Карлхайнц Фьорстер безспорно е един от най-качествените защитници в световния футбол през 80-те години на миналия век. Признат за абсолютен експерт в персоналната опека.
Това могат да потвърдят от първо лице Ян Кулеманс от финала на Евро 1980 или Уго Санчес и Мишел Платини, съответно в четвъртфиналите и полуфиналите от мондиала в Мексико през 1986 година.
Заедно с брат си Бернд са страхотен тандем в отбрана, както на клубно ниво за Щутгарт, така и за Германия.
"Баща ни беше зидар и за него такова нещо като уикенд не съществуваше. Работеше до събота, а в неделя риташе за местния отбор. Игра до 45 години за мъжете, а след това до 63 за ветераните. Като се наложи да се оправя сградата на клуба, той пак беше на линия", разказва семейната история Карлхайнц.
Неговата кариера също започва в градчето Шварцах. Подвизава се на най-различни позиции - от вратар до централен нападател. Докато не попада в юношеския национален отбор на Германия и един скаут на Щутгарт не го забелязва на мач в Монако.
"Треньорът Херман Епендорф и един член на ръководството дойдоха на село на гости. На мен изобщо не ми се тръгваше, а баща ми видя, че не се чувствам удобно. В един момент майка ми се изправи и каза: "Карлхайнц, тръгваш!". (По това време брат му Бернд вече е изкарал два сезона в Байерн Мюнхен в поддържаща роля и се налага като основен играч на Саарбрюкен, б.а.). Бях на 17 и не бях напускал дома. Носталгията ме смачка в първите три месеца - признава Фьорстер. - Един ден звъннах вкъщи и казах, че искам да се прибирам. Още в началото на престоя скъсах връзки. Беше абсолютен кошмар. Първоначално треньорът Ищван Щани ме пускаше да играя като ляв бек. Аз го поздравявах, а той подминаваше, почваше да си говори с другите и само казваше: "Моммммммче, донеси топките"."
Фьорстер обаче бързо влиза в час и още в първата си година в Щутгарт помага за връщането на "швабите" в Бундеслигата.
"Треньорът Юрген Зундерман беше страхотен. Първият, който изискваше да се появяваме еднакво облечени навсякъде. Беше и първият, който забрани да се пие сода. За него всички трябваше да сме едно. Веднъж при едно пътуване спряхме за почивка за кафе и нещо за хапване. Само един съотборник си поръча шоколадова торта с череши и треньорът го направи на г*з пред всички - разказва Фьорстер. - През 1980 година Зундерман отново се върна в отбора, но ние бяхме израснали, а той беше останал същият. След един мач искахме да отидем на един местен народен фестивал, а следващият ни двубой беше след 10 дни. Той забрани да ходим, но осем не се подчинихме и отидохме. Подкарахме бирите, само едно от момчетата беше на безалкохолно. На другия ден Зундерман все пак разбра и ни глоби по 400 марки. Тогава казах на колегата: "Поне да беше пил бира, "Фанта"-та беше по-скъпа."
Още от началото на кариерата си Фьорстер е отличник в преговорите. Води еднолично и своите, и тези на брат си.
"Още през 1978 година вкарах като клауза да получаваме процент от продадените билети. На "Некарщадион" тогава на всеки мач идваха поне 50 хил. души - разказва Карлхайнц. - След това вкарах и ръста на инфлацията в договорите. В края на сезона идваха много приятни бонуси."
Нищо чудно, че след рано приключилата си професионална кариера, Фьорстер става футболен мениджър.
"Имах предложения и от Байерн, и от Хамбургер. Гюнтер Нетцер даже ми даде да направя няколко кръгчета с "Ферари"-то му, но и това приключи без подписан договор", смее се Фьорстер.
Защитникът е неизменна част от Бундестима в спечеления финал на Евро 1980 и в загубените на световните в Испания през 1982-ра и в Мексико през 1986-а.
"За съжаление на двата мондиала нямаше добър колектив - отчита Фьорстер. - В Испания на сутрешния крос, който беше по избор, ходехме едни и същи хора - аз, брат ми, помощник-треньорът Берти Фогтс, Ханс-Петер Бригел и още няколко души. Всичко друго праскаше покер в стаите до среднощ. Сигурен съм, че ако имаше малко по-професионално отношение, ние щяхме да сме шампиони. След това Бекенбауер направи колектив през 1990 и Германия беше на върха."
Макар и със славата на безкомпромисен защитник, Фьорстер получава едва четири жълти картона в 81 мача за Бундестима. И само един червен в Бундеслигата.
"През 80-те много неща не се правеха както трябва от днешна гледна точка - връща се назад германецът. - Задължително се играеше на болкоуспокояващи. Веднъж на един мач Рей Уилкинс от Англия ми влезе отзад с бутоните и ми разкъса прасеца. Зашиха ме с 16 шева, а две седмици по-късно играх за Щутгарт. Обяснението от треньора Хелмут Бентхаус беше, че и един "Фьорстер на средно ниво" ще свърши работа."
През 1986 година Карлхайнц напуска любимия Щутгарт в посока Олимпик Марсилия за сериозната сума от 3.5 млн. марки.
"Бях много привързан към клуба, но виждах, че няма да има развитие. Не искаха да дават пари за добри играчи и поисках да си тръгна. Тогава на гости у нас пристигна президентът на Олимпик Бернар Тапи. В началото предложи някаква сума, на която щях да му кажа директно да си заминава. В края на срещата даде двойно", доказва класата си в преговорите Фьорстер.
