Ски скачачът Ханс-Георг Ашенбах бе един от големите спортни герои на ГДР през 70-те години. Той стана световен и олимпийски шампион и бе едно от лицата на зимния спорт в социалистическата страна. Но през 80-те всичко се промени. От идол спортистът бе обявен за враг на народа.
Ашенбах бе намразен в родината си, след като избяга от Източна Германия и разкри всички тайни на страната по държавната политика за допингиране на спортистите.
Кариерата на Ашенбах в националния отборна ГДР започва през 1971-ва. Тогава той печели републиканското състезание, с което се класира за Олимпийските игри през 1972-ра в Сапоро.
Първата му Олимпиада е далеч от успешна, след като завършва 31-ви. Впоследствие обаче прави пробив в ски скоковете. През 1974-та печели два златни медала от Световното първенство и на Олимпиадата през 1976-а е сред фаворитите за медал. Ашенбах оправдава очакванията и става олимпийски шампион.
Кариерата му обаче приключва бързо. След около пет години в спорта Ашенбах спира с активната дейност, когато е само на 25. Но остава в ските и е назначен като лекар на отбора по ски скокове.
Така Ашенбах потъва в забрава, докато не бяга в Западна Германия. По време на състезание в Швейцария търси убежище от немските власти, след което целият свят отново чува името на Ханс-Георг Ашенбах.
Източна Германия винаги е била свързвана със сериозна употреба на допинг, но дотогава така и нищо не е било доказано. Броят на спечелените медали говори красноречиво: през 1968-а ГДР печели само девет златни медала, четири години по-късно в Мюнхен те вече са 20, а в Монреал 76 - 40.
Прогресивното увеличение на успехите предизвиква сериозни съмнения в чистота на спортистите от Източна Германия.
Като цяло, между 1956 и 1988 г. спортистите от ГДР печелят общо 572 медала, 203 от които златни. За сравнение, ФРГ завоюва само 67 злата за този период. И това, въпреки че в ГДР живеят само 17 милиона души срещу 60-те милиона във ФРГ!
Въпреки това нито един спортист от Източна Германия не бе хванат със забранени вещества. С изключение на Илона Слупианек, която дава положителна пробра за анаболни стероиди през 1977-а. Наказана е за само една година, което не ѝ попречи да спечели олимпийската титла на Игрите в Москва през 1980-а.
Други избягали от Източна Германия спортисти също говореха за държавната допингова система, но никой не им обръщаше внимание. Докато през 1989-а не проговори и Ханс-Георг Ашенбах.
Бившият ски скачач дава пространно интервю за "Билд", което е публикувано на осем части и в което разказва в подробности как ГДР е допингирала всичките си спортисти. Вестникът излиза със заглавие: "Олимпийски шампион разкрива най-големия допинг скандал в историята - целият отбор на ГДР е с допинг!" Друга част от откровенията на Ашенбах е озаглавена "Ашенбах дълги години носи бомба в сърцето си. Най-накрая тя експлодира".
"Не мога да слушам повече лъжи за спорта в Източна Германия. Хората има право да разберат какво всъщност се случи" - започва Ханс-Георг, като разказва в най-малки подробности за цялата схема с допинга.
Спортистите от националния отбор на ГДР са били принуждавани да започнат да приемат забранени вещества още 13-годишна възраст. Това включва абсолютно всички спортове, включително и такива като фигурно пързаляне. Това е и една от основните причини олимпийските титли на голямата Катарина Вит на Игрите през 1984 и 1988 г. да бъдат поставяни под съмнение.
Повечето спортисти не знаят, че приемат допинг; на тях хапчетата им са представени като витамини. Тези, които се усещат и отказват да участват в схемата, биват изхвърляни от националния отбор, което се оправдава с фалшиви прегрешения на атлетите.
Много спортисти са получили здравословни проблеми заради приемането на допинг. Според Ашенбах за всеки олимпийски шампион ГДР е разболявала други 350 души и осакатявала деца с унищожителни тренировки.
"Още от 14-годишни на скиорите им се биеха инжекции в колената, защото не можеха да стоят прави от тежките тренировки - разказва той. - Много гимнастици вече носеха корсети на 18, защото гръбнакът им не можеше да издържи огромното натоварване. Много други просто не издържаха на напрежението и "прегоряха", което е дори по-голям проблем от този с гръбнака."
Много от спортистките придобиват по-мъжки вид, а след като спират със спорта пристъпват към операция по смяна на пола или не могат да имат деца.
Всичко това е наблюдавано изкъсо от местните власти - спортистите са следени, телефонните им разговори са подслушвани, а пощата им - проверявана.
Държавната система с допинга е измислена от министъра на спорта на ГДР - Мафред Евалд, през 1961 г. По онова време е лесно всичко да бъде прикрито и да не излиза от границите на страната, тъй като лабораториите се контролират от държавата.
Допингът се използва само в тренировъчни периоди, за да не бъдат застрашавани резултатите. Всички спортисти минават на тестове преди да заминат за състезание. Ако някой даде положителна проба, се вади от отбора под претекст, че е болен.
Системата работи като добре смазана машина. Ашенбах признава, че самият той е бил част от тази система, но накрая не е издържал.
"Аз също използвах допинг като дете, използвах го в подготовката за големите турнири. Но когато през 1988-а ГДР не се представи добре на Олимпиадата, ме назначиха да помагам по разработването на нов допинг план за отбора по ски скокове. Тогава реших, че е време да избягам."
Разбира се, властите в ГДР отричат всички обвинения на Ашенбах. Твърдят дори, че самият той е бил обект на разследване, заради което е избягал от страната.
"Да, имаме няколко случая на хванати с допинг спортисти - някои от тях се опитват да си спечелят неправомерно предимство пред останалите. Винаги сме се опитвали да се справяме с тези проблеми сами. Може би това е било грешка", коментират от ГДР.
Въпреки разкритията на Ашенбах и последвалия скандал на спортистите от ГДР им е позволено да запазят медалите си. Причината е проста - освен признанията на Ашенбах, така и не се събират достатъчно други доказателства.
След падането на Желязната завеса обаче са открити документи, според които най-малко 16 хиляди спортисти са преминали през държавната допинг програма.
Случаят се разви и в началото на новия век бяха обявени и две присъди - за организаторите на системата Манфред Евалд и Манфред Хепнер. Двамата бяха осъдени, след като бе доказано, че допинг системата е увредила здравето на 20 души. Но двамата получиха само условни присъди.
Години по-късно Ашенбах продължава да живее в Германия, като вече работи като ортопед. През 2021-ва олимпийския шампион участва в руския документален филм "Допинг. Световна енциклопедия". И продължава да смята, че допингът не само е заплаха за здравето, но също така отнема важността на победата.
"Часовете след триумфа ми в Инсбрук 76 бяха най-ужасните в живота ми - споделя Ашенбах в руския документален филм. - Бях спечелил Олимпиадата, но ме чакаше допинг контрол. Господи, през какво ли не минах тогава!
Дали ще ме хванат? Дали не сме сгрешили с пресмятането на времето? Дали всичко не е било напразно? И ако се окажеше, че сме сбъркали с нещо, накрая аз щях да отнеса цялата вина - като идиот, на когото да се присмиват всички.
Не можете да си представите през какво преминах в онзи момент. За момент дори бях забравил, че съм спечелил."
