Патрик Клуйверт си го спомня, сякаш беше вчера, въпреки че изминаха цели 25 години от гола, който щеше да промени европейския футбол.
Пространството, което си осигури, за да поиска паса от Франк Рийкард, рикошетът, който му позволи да се освободи от шпагата на Звонимир Бобан, инстинктивния удар с върха на пръстите, който прати топката в мрежата зад Себастиано Роси.
Знае всичко това наизуст, но емоциите, които следват могат да бъдат обяснени по-лесно:"Това, което се случи след последния съдийски сигнал, беше лудост. Всички бяха полудели."
Клуйверт не знае как да реагира, докато десетки други тела летят наляво-надясно около него на стадион "Енрст Хапел" във Виена. Нищо вече няма да бъде същото.
Победата на Аякс над Милан във финала на Шампионската лига през 1995 година, осигурена от единствения гол, дело на 18-годишна резерва, може и да не осигури десетилетие доминация на нидерландския футбол, но отиде по-далеч.
Даниеле Масаро, който играеше последния си мач за Милан онази нощ, си спомня: "Този финал сложи точка на 10 години, в които спечелихме всичко и написахме златни страници в световната футболна история."
Започваше нова глава, белязана от с младите таланти на Аякс, почти изцяло създадени в академията на клуба, които щяха да се превърнат в световни звезди.
Аякс го беше направил по свой начин под ръководството на Луис ван Гаал. Беше комбинирал техниката и тактическата магия на Йохан Кройф с физиката и атлетизма на модерния футбол. Масаро описва играчите на нидерландския колос като "безпощадни, но също така умни и бликащи от качества", спомняйки си и всеизвестната фраза на Хорхе Валдано.
Както много истории за неочаквания успех, и този на Аякс не дойде без нужната доза късмет. "Това беше като вулкан, който избухна отвътре", казва Роналд де Бур, който бе сред седмината играчи продукти на академията на клуба, които взеха участие във финала във Виена. "Не го очаквахме, нямахме ни най-малка идея, че нещо подобно може да се случи. И тогава, изведнъж, избухна вулканът."
Неслучайно Де Бур е изненадан. През 1991-ва Лео Бенхакер го продаде на Твенте, малко преди Ван Гаал да застане начело, като самият той признава, че не е мислил, че ще може да се върне в тима. Така бе отделен и от брат си Франк, но Ван Гаал познава твърде добре двамата още от времето си като треньор в академията на Аякс, за да не ги събере отново заедно две години по-късно.
Това бе изключителен ход на Ван Гаал, който вече бе загубил Денис Бергкамп и Вим Йонк, които отидоха в Интер през 1992-ра, а Браян Рой бе пратен във Фоджа, тъй като треньорът реши, че не е достатъчно развит в главата, за да разбере тактическите указания.
Но тези от по-младото поколение на Аякс ги разбираха прекрасно и дойде тяхното време. Към тях се присъединиха други, чиито качества не бяха видими веднага, или поне не за всички. Яри Литманен пристигна от френския МиПа, а преди началото на сезон 1993/94 дойдоха и двама нигерийци, които щяха да играят за първи път извън родината си - Нванкво Кану и Финиди Джордж.
"Взехме Финиди Джордж и едно руско крило - Юри Петров, да тренират с нас във Финландия - спомня си Де Бур. - Ван Гаал трябваше да избере един от двамата. Ако беше питал мен, щях да избера руснака. Но той се спря на Финиди, след което той се превърна във фантастичен футболист за нас.
При Кану - веднага можеше да забележиш, че притежава качества, но когато дойде, не можеше да подава правилно топката и левият му крак го нямаше никакъв. Потенциалът му си личеше, но не беше сигурно дали ще успее да го развие. Когато напусна Аякс, разликата беше невероятна. Всички момчета от тима продължиха да се развиват и след това."
С Ван Гаал се работи трудно, но неговите методи убедиха всички, че носят успехи, дори Рийкард - клубна легенда, която постигна толкова много с Милан, преди да се завърне през 1993 г. "Повтаряхме едно и също до откат - продължава Де Бур. - Дори за Франк. Той беше спечелил всичко, но както Кану, левият му крак беше доста слаб и не можеше да подаде един пас направо. Ван Гаал имаше една тренировка за пасове, която правехме всеки ден като допълнителна загрявка, и имаше дни, в които си мислиш: "О, не пак това." След три месеца от пасове, пасове, пасове левият на Франк беше перфектен."
Първите показатели за това, което щеше да се случи, дойдоха през сезон 1993/94, когато Аякс взе титлата. Клуйверт бе промотиран в първия отбор през 1994-та, след като Роналдо, който щеше да се превърне в може би най-добрият централен нападател на всички времена, отиде в ПСВ Айндховен, вместо в Аякс, позволявайки на местните таланти да разцъфнат.
"Това беше нещо невероятно за мен, нещо огромно - казва Клуйверт. - Нещо, за което мечтаех. Дотогава знаех само да излизам на терена и да се забавлявам. Но Ван Гаал ми даде увереността и куража да стана нападател на първия отбор на Аякс." И така, заедно с Едгар Давидс и Кларънс Зеедорф, голаджията влезе при мъжете.
Клуйверт започна като титуляр в мача, който промени целите на Аякс - победата с 2:0 у дома срещу Милан в първия двубой от груповата фаза. Тимът на Фабио Капело тъкмо бе съсипал Барселона на Кройф с 4:0 четири месеца по-рано, но този път "росонерите" нямаха шанс, когато Клуйверт асистира за плонжа на Роналд де Бур и срещу волето на Литманен на калния "Олимпийски" стадион.
"Бяхме тотално изненадани - казва Масаро. - Те бяха изключително креативни, бързи и не ни оставиха никакъв шанс. Бяхме дезориентирани и не можехме да играем играта си."
