Ливърпул е участвал в общо девет финала за КЕШ и Шампионска лига и е спечелил шест от тях - но странното е, че съществува само един човек, разписвал се за клуба в повече от един от тези финали.
Същият човек е един от най-успешните английски футболисти на всички времена и постиженията му изглеждат направо нереални от днешна гледна точка.
Това е Фил Нийл: легендарен бранител, изпреварил времето си и превърнал се в най-титулувания играч в историята на Ливърпул. Но който си остава и странно недооценен днес, когато Ливърпул отново притежава състав, способен да покорява Англия и Европа.
Нийл дебютира за Нортхемптън още 17-годишен през 1968 г. и изиграва 187 мача за клуба. Още в началото на неговия период в Нортхемптън се стига до драматично изпадане в четвърта дивизия след рязък спад в последните пет мача от сезона.
Провалът е голям удар за един тийнейджър, който тепърва иска да се наложи във футбола, но Фил Нийл успява да се утвърди сред титулярите от 1971 г. нататък и започва да демонстрира своята универсалност, като заема различни постове на терена. Адаптивността му стига върха си в последния му мач за Нортхемптън, когато се налага да застане на вратата в последните 15 минути срещу Родъръм.
Но и далеч преди този момент, Боб Пейсли вече е видял достатъчно във Фил Нийл, за да иска да го привлече. След като офертата от 66 хил. паунда е приета, Фил се превръща в първото попълнение на новия мениджър на "мърсисайдци".
Бранителят е на 23 г., когато пристига на "Анфийлд" и вече не може да бъде считан просто за обещаващ талант. Взет е, за да бъде дългосрочен заместник на застаряващия Крис Лоулър на десния бек, но получава първите си шансове да се докаже отляво на защитата. Малко повече от месец след трансфера си, Фил е хвърлен в дербито на Мърсисайд за дебюта си на "Гудисън Парк".
Тогава той до последно няма представа, че ще участва в този мач и се готви да играе за резервите срещу Блекбърн на "Анфийлд".
Внезапна контузия на Алек Линдзи обаче оставя Пейсли без опции в неговото първо дерби начело на Ливърпул и той спешно прибягва до услугите на новото попълнение. Нийл започва колебливо мача, но щом преодолява началния шок, успява да помогне на Ливърпул да спечели важна точка.
По-малко от месец след това, защитникът отново е повикан в първия отбор, за да играе като ляв бек срещу Лутън. Докато го гледат в този мач през декември 1974 г., феновете на "Анфийлд" няма как да предположат, че в следващите 11 г. това момче ще стане футболистът с най-много трофеи за техния любим тим, и то проявявайки невероятно постоянство.
От мача с Лутън чак до септември 1985 г. (когато е оставен на пейката срещу Евертън), Фил Нийл пропуска един-единствен шампионатен мач на Ливърпул - гостуване на Съндърланд, за което е контузен. Успява да събере общо 365 поредни мача за първенство с червения екип, абсолютен клубен рекорд.
В първия му сезон с Ливърпул обаче, той остава с празни ръце, тъй като "мърсисайдци" губят една от най-вълнуващите битки за титлата в Англия и в крайна сметка шампион става Дарби Каунти.
През следващата кампания 1975/76 Фил Нийл е преместен на десния бек, но скоро отново му се налага да се прехвърли на срещуположния фланг, идва и дебютният му гол срещу Реал Сосиедад, става и изпълнител на дузпите заедно с Кевин Кийгън.
В отбор от опитни национални играчи, Фил започва да трупа сериозен авторитет.
През март 1976-а и той става национал на Англия, като му предстои да изиграе 50 двубоя за "трите лъва" и да участва на Евро 1980 и Мондиал 1982.
Неговият първи цялостен сезон в Ливърпул завършва триумфално със спечелване на титлата на Купата на УЕФА. И двете са завоювани при драматични обстоятелства, с решаващ последен кръг на местна почва срещу Уулвс и напрегнати два финални мача срещу Брюж в Европа с общ резултат 4:3.
След тази кампания Фил Нийл устойчиво заема позицията на десен бек и я превръща в изцяло своя. За втори пореден път титлата на Англия е червена, а в края на кампанията Нийл се разписва от дузпа за победата с 3:1 над големия Борусия Мьонхенгладбах на Удо Латек. Така Ливърпул става шампион и на Европа.
Бранителят все по-категорично показва головия си нюх, като преди това е отбелязал първите две попадения за Ливърпул в полуфинала срещу Цюрих. За първия гол се е промъкнал на задната греда, а за втория отново е бил точен от бялата точка. Именно головият нюх му печели прякора "Зико", по името на прочутия бразилски плеймейкър от 70-те и 80-те.
В онзи сезон 1976/77 Нийл и Ливърпул все пак понасят един тежък удар - 4 дни преди да вземат КЕШ, те губят от Манчестър Юнайтед финала за ФА Къп.
По някакво странно стечение на обстоятелствата, тази купа вечно се изплъзва на Фил Нийл, въпреки че той успява да спечели всичко останало с червения екип. Фил така и не стига до друг финал за трофея, а Ливърпул вдига ФА Къп 6 месеца преди пристигането на бранителя и отново 6 месеца след напускането му.
През 1978 шампион на Европа отново е Ливърпул, а победеният съперник на финала е старият познайник Брюж. През 1979 и 1980 "червените" се концентрират върху вътрешното първенство и го печелят два пъти поред.
Първата от тези титли е особено впечатляваща и бележи върхове за целия мениджърски период на Боб Пейсли. Доминацията на Пуул в лигата е невероятна, постоянно се подобряват рекорди, а тактически тимът се доразвива.
