Музикалната индустрия на гилотината в новия "Винил"

"Винил" не е първото телевизионно шоу, чийто актьорски състав влиза в ролите на реално съществували в миналото музикални звезди. Сериалът "American Dreams", например, който вървеше по NBC от 2002-ра до 2005-та, се концентрираше върху музикалната програма на Дик Кларк от 60-те години "American Bandstand" и включваше съвременни певци в ролята на изпълнители от миналото - Джон Леджънд като Стиви Уондър, Ъшър като Марвин Гей, Дженифър Лав Хюит като Нанси Синатра...

Когато някое шоу разчита на подобен подход, би могъл да се получи интересен диалог между миналото и настоящето, но ако нещата се провалят, усещането би било като за един твърде дълъг епизод на ужасите.

"Винил" на Мик Джагър и Мартин Скорсезе все още не е показал подобна тенедеция.

Може би, защото историческите музикални личности в сериала са представени по-скоро като второстепнни фигури, които имат за цел придаването на правдоподобност на историята.

В епизода тази седмица (еп.3), когато Ричи посещава банкет на музикалната индустрия, виждаме актьори в ролята на реални музикални мениджъри. Водещият подхвърля шеговити лафове. "Шефът на Casablanca Records -Нийл Богарт", казва той, "дал на камериер бакшиш под формата на мускалче с кокаин" - идеята е, че американският лейбъл се "движи от бял прах".

Водещият представя чернокожия Бери Горди от Motown Records чрез "шегичка", че го е сбъркал със сервитьора, а "майтапът" в сцената е, че музикалната индустрия около 1973 е доста расистка.

Също така набързо профучават и актьорите, които са в ролите на музиканти от 50-те години. Тяхната поява накъсва епизодите с кратки версии на някой от големите хитове на съответната личност: тази седмица Ървинг Луис Латин е в ролята на блус легендата Хаулин Уулф и изпява "Smokestack Lightning" на пожарния изход. Миналата седмица Ланс Липински като Джери Люис изпълни "Breathless" на пиано.

Именно тези изпълнения са като стилистични украшения в шоуто: там, където повечето сериали биха се задоволили с това да пуснат песента като саундтрак, за да предизвикат настроение и да покажат времето в живота на Ричи, когато той е живял по-простичко, "Винил" организира цяло изпълнение.

Това не е просто разказване на история за публика с дефицит на вниманието: това е тежък ход, който показва колко дълбоко са бръкнали в касата HBO за този сериал.

Този епизод включва и участие на DJ Kool Herc (в ролята - Доминик Джонсън), който прави скречове и миксира. Ако си мислите, че рап-музиката е започнала с "Rapper's Delight" през 1979-та, то сцената може да ви се стори анахронична, предвид, че сюжетът се развива през 1973-та, но истината е, че историческият период е верен.

Виждаме и двама ексцентрични типа, които не обръщат внимание на музикалната революция, случваща се пред очите им, да се оплакват, че Kool Herc сменя твърде бързо плочите. Това може и да е замислено като ирония, но всъщност оставя публиката да изпита самодоволството, че знае повече.

Когато "Винил" включва реално съществували персонажи в света на звукозаписния лейбъл American Century, те често изглеждат леко не на място. Версията на мениджъра на Led Zeppelin Питър Грант е яростна и разрушителна, както и се очакваше, но актьорът Йън Харт има крехка, слаба фигура, за разлика от подобния на мечка Грант, който е бивш фейсконтрол и кечист.

Вокалът на Zeppelin - Робърт Плант, е представен от Зебедий Роу като изненадващо маниакален. Версията на Анди Уорхол, изиграна от Джон Камерън Мичъл, показва ангажиран със света наоколо човек, вместо характерния незаинтересован наблюдател, като какъвто е останал в спомените Уорхол.

Нито едно от тези решения не е провал, но всички те изглеждат някак произволни. Интересно е дали те са основани на личните впечатления на продуцентите, независимо дали става дума за Мик Джагър, Мартин Скорсезе или Терънс Уинтър? Дали това са решения, взети от отделните актьори? Или са съзнателни опити за разрушаване на мита?

Колкото по-неясен е имиджът на един музикант, толкова повече пространство е имало "Винил" да се забавлява с него.

Да вземем например Ингланд Дан и Джон Форд Коли, яхт-рок дуото, най-познато с хита си от 1976-та "I'd Really Love to See You Tonight". Виждаме ги в студиото тази седмица да записват наново ранния си сингъл "Simone" и да отегчават до смърт злочестия младши специалист по репертоара Кларк.

Мустакатото дуо е искрено и самодоволно, което ги прави смешни.

"Този път се получи добре", казва Коли, след като скучновата репетиция е прекъсната. "Имаше безразсъдство".

Това представяне може да е напълно точно, или да е напълно необективно, но едва ли някой извън семействата на дуото ще знае кое от двете е вярно.

В коридора на студиото Кларк от екипа на Ричи Финестра се сблъсква с Алис Купър и се опитва да го убеди да изостави бандата си и да се присъедини към лейбъла на Ричи - American Century като солов изпълнител. (Това, между другото, с гаранция не би минало като юридически приемлив ход.)

Алис Купър, изигран от Дъстин Инграм, е точно типа рокзвезда, готов за "винилизация": той е имал албум, оглавил чартовете през 1973-та ("Billion Dollar Babies") и повечето рок-фенове все още пеят "School's Out", но не е бил обект на безброй книги и документални филми, така че създателите на сериала могат да си позволят известна творческа свобода.

Насоката, която те избират, е един невероятен допълнителен сюжет, където Алис изразява неудовлетворение от бандата, лейбъла и мениджърите си. Той насърчава Кларк да го следва по диви партита и дори на голф-игрище - където Кларк държи бирата на Алис и носи змията му. В крайна сметка Купър унижава Кларк пред бандата си, заявявайки, че се е опитал да убеди Алис да ги зареже. Кларк е набутан насила в гилотина - реквизит за шоуто Grand Guignol на групата - и за момент изпитва откровен ужас, че ще бъде обезглавен.

Това е относително умело представяне на умна рокзвезда, намираща нови начини да използва влиянието си и да унижава хората.

Но каква е мотивацията на Алис?

Оказва се, че той има зъб на Ричи, защото преди години, когато бандата е била без пукната пара и без договор с лейбъл, те са долетели до Ню Йорк за среща, която Ричи е отказал без извинение.

Така научаваме, че Ричи е егоцентрик и не се вълнува особено от това как решенията му могат да предизвикат хаос в живота на другите. Но на четвъртия час от "Винил", в който тези черти на характера са вече многократно подчертавани, това не е особено откровение.

Какво още можем да видим в трети епизод?

• Амбициозната Джейми (Джуно Темпъл) урежда Nasty Bits да подпишат с American Century, триумфирайки над шефа на отдела.

• Властите намират трупа на "Бък" Роджърс - т.е. Ричи е на ръба да бъде разкрит. Следователно той става зависим от човека, помогнал му да се отърве от тялото. Цената: подписване на договор с ужасна певица.

Финансовите трудности на American Century привличат интереса на гангстера Корадо Галасо, който предлага на Ричи "краткосрочен заем". Тежкото финансово положение означава, че Ричи не може да покрие чека, от който съпругата му Девън (Оливия Уайлд) има нужда. Вместо това тя решава да продаде портрета си, дело на Анди Уорхол - избор, който й носи унижение, вместо победа.

Новините

Най-четените