На 23 юни 2000 година животът си губи една от най-големите словашки футболни звезди, след като Петер Дубовски загива след падане от скала в Тайланд.
Голмайстор и голяма надежда на два народа
Роден на 7 май 1972-ра в Братислава, тогавашна Чехословакия, сега Словакия, Петер се присъединява към академията на местния Слован като 13-годишен. Четири години по-късно прави дебюта си в местното първенство.
Прекарва четири години в Слован, в последните две от които е неизменен голмайстор, отбелязвайки 51 гола в 59 мача, помагайки на тима си да стане шампион през 1992-ра. На следващата година е обявен за Играч №1 на Словакия, което му носи и трансфер в Реал Мадрид.
Така Дубовски се превръща в първия и засега единствен словак, носил екипа на "кралете".
Златните години в Ла Лига и националния отбор
В онзи отбор на Реал блестяха имена като тези на Михаел Лаудруп, Роберт Просинечки, Иван Саморано, Емилио Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Фернандо Йеро, Мануел Санчис...
Началото е трудно, докато свикне в големия Мадрид. В допълнение, не говори езика. Но "говори" универсалния език на футбола на терена.
През първия си сезон на "Сантяго Бернабеу" нападателят изиграва 26 мача, но след пристигането на Хорхе Валдано извите му са намалени до минимум, и заради изгряването на звездата на местното дете-чудо - 17-годишния Раул Гонсалес.
Дубовски не бе пожален и от контузиите. Заради тях изгуби част от бързината си, което го принуди да се върне малко по-назад и да играе като втори нападател или като 10-ка. Головете вече не са негов приоритет.
Така се стигна до трансфера му в Реал Овиедо, за който играе в продължение на пет години, записвайки 114 мача и 18 гола. Най-добрият му сезон е 1995/96 - дебютния му, в който се разписва седем пъти в 31 мача, помагайки на астурийците да завършат на 14-ата позиция.
За националния отбор на Чехословакия Дубовски дебютира на 19, по съвпадение, при загуба с 1:2 от Испания на 13 ноември 1991 г. Впоследствие записва още 13 мача и два гола преди разделянето на Чехия и Словакия. Остава да се състезава за вече независима Словакия, превръщайки се в топ реализатора на страната с 12 попадения, преди рекордът му да бъде подобрен от Шилард Немет.
В края на май 2000 г., след като за пореден път помага на Овиедо да се спаси от изпадане, Петер изиграва последният мач за своята страна - при равенство 1:1 срещу Русия в контрола.
Секунда невнимание коства живота му
По време на лятната пауза Петер заминава за Тайланд с приятелката си - Аурелия (ученическата му любов), с брат си и сестра ѝ. Четиримата отиват на почивка на остров Кох Самуи, където се случва трагедията.
20 години след смъртта на Дубовски тогавашната му приятелка Аурелия Караба разказва за инцидента в интервю за "El Mundo". Времето във въпросния ден не е било подходящо за плаж, затова четиримата решават да се разходят из острова и се озовават пред красив водопад.
"Петер искаше да снима гледката, но се подхлъзна и падна. Каза, че най-много го боли стомахът, а ние дори не подозирахме, че има огромен вътрешен кръвоизлив в главата, който щеше да коства живота му няколко часа по-късно", споделя Аурелия.
Падането е от височина 20 метра. Според медицинския доклад Дубовски е имал множество вътрешни разкъсвания в областта на корема, както и няколко счупени ребра. Часовете между инцидента и пристигането му в болницата са били критични и са решили съдбата му, допълва лекарят, който го приема.
"Водопадът, от който падна, се намира в изключително трудно достъпен район. Хеликоптерът не успя да кацне заради многото дървата и гъстата растителност - споделя още Аурелия.
Линейката също не успя да стигне точно до мястото. Затова лекарите трябваше да вървят пеша.
След като стигнаха до нас, го качиха на носилка и го отведоха в линейката. Отне общо пет часа, за да го транспортират до болницата. Единственото, което направиха там, е да констатират смъртта му."
Според "El Mundo", след като се прибира в Овиедо сред вещите на футболиста Караба намира касова бележка от бижутерски магазин. Дубовски е купил пръстен, с който е искал да предложи брак на Аурелия след пътешествието до Тайланд.
На въпрос на интервюиращия дали е намерила и пръстена, Аурелия отговаря: "Да. Все още е у мен и ще го пазя винаги."
