Той бе съотборник на Дешан и Десаи, но брутална катастрофа го отказва от футбола, за да доживее дните си като бездомник

През 80-те Нант притежава момче, за което всички смятат, че ще се превърне в суперзвезда, но може и никога да не сте чували името му. Кариерата на Сиди Каба е изключително кратка и приключва с ужасяващ инцидент.

"Цяла Франция говори за талантливото момче - се казва в репортаж на френската TF1 през 1980-а. - Той е част от академията на Нант от 12-годишен. Името му е Сиди Каба и е роден в малийския град Бамако. Играе както отдясно на атаката, така и като централен нападател и бележи по три гола на мач."

"Той беше Килиан Мбапе на своето време - описва Каба скаутът на Луан-Кюизо (отбор, който през 80-те се подвизава в Лига 2, но сега играе в четвърта дивизия - б.а.) Кристиан Лареп. - Всички се възхищаваха на играта му. Още откакто бе на 12, започнаха да пишат за него по вестниците - толкова талантлив беше. Истински диамант."

40 години по-късно свидетелите на таланта му продължават да говорят с ентусиазъм за Каба.

"Виждал съм много талантливи футболисти в академията на Нант, които са дошли от Нова Каледония - споделя пред "Екип" старши-треньорът на "канарчетата" Антуан Комбуаре (играе за Нант между 1983 и 1990 г. - б.а.). -

Марсел Десаи, Дидие Дешан и Сиди играеха в академията тогава. Беше истинска експлозия на таланти. Той беше най-добрият футболист, истински феномен. Старши-треньорът Жан-Клод Судо го обожаваше. А и Сиди притежаваше прекрасен характер - винаги бе усмихнат и пълен с енергия."

Когато е на 14, бащата на Каба го праща да учи във Франция. За да му дадат по-лесно виза от Мали, изкарва сина си по-малък с три години и вместо на 14, пише, че е на 11 г. Така Каба е принуден да лъже за възрастта си през целия си живот: съученици, приятели, съотборници.

Още на 12 (всъщност на 15 г.) Сиди, разбираемо, се откроява от връстниците си. На 13, според паспорта му, вече е основна фигура в академията на Нант. През 1984-та, когато според документите му е на 17, но всъщност е на 20 г. вече тренира с първия отбор и е на крачка от това да дебютира.

Каба не само тренира, но и се сприятелява с доста от по-възрастните момчета (всъщност на неговата възраст) в базата. Най-близък е с 23-годишния Сет Адонкор - полубрат на Марсел Десаи, с когото имат една и съща майка. Той е и най-опитният в групичката, с която се движи, като вече е централна фигура в халфовата линия на шампионския отбор на Нант от 1983-та.

Останалите му близки приятели са 20-годишният Антоан Камборие, 19-годишният Жан-Мишел Лабежоф и 19-годишният Лоран Обри.

На 18 ноември 1984-та родителите на Лоран Обри канят останалите момчета на обяд. Приятелите започват да се събират още от рано сутринта и поемат към малкото градче в полите на Нант Сен Назер по магистралата. Пътят обаче е мокър заради проливния дъжд. В 12:35 ч. на обяд Сет Адонкор губи контрол над автомобила - Ford XR3 Explorer, преминава през зелената площ, разделяща двете ленти и се озовава в лентата за насрещно движение.

Шофьорът на BMW-то, което се забива в тях, няма време за реакция. Ford-ът е смазан, а Адонкор и Лабержоф умират на място. Единствено Сиди Каба оцелява. Откаран е в болница със сериозни наранявания.

"Събудихме се около 10 сутринта и започнахме да се събираме за обяда у Лоран Обри - споделя Сиди Каба за деня на катастрофата в интервю за "Екип" през 2021-ва.

Бях на предната седалка, но ми се приспа, затова се сменихме и аз отидох отзад. Заспах веднага. Не видях абсолютно нищо! Чух само силен трясък, но не си спомням нищо друго. Събудих се директно в болницата."

Само няколко часа след инцидента младежкия тим на Нант се подготвя да излезе в мач срещу Монако. Никой не смее да съобщи новината на Марсел Десаи, дори треньорът. Тогава към него се насочва 16-годишният Дидие Дешан.

"Когато в отбора са научили за смъртта на брат ми, никой нямаше куража да ми каже какво се е случило - пише Десаи в автобиографията си. - Не виня никого. Това изисква огромна смелост. Дидие го направи. Дойде при мен, сложи ръка на рамото ми и ми каза ,че Сет и Жан-Мишел са загинали, а Сиди е в болницата. Никога не сме говорили отново за това. Но ръката му, която постави на рамото ми, все още е най-голямото доказателство за приятелството ни."

