Вече направо си стана традиция почти всяка година през февруари да се обсъжда възможността Ливърпул да спечели куадрупъл.
В миналото останаха дните, когато турнирите за домашните купи не бяха приоритет на отбора - сега "червените" искат всички трофеи. И с футбола, който показват, са напълно способни да ги вземат.
Юрген Клоп постави основите за една бъдеща ера на успехи след неговото напускане, а Арне Слот бере плодовете и върши феноменална работа на треньорския пост.
Всъщност Ливърпул се справя толкова добре, че на този етап ще бъде изненада, ако се спъне в който и да е турнир.
Отборът отново ще играе финал за Карабао къп в средата на март, след като снощи помете Тотнъм с 4:0 в полуфиналния реванш. Така последното отличие, спечелено от Клоп, може да бъде защитено и да се превърне в първото за Арне Слот.
Съперник на финала ще бъде Нюкасъл и въпреки добрата форма на "свраките", няма съмнение, че Ливърпул ще бъде фаворит в сблъсъка.
Мърсисайдци продължават битката и в останалите три състезания, а съществуват достатъчно аргументи, че това е най-добрият шанс, който тимът досега е имал за исторически куадрупъл.
Как стана така, че Ливърпул на Слот изглежда по-готов за ултимативното постижение от този на Клоп?
Трябва да се отбележи, че преди назначаването на германеца през 2015 г., клубът се намираше в доста сух период откъм трофеи.
След чудото в Истанбул в Шампионската лига през 2005-а, Ливърпул беше взел само две купи през следващото десетилетие - веднъж ФА Къп (2006) и веднъж Купата на лигата (2012).
А дори след осъществената от Клоп революция, трофеите дойдоха бавно. Даже имаше въпроси доколко мениджърът е способен не само да изгради боеспособен отбор, но и реално да направи последната крачка към вечната слава.
Кампания 2018/19 се оказа фундаментална за съвременната история на Ливърпул, защото отборът отново стъпи на европейския връх със спечелването на Шампионската лига и отчете най-големия си точков актив във Висшата лига дотогава (97 т.), макар че по драматичен начин остана втори зад Манчестър Сити.
Наложи се да се изчака още година за домашната титла, но през 2018/19 вече нямаше съмнение, че на "Анфийлд" се случва нещо специално.
През следващите пет години бяха спечелени още шест трофея под ръководството на Клоп, а те даже не отразяват напълно класата на състава в този период.
Присъствието на могъщия Сити попречи на мърсисайдци да спечелят повече - но все пак на няколко пъти феновете им помечтаха за куадрупъл.
Дори във връхната си точка през 2023 г. "гражданите" не успяха да спечелят четирите основни трофея в Англия и Европа, тъй като тогава Карабао къп им се изплъзна.
А Ливърпул за пръв път се беше насочил към куадрупъла година по-рано.
Дотогава Клоп получаваше обвинения, че не гледа достатъчно сериозно на домашните купи за сметка на Премиър лийг и Шампионската лига.
Но типично за една легенда, германецът затапи критиците, спечелвайки ФА Къп и Карабао в един сезон, с два финала на "Уембли" срещу Челси, решени с дузпи.
Силите на Ливърпул обаче не стигнаха в първенството и в Европа, където "червените" отстъпиха на познатите си конкуренти през последните години - Манчестър Сити и Реал Мадрид.
Експанзивният футбол на Клоп постоянно осигуряваше незабравими спектакли на публиката, но понякога оставяше отбора твърде уязвим в задни позиции, а в определени периоди играчите изглеждаха изтощени.
През януари миналата година мениджърът разкри, че ще напусне след края на сезона и в началото това подейства енергизиращо на цялата съблекалня.
Още един финал срещу Челси за Карабао къп беше спечелен и тъй като Ливърпул оставаше в състезанието за останалите трофеи, мечтите за куадрупъл отново бяха на дневен ред.
