумфирал от осем.
Първоначалната идея на Кели е да назначи Стайн за помощник на ирландския треньор Шон Фалън. Това не се харесва на Джок, който признава пред президента, че има достатъчно оферти от Англия. Кели склонява и "завърта" двамата специалисти - Стайн става старши-треньор, а Фалън - негов помощник.
Тимът започва да трупа позитиви веднага. Стайн познава отлично клуба и започва да дава шансове на млади момчета от академията. Добрите резултати обаче се редуват със сериозни спадове и Селтик завършва едва осми през сезон 1964/65. Но играе финал за Купата на Шотландия, който дори печели - с 3:2 срещу Дънфърмлин. Така "детелините" печелят първия си трофей след доста години суша, но най-доброто предстои.
Феновете отново започват да вярват в любимците си, а Стайн не се страхува да експериментира. Пробва различни схеми на игра, включително и леко остарялата 4-2-4, като обича да размества футболистите си по терена: вкарва крайни защитници да играят в средата на терена и връща крила да помагат в защита.
През февруари 1967-а, няколко дни преди първия четвъртфинал за КЕШ срещу Войводина, Стайн урежда контрола с друг югославски тим - Динамо Загреб. Селтик домакинства пред 50 хиляди души по трибуните, а преди мача Джок надъхва феновете с "раждането на новия Селтик".
След спечелването на трите домашни трофея остава само триумфа в КЕШ за постигането на немислимото. Стайн решава да уреди още една контрола за подготовка за финала и 15 дни преди сблъсъка в Лисабон излиза в приятелски мач срещу СССР. Шотландците губят с 0:2, но играят толкова добре, че няколко момчета получават първи повиквателни за националния отбор.
Но физическата подготовка е само част от цялостния план на Стайн за финала. Точно преди сблъсъка с Интер шотландецът забранява на играчите си да излизат от хотела. Това се случва с тима преди всеки голям финал, за да се избегне нежелано поведение от футболистите. Тогавашните играчи са далеч от здравословния режим, който спазват тези днес, и алкохолът е нещо задължително дори преди най-големите мачове.
И все пак не всички му се подчиняват. Защитникът Томи Гемъл разкрива, че в деня преди финала той и двама съотборници са успели да се измъкнат от хотела и да изпият по три бири в съседно село. Всички се върнали, преди Стайн да забележи отсъствието им.
Друга странна забрана, която Джок налага на играчите си, е да не излизат от хотела в най-топлите часове на деня. Треньорът е сигурен, че силното слънце ще изтощи играчите му, които не са свикнали на подобни атмосферни условия в Глазгоу. Но Стайн дава и "бонуси" на футболистите - в деня на мача им позволява да спят, колкото поискат. Могат да се излежават чак до обяд и да закусват в леглата си.
Финалът обаче започва неприятно за Селтик. Шотландците губят в резултат след само седем минути игра след точно изпълнение от дузпа на Сандро Мацола. Преди мача Стайн предвижда, че победител ще е този, който вкара първи, но бърка. Интер не успява да създаде нищо друго опасно пред вратата на Рони Симпсън, а с голове на Томи Гемъл (62') и Стиви Чалмърс (85') "детелините" вдигат купата с ушите. "Нерадзурите", които печелят турнира през 64-та и 65-а, трябва да чакат цели 45 години за нов трофей, когато през 2010 г. с Жозе Моуриньо начело направиха нещо подобно на Селтик - безпрецедентен за Италия требъл.
През 1970-а Стайн извежда Селтик до нов финал в КЕШ, но този път "детелините" се оказват от грешната страна на съдбата. Единственият гол на Томи Гемъл стига само за почетна загуба с 1:2 от Фейенорд.
Стайн работи в Селтик цели 13 години, в които става шампион цели десет пъти. Заради доминацията на "детелините" шотландската ФА даже променя регламента на първенството и през 1975-а отборите в лигата са намалени от 18 на 10.
Точно тогава Селтик се намира в криза. През 75-а "детелините" завършват трети, а година по-късно - втори. Сребърните медали обаче са спечелени от Фалън, а не от Стайн, който не води тима в онзи сезон, тъй като се възстановява, след като претърпява сериозна катастрофа.
През 1976-а обаче Стайн се завръща и отново прави Селтик шампион за последен път в кариерата си. Уволнен е през 1978-а, след като остава едва пети. След това за кратко работи в Лийдс, преди да поеме националния отбор. Шотландия се проваля в опита си да се класира за Световното първенство през 1978-а и вижда в Стайн шанс да се поправи в следващата кампания.
Джок успява да класира тима на Мондиал 82, но отпада в групите. Следващите квалификации - за Световното през 86-а, приключват фатално за него.
Шотландия попада в една квалификационна група с Испания, Уелс и Исландия. Крайното класиране ще се реши от последните мачове. Шотландия гостува на съседа Уелс, от който вече е записал загуба с 0:1. Победа класира тима директно за Мондиала, равенство ще му осигури място на плейофите, а загуба означава нов провал.
След загубата от Уелс в Глазгоу Стайн е съсипан от местната преса - до такава степен, че повлиява на здравето му. На Джок му е открит проблем със сърцето, заради който са му предписани и лекарства. Треньорът трябва да приема хапчета редовно, но точно преди финалния сблъсък с "драконите" забравя.
Събитията в Кардиф започват драматично. Почти през целия мач шотландците са по-добрият отбор, но домакините повеждат още в 13-ата минута след гол на Марк Хюз. Десет минути преди края съдията отсъжда дузпа в полза на Шотландия и Дейви Купър изравнява - 1:1. Стайн обаче продължава да бъде изключително нервен, а по-късно асистентът му признава, че Джок е изглеждал все по-блед с всяка изминала минута.
При една ситуация в добавеното време съдията надува свирката си и отсъжда нарушение. Стайн обаче мисли, че това е краят на мача - става и започва да поздравява играчите на пейката за равенството. След това се свлича на земята. Откаран е в съблекалните в несвяст. Там лекарите се опитват да го съживят, но 30 минути след последния съдийски сигнал Стайн издъхва.
Шотландия завършва на второ място в групата си и се класира за плейофите, но остава без треньор. За наследник на Стайн, е избран друг шотландец, който впоследствие също ще бъде наричан велик - Алекс Фъргюсън. Фърги печели плейофа с Австралия, но на Световното през 1986-а, на което ще се роди легендата на Диего Марадона, Шотландия остава последна в групата си след само една спечелена точка.