Sportcafe Ретро

Той беше по-техничен от Марадона, но любовта му към купоните, пиячката и жените беше по-голяма дори от тази на Дон Диего

Историята на Ел Магико и предшественика на финта на Роналдиньо

В онзи ден Десаи губи полубрат, но се сдобива с нов брат на терена в лицето на Дидие Дешан. Няколко дни по-късно 16-годишният Марсел трябва да успокоява майка си на погребението на Сет.

Месец след трагедията Сиди Каба е изписан от болницата. Трябва да ходи с патерици, но веднага се отправя към стадиона за мач между Нант и Брест. Няма да стъпи на терена обаче още година.

Сиди изиграва още няколко мача за младежкия отбор на Нант. През пролетта на 1986-а отбелязва гол на полуфиналите за младежката купа на Франция. В онзи отбор играе с Десаи и Дешан. Но това са последните проблясъци на таланта му.

След това изкарва разочароващи периоди в дубъла на Бастия в четвърта дивизия, в Луан-Кюизо във втора и в Ютц в трета.

Сиди така и не успява да се възстанови от загубата на приятелите си, продължава да повтаря епизода от катастрофата, заради което, в крайна сметка, и спира с футбола.

"Контузваше се често - казва още скаутът на Луан-Кюизо Кристиан Лареп. - Проблемите му бяха както физически, така и психически. Още тогава Сиди се чудеше защо именно той е оцелял, а другите момчета са загинали. Тази мисъл го изяждаше отвътре. Психическата му лабилност и любовта към чашката го отведоха по пътя към бездната."

След години издирване журналисти от "Екип" откриват Каба. През всичките тези години Сиди е живял нелегално в Испания, върнал се в Мали, мислил е за самоубийство и отново се е завърнал в Нант, където се оказал бездомен. Имал три деца: 18-годишна дъщеря и двама синове - на 13 и 11 г. По-големият кръстил Сет Адонкор Каба - в памет на брата на Марсел Десаи, който загива в катастрофата. Сиди дори помолил Марсел да стане кръстник на момчето, но френската легенда отказал.

Журналистическият екип се уговаря със Сиди за интервю, но на следващия ден той не вдига телефона си. Репортерите се натъкват на негов познат, който решава да им помогне. "Винаги е трудно със Сиди, защото често няма пари да си плати телефона", обяснява им той.

След като го откриват, най-накрая могат да пристъпят към интервюто. "Не си спомням нищо от онзи ден - разказва той пред "Екип" със сълзи на очи. - Когато излязохме от Нант, бях на шофьорската седалка, но след това се сменихме с Жан-Мишел. Казах му, че съм уморен и че ми се спи, и седнах отзад. Няколко минути по-късно той загина, а аз оцелях.

Не спирам да мисля за това; това е болката ми. Продължавам да се питам защо точно аз оцелях. Този инцидент съсипа живота ми. Моля ви, не ме питайте повече за него."

Сиди преживява тежко и успеха на бившите си съотборници, когато е принуден да гледа как Дешан и Десаи, с които едно време рита в Нант, стават световни шампиони през 1998-а.

Няколко месеца след интервюто Сиди преминава през клиника, в която се бори със зависимостите, а през септември се завръща на базата на Нант. Там среща свой стар познайник - Антоан Камборие, който 40 години по-късно вече е старши-треньор на "канарчетата".

"Минаха толкова много години, но ти не си се променил изобщо. Защо не дойде тук по-рано? Искаш ли да ти покажа базата?", пита Камборие.

Впоследствие двамата разказват за живота си след футбола и си спомнят за моментите, когато са били заедно на терена. Потъват в стари мачове на Нант и обсъждат футбола като двама стари приятели.

Тогава Камборие разказва една подробност за фаталния ден, която пази в тайна почти 37 години.

"Аз също можех да съм в колата - казва той. - Спомням си много добре, защото Сиди и Жан-Мишел бяха още в академията, а аз ги изпратих до колата. Спомням си и как Сет запали Ford-а. Не можех да отида с тях, защото бях обещал на съпругата си, че ще отидем до Льо Ман.

Така моите приятели тръгнаха и никога не се върнаха. Никога не съм го споделял, защото ми е изключително тежко. Но никога няма да забравя как се сбогувахме. И до днес продължавам да се питам дали не съм можел да направя нещо, за да ги спра."

През септември Камборие се разделя с Каба с окуражителни думи, подканяйки го да търси сила за да продължи напред и да се наслаждава на живота. Месец по-късно обаче трябва да се сбогува и с него.

На 5 ноември 2021-ва 80 души се събират за погребението на Сиди Каба, който умира в резултат на проблеми със сърцето и панкреаса. Сред тях, малко зад всички е и Антоан Камборие. На 7 ноември Каба бе почетен и от Нант, когато преди мача със Страсбург целият стадион си спомни за Сиди.

Sportcafe Ретро

Феноменът на съветския бокс обичаше най-много алкохола и умря в слепота и мизерия

Вячеслав Лемешев стана олимпийски шампион на 20, но бе забравен още приживе