Феновете се надяваха германецът да се сбогува с "Анфийлд" с още поне няколко трофея, но силите на отбора му привършиха някъде през април.
Един отчайващ период доведе до отпадания срещу Аталанта в Лига Европа и срещу Манчестър Юнайтед за ФА Къп, а шампионската титла остана далеч и отново беше в ръцете на Сити.
До момента голямото постижение на Арне Слот е, че надгражда по много естествен и премерен начин върху оставеното от Клоп.
Нидерландецът не се нуждаеше от преходен период, от време за напасване, а директно започна да трупа победи и така превърна отбора си във фаворит във всички състезания.
Вече неведнъж бяха обстойно анализирани разликите между предишния и новия Ливърпул, които вероятно ще проличават все повече към края на този сезон.
Сега тимът е по-пресметлив и прагматичен, знае по-добре как да контролира и затваря мачовете, но е способен на същите спиращи дъха атакуващи действия, които помним при Клоп.
Поне на теория, тактическата гъвкавост на новия треньор и постоянството на играчите са добри предпоставки за завоюване на поне няколко купи през следващите месеци.
В сегашния Ливърпул съществува една методичност, която просто нямаше как да се настани трайно във френетичния Ливърпул на Клоп.
Слот успя да подобри формата на почти всички играчи и да внесе доста повече стабилност в центъра с привлечените в последното лято на Клоп халфове - Доминик Собослай, Райън Гравенберх и Алексис Мак Алистър.
Съществува и нужната дълбочина в състава с алтернативи на всяка позиция. Но може би най-важният фактор за надеждността на този отбор е, че Ливърпул вече не е толкова уязвим при контраатаки.
С внимателния контрол върху мачовете идва и спокойствието, че опонентът рядко създава достатъчно шансове, за да си мечтае за някакво чудо срещу мърсисайдци.
Но при всички тези достойнства на отбора, все още един човек прави разликата и няма как да не се спрем на фурора, който той предизвиква.
Мохамед Салах се е устремил към най-продуктивния си сезон с червения екип и се очертава като основен кандидат за "Златната топка".
Може би е време за нов африкански носител на индивидуалната награда след Джордж Уеа през вече далечната 1995 г. Но разбира се, за целта е нужен триумфален край на кампанията.
Макар че всеки от другите нападатели имаше своите добри моменти досега, победите и точките най-често осигурява Салах с неговите 26 гола и 18 асистенции в 34 мача.
Все още е възможно това да е последният сезон на египтянина в Ливърпул - добре известна е сагата с неговия изтичащ договор, както и с тези на Върджил ван Дайк и Трент Александър-Арнолд.
Но засега неяснотите около бъдещето на триото не се отразяват негативно, а особено опитните Салах и Ван Дайк са абсолютно незаменими и се раздават като за последно в името на отбора.
Стига те да останат здрави и във форма още няколко месеца, Ливърпул трудно ще бъде спрян.
Титлата в първенството е близо, и то не само заради отличната преднина на върха от 6 т. пред Арсенал с мач по-малко от "артилеристите". Просто никой от конкурентите на Ливърпул не изглежда способен да осъществи някаква победна серия, с която да предизвика обрат за първото място.
В останалите турнири неизвестните са повече.
ФА Къп все още е едва на етап четвърти кръг и макар че там съперник е последният в Чемпиъншип Плимут, Ливърпул може да се сблъска с далеч по-сериозни изпитания по-нататък.
А първото място в основната фаза на Шампионската лига може да не се окаже нещо толкова положително, защото още на осминафинал вероятен противник е френският шампион ПСЖ.
Естествено, съществува черен сценарий, при който Ливърпул приключва с празни ръце сезон 2024/25. Но с всеки изминал мач той става все по-малко вероятен.
Слот и футболистите му имат всички шансове да ликуват накрая и не само да обогатят трофейната витрина, но и да направят нещо историческо, което дори Клоп не успя да постигне.
