На 20 юли 2012 година почти неизвестният Мичу бе привлечен от Суонзи. И така започна всичко.
Без съмнение, трансферът бе изненада и въпросителна за мнозина. Гилфи Сигурдсон тъкмо бе напуснал клуба, след като изкара втората половина от сезона като отдаден под наем от Хофенхайм, в който впечатли със седем гола и пет асистенции в 18 мача в елита.
Исландецът превзе Висшата лига със своята визия за игра и пасовете, които раздаваше с изумителна точност навсякъде по терена, че накара Тотнъм да платят 10 млн. евро за него през лятото.
И докато всички говореха за трансфера на Гилфи, "лебедите" изкараха три милиона евро за Мичу в опит да укротят феновете, които искаха от Суонзи да направи престоя на Сигурдсон постоянен.
Уелският тим се нуждаеше от свежест в нападението и дори без Сигурдсон в състава, тя щеше да дойде. С Мичу. Който започна да блести още с първите си няколко докосвания до топката.
Дебютът му може да влезе във всяка от класациите за най-добър старт. Нападателят бе звездата на "лебедите" в първия кръг от новия сезон. Испанецът наниза два и подаде за още един от головете при разгрома над Куис Парк Рейджърс с 5:0, докато феновете на пълния "Лофтъс Роуд" гледаха с отчаяние.
В Селта сигурно са си скубали косите, докато са гледали какво прави Мичу по английските терени, защото само преди малко повече от година, го бяха пуснали да си тръгне без пари в посока Райо Валекано, откъдето Суонзи го купи.
И това щеше да е само началото на най-великото чудо за един сезон във Висшата лига.
Головата му форма щеше да се запази до края на кампанията, в която отбеляза общо 22 във всички турнири, включително и двата, с които попари Арсенал в самия край за победата с 2:0 на "Емирейтс".
Суонзи завърши на деветото място в крайното класиране във Висшата лига и спечели Купата на лигата под ръководството на Михаел Лаудруп - първият голям трофей в историята на "лебедите".
Испанецът успя да вкара три гола в турнира, включително при отстраняването на Челси на полуфиналите и при разгрома с 5:0 над Брадфорд на финала, когато се отчете и с асистенция.
И Мичу бе една от основните причини за прекрасната игра на уелския тим през онази кампания. Той бе наистина блестящ в първия си сезон и дори получи повиквателна за националния отбор на Испания.
Той бе всичко, което може да се очаква от един нападател - голмайстор, подвижен, комбинативен, когато трябва, и с достатъчно усет и късмет във важните моменти. И това му осигури място в тима на "ла фурия", където можеше да играе с имена като легендите Андрес Иниеста, Шави, Карлес Пуйол, Икер Касияс, Фернандо Торес и др.
За негово съжаление, а и за всички нас като фенове на футбола, изведнъж всичко добро остана в миналото. Испанецът не успя да задържи нивото във втория си сезон във Висшата лига и от 18-те гола в елита статистиката на Мичу се срина на едва два през 2013/14.
Кариерата на Мичу бързо тръгна по нанадолнището.
След края на втория си сезон бе отдаден под наем в Наполи. В Италия също не му се получи и въпреки че вкара шест гола и даде още шест асистенции в общо 24 мача във всички турнири, бе върнат в Уелс.
Суонзи отказа да го задържи, защото вече си беше намерил друг централен нападател, който да осигурява головете - Вилфред Бони. Така Мичу се озова обратно в Испания и след кратък период в Лангрео се завърна в родния Реал Овиедо в Сегунда дивисион.
Където да игра преди или след Суонзи, Мичу така и не успя да повтори онзи великолепен сезон 2012/13, който изкара по терените на Висшата лига. А краят на кариерата му дойде малко преждевременно - само на 31 и измъчван от контузии.
"От това, което докторите ми казват, разбирам, че състоянието на десния ми глезен е такова, че съм принуден да се сбогувам с кариерата си на професионален футболист - написа Мичу в отворено писмо към феновете.
Чувствам се късметлия, че успях да изживея мечтата, която толкова много имат от деца. Мечтата да стана професионален футболист.
Не знам как някога ще мога да ви се отблагодаря за безценната подкрепа, която ми указвахте. Всъщност, дори не мисля, че съм направил нещо специално, за да заслужа всичко това."
Той дойде като че ли отникъде, за да вдъхнови най-великия сезон в историята на Суонзи и дори успя да изпълни още една мечта - да запише официален мач за националния отбор на Испания във време, в което много от златното поколение на "ла фурия" още беше в пика на силите си.
Мичу - без съмнение най-великото чудо за един сезон във Висшата лига.