Впоследствие, играчите на Аякс, по думите на Де Бур, се държали "като малки деца" и разменяли фланелките с идолите си, не без помощта и на Рийкард. Само две месеца по-късно обаче дойде нова победа със същия резултат в реванша, игран в Триесте, където се игра мачът заради наказание заради феновете на Милан. Де Бур намери прекрасно Литманен, а Финиди предизвика автогол на Франко Барези. Според Де Бур това е било дори още по-добро представяне от страна на Аякс, а Масаро добавя, че тогава Милан още не е усещал, че вече е бил детрониран. "Ако трябва да съм честен, не смятахме, че те могат да спечелят трофея. Впечатлиха ни, но не чак толкова."
Когато дойде време за финала, тази възможност също не изглеждаше кой знае колко голяма, въпреки че Аякс щеше да защити титлата си, и то без да допусне загуба в първенството, а в Европа беше изключителен. Победата с 5:2 над Байерн Мюнхен в полуфиналния реванш и един от най-добрите мачове в ерата на Шампионската лига и до днес. Финиди и Марк Овермарс тотално разбиха баварците по крилата. "Не помня да сме се съмнявали, че ще ги победим", казва Де Бур за третия мач срещу Милан.
Същото може да се каже за майката на Клуйверт - Лидвина. "Преди да тръгнем за Виена, тя каза на Ван Гаал: "Нали знаете, че моето момче ще вкара победния гол?", казва Клуйверт. Въпреки че вече е познато име в Ередивзии, Клуйверт не е твърд титуляр в двубоите от Шампионската лига. Финалът във Виена също започва на пейката, а Де Бур е пратен в предни позиции. "Бях супер надъхан - продължава той. - Разбира се, и малко разочарован, но разбирах, че треньорът иска по-опитни футболисти за финала. Аз просто трябваше да чакам и да бъда готов и бях."
Наскоро Де Бур отново имал шанс да изгледа финала. "Това беше отвратителен мач, играхме много зле", признава той.
Капело нямаше да позволи на Милан да се случи същото, което се бе случило на Байерн. Паоло Малдини показа какво очаква Финиди още в началото. Ролята в средата на терена Рийкард бе да се преминава от 3-4-3 в 3-3-4 и обратно, но възможностите му за подавания бяха ограничени до минимум. На почивката Милан съжалява повече, че не води в резултата, а Рийкард подканя съотборниците си за по-бързо темпо през втората част. "Франк не говореше много, но, когато го правеше, казваше смислени неща", казва още Де Бур.
Аякс заигра по-добре, Рийкард се дръпна още малко по-назад, но и това не донесе особен ефект. Ван Гаал извади неефективния Зеедорф и вкара Кану. 20 минути преди края направи още една смела промяна - пусна на терена Клуйверт. Литманен беше фантастичен цяла вечер, но "росонерите" не му оставяха никакви пространства, а във врата на финландеца постоянно дишаше Марсел Десаи.
"Каза ми: "Просто бъди цел, освобождавай се, но не играй много с топката, опитай се да използваш пространствата зад отбраната", спомня си Клуйверт за наставленията на Ван Гаал. И това проработва при атаката за гола, която започва от една избита топка от Едвин ван дер Сар след центриране на Деметрио Албертини и завършва с върха на обувката на Клуйверт, който оправдава думите на майка си.
"Започнах да тичам и обърнах фланелката си наобратно. Дишането ми беше учестено, защото това беше един невероятен момент - спомня си нападателят. - След това останалите дойдоха и ме прегърнаха. Не можех да си поема въздух. Трябваше да ги разбутам, за да не се задуша."
"Може би настройката ни беше различна - казва Масаро. - Година по-рано ние бяхме аутсайдерите и спечелихме. В онзи финал играхме като равен с равен с Аякс. Може би не бяхме толкова надъхани колкото срещу Барселона. Това беше психологическа грешка."
Според него лидерските качества на Рийкард са извели Аякс до трофея. И все пак Милан губи от противник с отбор със средна възраст от 23. "Нещо се пречупи у тях", казва Клуйверт.
Ван Гаал се проявява като по-добър тактик от Капело, а и като по-смел. Но го прави и благодарение на отбора, който е напълно готов да изпълни всички тактически указания. Аякс беше създал формула, която ги направи шампиони.
Много от тях пожънаха още успехи и на други места. Рийкард, който се отказа, и Зеедорф бяха единствените, които напуснаха веднага Аякс, който щеше да достигне финала и през 1996-а, а според Де Бур тогава отборът е бил дори по-добър. Но се измъчиха срещу Ювентус, Овермарс бе с контузия и загубиха след изпълнение на дузпи. "Ако всички бяха здрави на 100%, бяхме непобедими", спомня си Де Бур.
Когато Ван Гаал замина за Барселона през 1997-а, половината от отбора вече се бе разотишъл. В годините след това единствено Порто на Жозе Моуриньо успя да вдигне купата с големите уши като отбор извън Топ 5 първенствата на Европа.
"И сега е възможно, но преди се случваше веднъж на десет години, а сега - веднъж на 30", казва Де Бур, който в момента е треньор на отбора на Аякс до 19 г. и се надява да произведе играчи, които да повторят чудото отпреди 25 години. Аякс бе близо до това през миналата година, но бе спрян на полуфиналите.
"Ако трябва да сме абсолютни реалисти, сега е по-трудно, отколкото беше за нас", добавя по темата Клуйверт.
Но, както знаем, не само от празненствата в Австрия онази вечер, но и от други по-далечни и по-близки изключителни футболни моменти, понякога се случват неща, които човешкият мозък преди това не е могъл дори да си представи.