Алън Кенеди става постоянно присъствие на левия бек и двамата с Нийл заформят шеметно партньорство, подобно на това на Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън.
Пейсли усъвършенства тактическа схема без класически крила и това дава на бековете много по-голяма възможност да атакуват - до степен, която е нетипична за тогавашния футбол, но която не разваля и баланса в защита. Затова Ливърпул допуска само 16 шампионатни гола през целия 1978/79.
Сезон 1980/81 е белязан от непостоянство на състава на домашната сцена, но краят отново е триумфален: Фил Нийл печели третата си европейска купа в Париж срещу Реал Мадрид.
Предстои обаче сериозно разместване на пластовете. Колебливата форма в лигата се запазва и през първата половина на следващия сезон, което принуждава Боб Пейсли да ускори планираната чистка. Ливърпул внезапно се разделя със звезди като Рей Клемънс, Рей Кенеди, Дейвид Джонсън, Тери Макдермът и Джими Кейс.
Нийл, заедно с Кени Далглиш и Греъм Сунес, се оказва един от най-опитните в състава и има важната функция да помогне при интегрирането на новата вълна - Брус Гробелар, Марк Лоурънсън, Сами Лий, Крейг Джонстън, Рони Уелън и Иън Ръш. Периодът е особено ползотворен за Нийл, Далглиш и Сунес и те усвояват много от уменията, които по-късно ще използват в треньорските си кариери.
Следва нова вълна от успехи с два поредни дубъла (титла и Купа на лигата) през 1982 и 1983 г. Преходът от старата към новата смяна в отбора вероятно отстрани изглежда гладък, но е изкован с много усилия, за да може доминацията да продължи.
Пейсли се оттегля от треньорския пост през лятото на 1983 г. и Джо Фейгън поема тима, за да го изведе до още по-големи успехи.
Още в първата кампания на Фейгън Ливърпул постига нещо, което не е успял нито при Пейсли, нито при Бил Шенкли преди това. Спечелен е требъл от титла, КЕШ и Купа на лигата, като още тогава Фил Нийл оглавява класацията по трофеи сред всички играчи на Ливърпул.
През онази 1984 г. Нийл открива резултата срещу Рома във финала за КЕШ, а после е точен и при дузпите, които решават двубоя в полза на английския тим. Така бранителят вече е голмайстор в повече от един европейски финал, а скоро след това Сунес е трансфериран в Рома и Нийл става капитан на Ливърпул.
Когато вече носи капитанската лента, на Фил му се налага да преодолее редица изпитания. Лоши резултати още в началото на сезон 1984/85 означават, че четвъртата поредна титла се превръща в мираж. Ливърпул най-сетне сдава и трофея от Купата на лигата, губи от Манчестър Юнайтед на полуфиналите за ФА Къп и в Европа изживява трагедията на "Хейзел" - един от най-мрачните дни в историята на футбола.
На кошмарния 29 май 1985-а Фил Нийл извежда Ливърпул с капитанската лента във финала срещу Ювентус и сред целия хаос на него се пада ролята да опита да обуздае тълпата по време на фаталните събития. Вечерта на капитана се превръща в кошмар.
Колкото и да е скандално при 39 загинали и над 600 ранени, мачът все пак се изиграва и Ювентус го печели с гол от дузпа на Мишел Платини.
Още на следващия ден Кени Далглиш става играещ мениджър, докато Фил Нийл е пренебрегнат при избирането на наследник на оттеглилия се след трагедията Джо Фейгън.
Новият сезон започва, Нийл остава капитан, но двамата с Далглиш имат трудности при новите си отношения между мениджър и опитен играч. Една колективна капитулация на защитата при гостуване на Оксфорд се оказва катализатор на промяната.
Алън Кенеди скоростно е продаден, а Нийл смайващо е оставен резерва при гостуване на Евертън. Сигналът е ясен: играещата легенда Фил Нийл вече няма бъдеще на "Анфийлд".
Капитанът изиграва едва още няколко мача за Ливърпул, преди да приеме офертата да стане играещ мениджър на Болтън през декември 1985. Въпреки напускането си, той е изиграл достатъчно срещи за "мърсисайдци" през сезона, за да вземе златен медал за спечелената титла - негова осма с Ливърпул.
В Болтън Фил Нийл заварва упадък и за общо седемте си години като треньор на тима успява да спечели трофея на Футболната лига, но и да изпадне в четвърта дивизия за пръв път в историята на клуба.
Болтън веднага печели промоция за едно ниво по-нагоре, но на два пъти не успява да стигне до втора дивизия, като през 1991-а губи финалния плейоф.
Това води до напускането на Нийл, чиято треньорска кариера се развива доста разочароващо.
Следват кратки периоди в Ковънтри, Кардиф и Манчестър Сити. Нийл за кратко е и помощник в Питърбъро, с което мениджърските му авантюри приключват безславно.
От друга страна, постиженията му с Ливърпул остават зашеметяващи и общо 23-те спечелени трофея говорят достатъчно. Като 8-кратен шампион на Англия и 4-кратен носител на КЕШ, Фил Нийл е легенда, за която обаче днес не се говори особено често.
Той заслужава внимание не само за приноса си в славните години на клуба, но и за напредничавия си стил на игра, за вкуса си към атаката и включванията по фланга, за головия нюх, за хладнокръвието при дузпите, за уникалното постоянство.
Настоящите бекове на Юрген Клоп диктуват световната футболна мода на този пост - но когато говорим за крайните защитници в историята на Ливърпул, няма как да не започнем именно от Фил Нийл.
