Месут Йозил е един от най-елегантните футболисти, играли не само в Реал Мадрид, но и в цялата Ла Лига в последните години.
Германецът прекара три години на "Сантяго Бернабеу", в които обаче така и не успя да осъществи мечтата си и да спечели трофея от Шампионската лига.
Все пак вдигна веднъж титлата в Ла Лига, преди да премине в Арсенал през лятото на 2013 година. И точно преди Реал да триумфира четири пъти в рамките на пет години в най-престижния европейски клубен турнир.
Но историята на Йозил е изключително интересна. Преди да подпише с Реал, самият той е искал повече да облече фланелката на Барселона. За това и за още интересни факти от биографията му разказва самият той.
За малко зарязва футбола заради тениса на маса
Йозил може и да е един от най-добрите футболисти, които сме гледали в последните години, но като дете е имал друга голяма страст - тениса на маса, заради който почти е зарязал футбола.
"Бях много добър на тенис на маса. Играех, когато бях на 11-12 г. Дори спрях с футбола за три месеца, а още в първия ми турнир победих всичките си съперници - споделя Йозил.
Но разбрах, че не е това нещото, което искам да правя. Футболът ми липсваше. Не мога да кажа, че съм разлюбил футбола в онзи момент, просто тенисът на маса ми носеше повече удоволствие."
Апатията на Пеп Гуардиола го праща в Реал
След Световното първенство през 2010 година редица грандове го искат в редиците си. Въпреки възхищението си към Зинедин Зидан предпочитаният му отбор в онзи период е Барселона. Но Жозе Моуриньо печели битката за подписа му.
"След Мондиал 2010 Реал Мадрид, Барселона, Арсенал, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед ме искаха. Любимият ми отбор тогава беше Барселона. Никой не играеше по-красив футбол.
Исках да подпиша с Барселона. Но Гуадиола не се опита по никакъв начин да ми покаже, че ме иска. Отсъствието му бе доста съмнително. Казаха ми, че бил на почивка...
В същото време, Моуриньо бе доста убедителен. Любезен. И упорит. Пълната противоположност на треньора на Барслеона. Затова избрах Жозе Моуриньо и Реал Мадрид."
Сбъдната мечта "Реал Мадрид"
Когато пристига в Реал, всичко е розово. Запознава се с идола си Зинедин Зидан, разбира се добре и съотборниците му го посрещат приветливо. А на терена Йозил показва изключителни си качества, с които помага на тима да спечели титлата през сезон 2011/12.
"Бях много притеснен, но и в същото време щастлив и благодарен, защото Реал Мадрид е огромен клуб. Мечтаех да играя там, защото идолът ми Зинедин Зидан беше играл там.
Когато си новият човек в съблекалнята, си мълчиш повече и си нервен заради невероятните футболисти, които играят за този отбор. Най-нервен бях, когато се срещнах със Зидан - това беше фантастичен момент за мен.
Сърцето ми още бие за Реал Мадрид, това не е тайна. Все пак играх там, като и до днес имам страхотни приятели в клуба."
Големият му сблъсък с Моуриньо
Последният сезон на Жозе в Реал, който се оказа последен и за Йозил, премина в открита война между португалския специалист, подкрепен от малка група в съблекалнята, и лидерите Серхио Рамос, Икер Касияс, Пепе и Месут Йозил. Пикът на скандала между Моуриньо и германеца идва на почивката в един мач между Реал и Депортиво Ла Коуриня.
"Моуриньо ми каза: "Мислиш си, че два добри паса са достатъчни? Мислиш си, че си толкова добър, че можеш да си позволиш 50% точни подавания и това е достатъчно?"
Спря и ме погледна с тъмнокафевите си очи. Отдръпнах се леко - бяхме като двама боксьори преди началото на първия рунд. Не му отговорих. В онзи момент го мразех, но в същото време го обожавах.
"Искам да играеш, както можеш - продължи той. Искам да влизаш за топката като мъж. Знаеш ли как изглеждаш при спорните топки? Не знаеш? Сега ще ти покажа!"
Тогава застана на пръсти с ръце до тялото си, направи някаква смешна физиономия и започна да подскача из съблекалнята. Тогава му изкрещях: "Щом си толкова добър, играй ти! Ето ти фланелката. Слагай я. Късмет."
"Сега какво, отказваш ли се? - каза той. Ти си страхливец. Какво искаш? Топло душче и да си измиеш косата? Да те оставя на мира? Или искаш да покажеш на съотборниците си, на феновете и на мен какво можеш? Ти си един ревльо. Влизай под душа. Не си ни нужен."
Взех си хавлията и минах покрай него, без да му отговарям нищо. След това се извиних на Серхио Рамос и на останалата част от отбора за поведението ми."
Жестът на Рамос
След като Моуриньо стоварва целия си гняв върху Йозил, Серхио Рамос решава да защити съотборника си и затова през цялото второ полувреме играе с неговата фланелка под своята. Целта е ясна - да вкара, след което да посвети гола на Йозил. До негов гол така и не се стига, но жестът му не остава незабелязан.
Вторият голям сблъсък - баща му срещу Флорентино Перес
Йозил вини баща си за напускането си на Реал Мадрид. В един момент изтрива профила си в Twitter заради него.
"Най-трудното решени в живота ми бе да напусна Реал Мадрид. Мечтаех да спечеля Шампионската лига с Реал. Времето ми там не беше изтекло.
Баща ми не е перфектен и преговорите далеч не минаха гладко. Не бяхме алчни, просто искахме да ни бъде дадено това, което смятахме за справедливо, но не ни го дадоха. Не е особено умно да бъдеш твърдоглав в преговори с Флорентино.
Беше толкова бесен, че ми изтри профила в Twitter. Загубих милиони фенове. Раздялата ни не беше приятна."
Сбогуването с Бундестима след расисткия скандал
Месут Йозил бе обект на множество расистки обиди, след като публикува снимка с президента на Турция Реджеп Таип Ердоган. Бе открито критикуван и от членове на Германската футболна федерация, което доведе до оттеглянето му от националния отбор, с който бе спечелил световната титла през 2014 година.
"Когато побеждаваме, съм германец, а когато губим - имигрант - каза Йозил тогава.
С огромна болка в сърцето и след като обмислих последните събития, повече няма да играя за германския национален отбор, защото почувствах расизъм и неуважение. Носех германската фланелка с гордост, но повече няма да го правя.
Високопоставени представители на Германската федерация проявиха неуважение към мен заради турските ми корени и несправедливо ме обвиниха в политическа пропаганда. Бях дотук. Расизмът не трябва да съществува.
Имам две сърца - едно германско и едно турско. Роден съм и израснах в Германия. Защо все още има хора, за които не съм германец?"
